О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№158
[населено място], 11.06.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. В.
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева ч.гр.д. № 2814 по описа за 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по жалба „протест”, подадена от М. Х. М. от [населено място], общ. С. обл. Г. относно съобщение от 06.02.2015г. постановено по ч.гр.д. № 49/2013г. на Габровския окръжен съд, с което е уведомен, че с определение № 310/09.04.2014 г., съдът се е произнесъл като е оставил без уважение искането му за връщане на внесени държавни такси.
В частната жалба са наведени оплаквания за незаконосъобразност на отказа да бъдат върнати внесените от него държавни такси. Изтъкнато е, че до момента на съобщението от 05.02.2015г. ищецът не е бил уведомен за разпореждането от 09.04.2014г., с което се отказва възстановяване на държавните такси. Изложени са съображения, че спазването на законния ред изисква връщане на сумите.
При преценка на основателността й Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, намира следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна и следва да се приеме, че е насочена срещу определението от 09.04.2014г., с е отказано връщане на държавни такси, които ищецът счита за недължимо внесени. Този акт подлежи на обжалване. Частната жалба е подадена след като ищецът е бил уведомен за този отказ едва със съобщението, изпратено до него на 05.02.2015г. Поради това частната жалба, подадена на 12.02.2015г., е в срок и е допустима.
Видно от данните по делото, че с определение № 885 от 19.09.2013г. ищецът М. Х. М. е освободен от заплащане на държавни такси по гр.д. № 51/2012г. на Севлиевски районен съд. С молба от 14.02.2014г. М. е поискал от Габровски окръжен съд възстановяване на заплатените държавни такси в полза на съда по ч.гр.д. № 49/2013г. Представил е вносни бележки за заплатени 15 лв. на 18.02.2012г. чрез Банка Д. АД и още 15 лв. на 31.01.2013г. чрез Р. банк АД. С определение № 310 от 09.04.2014г. съдът е оставил молбата без уважение, като е изтъкнал, че сумите, чието възстановяване се иска, са внесени от ищеца преди да бъде постановено освобождаването му от заплащане на държавна такса. Това определение не е било съобщено на молителя своевременно, а съобщаването му е извършено въз основа на разпореждане от 05.02.2015г.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, ІІг.о., намира обжалваният акт за правилен. Съгласно чл. 4, б.”а” от Закона за държавните такси /ЗДТ/ държавни такси се заплащат за искови молби, жалби, молби за отмяна и други услуги давани от съдилищата, като според чл.3 от същия закон таксата се заплаща при предявяване на искането. Възможност за връщане на държавни такси е уредена в чл.4б ЗДТ и тя е касае недължимо внесените такива. В случая ищецът М. е внесъл държавни такси по подадени от него частни жалби и таксите са били дължими към момента на внасянето им – февруари 2012г. и януари 2013г., тъй като към този момент той не е бил освободен от заплащане на държавна такса на основание чл. 83, ал.2 ГПК, което е станало с определение от 19.09.2013г. Поради това, таксите са дължимо внесени и не подлежат на връщане. Недължимо внесени биха били само такси, внесени след като е постановено освобождаване от заплащане на държавна такса, какъвто не е настоящия случай.
Поради изложеното обжалваният акт следва да бъде потвърден. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 310/09.04.2014г. на Габровския окръжен съд постановено по ч.гр.д. № 49/2013г., с което е оставено без уважение искането на М. Х. М. за връщане на недължимо внесени държавни такси.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: