О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
гр.София, 12.03.2020г.
Върховният касацоенен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Радостина Караколева
Емил Марков
при секретаря ……………………………..и с участието на прокурора………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 741 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 17482 от 11.Х.2018 г. на „ПроКредит банк (България)“ ЕАД-С., подадена чрез процесуалния й представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 2109 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 6.VIII.2018 г., постановено по т. д. № 1998/2018 г., с която – като неоснователен – е бил отхвърлен конститутивния иск на кредитната институция с правно основание по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу ответниците „Б енд М Комерс“ ООД-С. и Г. Б. К. от същия град с предмет обявяването за недействителен по отношение на банката на сключения на 4.11.2016 г. между „Б енд М Комерс“ ООД и Г. Б. К. /купувач/ договор за покупко-продажба на недвижими имоти, находящи се в триетажна сграда на [улица] в [населено място] с разгърната застроена площ от 243 кв.м., както те са били подробно описани в нотариалния акт.
Оплакванията на банката настоящ касатор са наличието на пороци на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК: необоснованост и постановяването му както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който конститутивния иск на банката по чл. 135, ал. 1 ЗЗД, предявен срещу К., ла бъдел уважен досежно имотите, предмет на извършената на 4.11.2016 г. разпоредителна сделка, като в резултат на кредитната институция се присъдели и всички направени от нея по водене на делото разноски.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата банката неин подател обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в четири, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от неговата гражданска колегия (Р. № 61/1.Ш.2016 г. на IV-то г.о. по гр. д. № 4578/2015 г.; Р. № 101/28.Х.2016 г. на П-ро г.о. по гр. д. № 853/2016 г.; Р. № 23/7.VI.2017 г. на II-ро г.о по гр. д. № 2669/2016 г. и Р. № 60/20.IV.2018 г. на IV-то г.о. по гр. д. № 3094/2016 г.) по следните три правни въпроса:
1./ „За да се приеме, че приобретателят по сделката, атакувана по реда на чл. 135 ЗЗД, е недобросъвестен (че е знаел за увреждането), достатъчно ли е последният да знае, че продавачът му има дългове и че с продажбата на недвижимия имот той прави невъзможно удовлетворяването на кредитора, респ. го затруднява, или е необходимо да са му били известни личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане?“;
2.1 „Може ли знанието за увреждане по чл. 135, ал. 1, изр. 2-ро ЗЗД да бъде доказано с верига от косвени доказателства, водещи до извода, че ответникът приобретател по сделката е знаел за увреждането на кредитора ищец?“;
3./ „Длъжен ли е въззивният съд, като инстанция по същество, при формиране на своите изводи по спорните въпроси на делото да изследва в пълнота всички събрани в хода на процеса доказателства, отнасящи се до правнозначимите за основателността на иска факти, с изрично посочване въз основа на какви доказателства ги е направил?“
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответникът по касация Г. Б. К. от С. писмено е възразил чрез своя процесуален представител по пълномощие от САК както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно решение, претендирайки за неговото потвърждаване, а също и за присъждането на разноски за касационното производство в размер на сумата от 7 000 лв. (седем хиляди лева), изплатена като хонорар за този негов адвокат от САК, съгласно приложените към отговора пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 1.11.2019 г. и Списък по чл. 80 ГПК. Инвокиран е довод, че формулираните от банката настоящ касатор три правни въпроса в изложението й по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата „са неотносими към настоящия спор“.
Ответното по касация „Б енд М Комерс“ ООД не е Ангажирало становище на свой представител нито по допустимостта на касационното обжалване, нито по основателността на оплакванията по чл. 281, т. 3 ГПК за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на „ПроКредит банк (България)“ ЕАД-С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване са следните:
За да потвърди решението на първостепенния съд досежно отхвърляне на предявения от банката настоящ касатор срещу „Б енд М Комерс“ ООД и Г. Бл. К. т.нар. П. иск с предмет прогласяването за относително недействителна на извършената на 4.11.2016 г. между последните две лица продажба на недвижими имоти на [улица] в [населено място], въззивната инстанция е приела за недоказано твърдението на банката за наличието на знание у физическото лице купувач относно факта на съществуване на договор за банков кредит, сключен с търговеца негов продавач, а оттам и за липса на знание у купувача К. за увреждащ банката кредитор характер на извършеното възмездно разпореждане с недвижими имоти. До този решаващ за изхода на делото правен извод съставът на САС е достигнал след следните две констатации: 1/ Че към датата на процесната продажба, а именно 4.11.2016 г., срокът по чл. 38, ал. 1, т. 1 от новия Закон за счетоводството (в сила от 1.1.2016 г.), във вр. § 10, ал. 2 от ПЗР на същия за публикуване на ГФО, още не е бил изтекъл, следователно, макар дружеството прехвърлител да е било длъжно да посочи в годишния си финансов отчет за изминалата 2015 г. възникналото в негова тежест задължение по договора за банков кредит от 28.УШ.2015 г., купувачът Г. Бл. К. не е могъл предварително да узнае за това обстоятелство при полагане на дължимата грижа; 2.1 Че в процесния договор страните са обявили, че част от продажната цена на имотите в размер на 30 000 лв. е била платена преди изповядване на сделката по нотариален ред, докато плащането на останалата част е било разсрочено за 5-годишен период от сключването й, който не е бил изтекъл вкл. и към датата на постановяване на въззивното решение, следователно лишен от основание е бил доводът на банката ищец, че уговорената ниска продажна цена, „която дори не била платена“, доказвала не само нужното знание за увреждане, но също и целта на това разпореждане с имотите на длъжника по договора за банков кредит.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.11.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил решаващите правни изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че първите два правни въпроса на банката настоящ касатор, формулирани в изложението й по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата са с изцяло хипотетичен характер, докато последният /с пор. № 3/ е такъв досежно правилността на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част. Както вече е имал случай да посочи настоящият съдебен състав, въпросът дали е длъжен въззивният съд да обсъди в мотивите към решението си всички допустими и относими към спорния предмет искания, доводи и възражения на страните, ако те са своевременно направени, съобразени с инстанционната фаза на делото и по установения процесуален ред, не е дискусионен. Задължението на решаващия съд е пряко регламентирано от закона – чл. 236, ал. 2 ГПК. във вр. чл. 273 ГПК и неспазването му води до процесуална незаконосъобразност на съдебния акт, а ако той е въззивен – поражда основанието по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК. Характеристиката на правен такъв, съгласно селективните критерии, въведени с т. 1 на ТР № 1/19.11.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., същият въпрос би имал в случай, че въззивният съд е отрекъл задължението си по чл. 236, ал. 2 ГПК, във вр. чл. 273 ГПК и е мотивирал това свое становище. Пред такава хипотеза в настоящия случай не сме изправени.
В заключение, погрешното отъждествяваме от банката настоящ касатор на касационното отменително основание по чл. 281, т. 3, предл. 2-ро ГПК, от една страна, с основание за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
При този изход на делото в настоящето касационно производство по чл. 288 ГПК и предвид изрично направеното от ответника по касация К. искане по чл. 81, във вр. чл. 78, ал. 3 ГПК, банката настоящ касатор ще следва да бъде осъдена да му заплати разноски в размер на сумата от 7 000 лв. (седем хиляди лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САК: съгласно приложените към отговора по чл.287, ал. 1 ГПК пълномощно, договор за правна защита и съдействие от 1.II.2019 г. и Списък по чл. 80 ГПК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2109 на Софийския апелативен съд, ТК, 6-и с-в, от 6.VIII.2018 г., постановено по т. д. № 1998/2018 г. В ОБЖАЛВАНАТА НЕГОВА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ /по иска на банката настоящ касатор с правно основание по чл. 135, ал. 1 ЗЗД/.
ОСЪЖДА касатора „ПроКредит банк (България)“ ЕАД /ЕИК[ЕИК]/ със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] – НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 81, във вр. ЧЛ. 78, АЛ. 3 ГПК – да заплати на ответника по касация Г. Б. К., ЕГН [ЕГН], от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх.“А“, ет. II, ап. № 1, СУМА в размер на 7 000 лв. (седем хиляди лева), представляваща изплатен хонорар за един негов адвокат от САС с личен номер [ЕГН].
Определението не подлежи на обжалване.
П Р Е Д С Е Д А Т Е Л:
Ч Л Е Н О В Е: 1
2