О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№158
Гр. София, 10.04.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 3.04.18 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Иванова ч.гр.д. №1341/18 г., намира следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е пред друг състав на ВКС по частна жалба на „Българска телекомуникационна компания”/БТК/ ЕАД срещу определение на ВКС, четвърто г.о. по ч.гр.д. №4423/17 г., с което на осн. чл.274, ал.4 ГПК е върната частната касационна жалба на [фирма] срещу въззивното определение на Софийски градски съд/СГС/ по ч.гр.д. №5868/17 г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на обжалваното определение и се иска отмяната му.
Ответникът по частна жалба Н. Б. не изразява становище.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК срещу подлежащо на обжалване определение на друг състав на ВКС и е допустима, но неоснователна.
В обжалваното определение на ВКС, четвърто г.о. е прието, че частната касационна жалба на [фирма] срещу определението на въззивния СГС, с което е потвърдено първоинстанционно определение за спиране на производството до приключване на друг преюдициален спор, е недопустима на осн. чл.274, ал.4 ГПК. В случая Н. Б. е предявил частичен иск срещу [фирма] за заплащане на сумата 1000 лв. – обезщетение за неправомерно преминаващата през имота на ищеца мрежа на ответника. Въззивното решение по този иск, с оглед на цената му, не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.280, ал.2 ГПК. Въззивното определение за спиране на производството по иска също не подлежи на касационно обжалване на осн. чл.274, ал.4 ГПК. Няма значение, че искът е предявен като частичен, защото цената му се определя от размера на търсената сума. Тя определя родовата и функционална подсъдност, както и размера на държавната такса.
Тези изводи са законосъобразни: в ТР №1/2001 г. ОСГК на ВКС е посочено, че когато ищецът въведе като предмет на делото само част, а не цялото материално право, той предявява частичен иск. При облигационните парични притезания, предявяването на частичен иск въвежда като предмет на делото част от претендираната парична сума. В тази хипотеза е безспорно, че щом като предявеният иск за парично вземане е под 5 000 лв., съгл. чл.280, ал.2 ГПК, ред. ДВ бр.86/17 г., независимо че пълният размер надвишава тази сума, постановеното въззивно решение от окръжния съд няма да подлежи на касационно обжалване.
На осн. чл.274, ал.4 ГПК не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. На това основание частната касационна жалба на [фирма] срещу въззивното определение, с което се потвърждава първоинстанционно определение за спиране на производството по делото, законосъобразно е върната като недопустима с обжалваното определение на ВКС, четвърто г.о.
Частната жалба е неоснователна – обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Затова ВКС на РБ, друг състав на трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение на ВКС, четвърто г.о. по ч.гр.д. №4423/17 г. от 14.12.17 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: