О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1579
София, 20.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети октомври, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1079/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Д. С. Д. от гр. С. е подала касационна жалба срещу решението на Софийския градски съд по гр. д. № 1331/2008 г. и изложила основания за допускане на касационно обжалване.
Ответникът „Д”АД, гр. С. моли да не се допуска касационно обжалване на решението.
След проверка, касационният съд установи следното:
Софийският градски съд, с въззивно решение от 30. 1. 2009 г. по гр. д. № 1331/2008 г. е отхвърлил иска на Д. срещу „Д” АД за сумата 6 332 лв.. Прието е, че ответникът не се е обогатил със сумата, претендирана от ищцата, което обуславя неоснователност на предявения от нея иск по чл. 59 ЗЗД.
Жалбоподателката Д. обосновава искането си за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – произнасяне на въззивния съд по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона. Твърдението й е необосновано. По делото са безспорни установени фактите, че ищцата е закупила от ответника апартамент с цена 31 659. 44 лв., посочена в нотариалния акт, удостоверяващ сделката, че фактически е платила на ответника сумата 37 991.33 лв. и че ответникът е внесъл в републиканския бюджет начисления върху сделката ДДС в размер на 6331.89 лв.. Решаващият съд е приел за установено, че ответникът е дължал това плащане на републиканския бюджет по силата на конкретно посочени разпоредби на ЗДДС. Доводите на жалбоподателката, че въззивният съд е приел за решаващо за спора, обстоятелството, че ответникът е внесъл сумата в републиканския бюджет, като е пренебрегнал факта, че ответникът е получил без основание, тези суми от ищцата, са несъстоятелни. Претенцията на ищцата се основава само на удостоверителното съдържание на нот. акт № 38/2000 г., в което цената на апартамента е посочена за сумата 31 659.44 лв., но съдържанието на нотариалното удостоверяване не е определящо за правоотношенията между страните. Тези отношения са определени в представения по делото предварителен договор от 7. 3. 2000 г., и съгласно чл.3.1 от договора, купувачката Д. се е задължила да заплати апартамента по цена с включен ДДС. При наличието на тази уговорка между страните, ищцата е платила сума, различна от продажната цена на апартамента, посочена в нотариалния акт, в изпълнение на поетото от нея задължение да заплати ДДС, което оборва твърдението й, че ответникът е получил исковата сума без основание. В този смисъл са и решаващите изводи на въззивния съд, направени въз основа на доказателствата по делото и съобразени със закона и неговото произнасяне не представлява неточно прилагане на материалния и процесуалния закон.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване, поради което Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 30. 1. 2009 г. по гр. д. № 1331/2008 г. на Софийския градски съд по жалбата на Д. С. Д. от гр. С..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: