3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 12.03.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети март през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря …………………………………………………….. и с участието на прокурора …………………..…..……….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. д. № 558 по описа за 2015 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба с вх. № 1001/27.І.2015 г. на Н., подадена против определение № 382 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 30.ХІІ.2014 г., постановено по т. д. № 142/2014 г., с което – на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2-ро ГПК – е била оставена без разглеждане касационна жалба на Н.-ТД Б. срещу въззивното решение № 4778/25.ХІ.2013 г. на Благоевградския ОС по гр. дело № 613/2013 г.: като постановено по обективно кумулативно съединени установителни искове, всеки един от които с цена под законоустановения минимум от 10 000 лв. за търговски дела.
Инвокирайки довод, че цената на иска в случая била в размер на 42 700 лв., Агенцията частен жалбоподател поддържа общо оплакване за неправилност на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС, претендирайки отменяването му и произнасяне по допустимостта на инстанционния контрол, осъществяван от ВКС по подадената жалба срещу въззивното решение на ОС-Благоевград в надлежно образуваното по нея касационно пр-во по чл. 288 ГПК.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по частната жалба Й. В. С. от [населено място] писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от АК-Б. по оплакването за неправилност на атакуваното прекратително определение на ВКС, претендирайки за потвърждаването му.
Ответното по частната жалба [фирма]-гр. Р., област Б. не е ангажирало становище на свой представител по основателността на оплакването за неправилност на атакуваното прекратително определение на предходния тричленен състав на ВКС.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в прекратеното касационно пр-во по чл. 288 ГПК, частната жалба на Националната агенция за приходите ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е основателна.
П. тричленен състав на ВКС е приел в мотивите към атакуваното прекратително определение, че произнасянето на въззивната инстанция с обжалваното от Н.-ТД Б. нейно решение е било по обективно съединени искове с цена под 10 000 лева – „за обявяване за недействителна спрямо държавата на сделка /покупко-продажба/, имаща за предмет недвижими имоти с обща данъчна оценка 9 681.80 лв. /л.133 – І-ва инст./, която е определяща за цената на всеки един от исковете – чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. с т. 2 ГПК”. Докато търговският характер на делото произтичал от търговското качество на продавача по този договор /чл. 1, ал. 2, т. 1 ТЗ/.
Тези изводи са незаконосъобразни и не могат да бъдат споделени.
Съгласно чл. 318, ал. 2 ТЗ не е търговска продажбата, която има за предмет вещ за лично потребление и купувачът е физическо лице. На датата 23.VІ.2008 г. с нотариален акт № 52, т. V, рег. № 3920 по нот. дело № 793/2008 г. по описа на нотариус с рег. № 061, разложкото „ [фирма] е продало на ответника Й. В. С. от същия град жилище в [населено място] с прилежащите му мазе и паркомясто, ведно с припадащите им се ид. части от терена, в който същите са построени, чиято обща данъчна оценка, посочена в титула за собственост е възлизала на 9 612.20 лв., а към датата на завеждане на делото /17.ІХ.2011 г./ – съответно на 9 681.80 лв. Цената, платена от физическото лице купувач на жилището с посочените негови две принадлежности, е посочена в размер на 42 700 лв. /л. 24-25 от І-во инст. дело/.
С оглед на всички тези данни, в процесния случай не само не се констатира да е налице обективно съединяване на искове /мазето и паркомястото са принадлежности към жилището– предмет на сделката/, но и както в първостепенния, така и във въззивния съд, делото е било разглеждано като гражданско: с цена на единствения иск с правно основание по чл. 216, ал. 2 ДОПК-във вр. чл. 135, ал. 1 ЗЗД, надхвърляща 5 000 лв., която ищцовата Н. е конкретизирала в титулната част на исковата си молба в размер на 42 700 лв. (четиридесет и две хиляди и седемстотин лева), т.е. равностойна на цената, при която е било сключена продажбата, предмет на отхвърления от низовите съдилища отменителен иск.
В заключение, не е предмет на настоящето частно пр-во изследването на въпроса защо при постъпването му във ВКС делото е било образувано като търговско, но при наложилият се извод, че в случая не е налице предпоставката по чл. 280, ал. 2 ГПК за прекратяване на образуваното по реда на чл. 288 ГПК касационно пр-во, това дело ще следва да бъде върнато на същия състав от ТК на ВКС – за по-нататъшни процесуални действия.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение № 382 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 30.ХІІ.2014 г., постановено по т. д. № 142/2014 г.
В Р Ъ Щ А делото на същия състав от ТК на ВКС за по-нататъшни процесуални действия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 558 хо описа за 2015 г.