1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
гр.София, 13.02.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
осми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 3885/ 2016 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 639 от 13.05.2016 г. по гр.д.№ 631/ 2016 г., с което е потвърдено решение на Варненски районен съд по гр.д.№ 3325/ 2015 г. и по този начин е отхвърлен предявения от касатора против [фирма] иск, квалифициран по чл.59 ал.1 ЗЗД, за заплащане на сумата 24 000 лв – обезщетение за неоснователно обогатяване от ползването на 150 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 02508.55.143 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със заповед № 300-5-5/ 04.02.2004 г., както и на намиращите се в този имот сгради с идентификатори 02508.55.143.1 (трафопост) и 02508.55.143.3 (промишлена сграда), както и на оборудването на трафопоста.
В изложението си по чл.284 ал.3 т.1 ГПК касаторът повдига като основание за допускане на касационното обжалване материалноправните въпроси годен обект на приватизационна сделка ли е трафопост, който е изграден със собствени средства на приватизираното дружество и е предназначен за задоволяване на неговите нужди; и какви са предпоставките за придобиване на собственост върху недвижим имот на основание чл.17а ЗППДОП (отм.); за възможността съдът да признае съществуването на сервитутни права на енергийно предприятие, без да изясни общия факт, от който произтича неговото обогатяване и обедняването на друго лице. Счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответната по касация страна [фирма] оспорва жалбата с доводи, че касаторът не е формулирал ясно въпроси, по които да се допусне касационния контрол, евентуално – че тези въпроси са без значение за изхода на конкретното дело; че дадените от въззивния съд разрешения съответстват на установената от Върховния касационен съд съдебна практика; както и че поставените въпроси не биха могли да имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване се явява неоснователно.
За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е приел за установено, че на праводателя на [фирма] са били предоставени за оперативно управление от държавата процесните сгради и съоръжения. С нотариален акт от 2004 г. [фирма] (преобразувано търговско дружество с държавно имущество) продава дворното място и трафопоста на [фирма]. От този трафопост се снабдяват с електроенергия (която ответникът [фирма] разпределя) и други битови и производствени абонати, освен [фирма]. Т. е оборудван с маслен трансформатор, който служи за преобразуване и разпределение на енергията. Той е заприходен в главната книга на праводателя на [фирма] след приватизацията му. Сервитутната зона за обслужване на енергийния обект е 149 кв.м. и няма спор, че ответникът [фирма] ползва тази зона и трафопоста. При тези факти съдът извел от правна страна, че процесният трафопост не е изграден от кооперативна организация за задоволяване на собствените й нужди с нейни средства и труд. Поради това не е налице изключението по пар.4 ПЗР Закона за електростопанството от 1975 г. (отм.) вр. чл.3 ал.1 от Закона за електростопанството от 1948 г. (отм.) и към момента на изграждането му той е станал държавна (общонародна) собственост на основание чл.2 ал.1 от последния закон. Съоръжението е предназначено да обслужва битови и производствени абонати, а не само праводателя на ищцовото дружество, и поради това то не може да бъде придобито в собственост от дружество с държавно имущество при условията на чл.17а ЗППДОП (отм.). Недопустимо е също, съгласно пар.67 ал.9 ПЗР ЗЕЕЕ от 1999 г. (отм.), такива енергийни съоръжения да бъдат включвани в предмет на приватизационна сделка. Поради това праводателят на [фирма] не е бил собственик на процесния трафопост, съответно и ищцовото дружество не би могло да се легитимира като такъв въз основа на нотариалния акт, с който същият му продаден през 2004 г. От обстоятелството, че [фирма] ползва този трафопост и сервитутната зона около него (възникнала на основание чл.60 ал.1 ЗЕЕЕ от 1999 г. (отм.), не може да произтече обедняване за ищеца.
С оглед тези мотиви на въззивния съд, поставеният от касатора като основание за допускане на касационното обжалване правен въпрос „Какви са предпоставките за придобиване на собственост върху недвижим имот (трафопост) на основанието по чл.17а ЗППДОП (отм.)” обуславя обжалваното решение. Той обаче не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, нито има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Касаторът се позовава на решения на Върховния касационен съд по гр.д.№ 13/ 2012 г., І г.о. и по гр.д.№ 614/ 2010 г. ІІ г.о., но тълкуването по тях е несъотносимо към фактите в настоящето производство, тъй като те са постановени във връзка с придобиване на собствеността по реда на чл.17а ЗППДОП (отм.), но не и върху енергийно съоръжение, което е било държавна собственост. Неотносимо е и решение по т.д.№ 13/ 2010 г., ІІ т.о., ВКС, тъй като то касае ползването на енергийни обекти и съоръжения в тях, които са собственост на друго лице, от лицензиант за преобразуване и пренос на енергия. В настоящето производство въпросното тълкуване няма значение, тъй като касаторът не е установил той да е собственик на въпросните обекти и съоръжения. Относимо за производството е обвързващото тълкуване, дадено в решение № 130/ 11.02.2011 г. по т.д.№ 776/ 2009 г., I т.о., ВКС, според което при действието на разпоредбите на отменения Закон за електростопанството електрическите уредби и мрежи за пренос и разпределение на електроенегрия са държавна собственост. Такива обекти остават държавна собственост и не е могло да преминат в собственост на дружество с държавно имущество при условията на чл.17а ЗППДОбП (отм), нито е могло да бъдат предмет на сделки съгласно следващия ЗЕЕЕ от 1999 г. (отм.). При приватизация на обекти, в чиято територия има изградени енергийни съоръжения, не е могло те да бъдат включени в предмета на сделката. Именно такова разрешение е получил поставеният от касатора въпрос в обжалваното въззивно решение, поради което то не е в противоречие, а в съответствие с практиката на Върховния касационен съд. От друга страна, наличието на установена практика, изключва възможността въпросът да има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (вж Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС), поради което не са налице предпоставките нито по т.1, нито по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК.
Останалите формулирани в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК правни въпроси не са разрешени от въззивния съд и не са включени в предмета на делото. Съдът не се е произнасял по въпроса годен обект на приватизационна сделка ли е трафопост, който е изграден със собствени средства на приватизираното дружество и е предназначен за задоволяване на неговите нужди, тъй като от фактическа страна не е установил процесната вещ да е изградена със собствени средства и за задоволяване на собствени нужди. Напротив, съдът изрично е посочил, че тези факти не са установени. В производството по чл.288 ГПК фактическите установявания на съда по същество не могат да бъдат контролирани. Проверяват се само правните му разрешения, но при установените от него факти. А щом съдът е установил, че трафопостът не е изграден за нуждите само на приватизираното дружество и с негови средства, то въпросът би ли бил той годен обект за приватизационна продажба в обратната хипотеза, не обуславя крайното му решение.
Що се касае до въпроса възможно ли е съдът да признае съществуването на сервитутни права на енергийно предприятие, без да изясни общия факт, от който произтича неговото обогатяване и обедняването на друго лице, той е поставен неясно и без да е обоснована връзката му с дадените от въззивния съд правни разрешения. Инстанцията по същество е извела липсата на обедняване и обогатяване от обстоятелството, че по силата на закона е възникнал сервитут в полза на енергийното предприятие. Щом няма обогатяване и обедняване, не би могло да има общ факт, от който те да последват, нито пък от това да зависи възникването на сервитут по силата на закона.
По тези съображения Върховният касационен съд не намира основание за допускане на обжалваното решение до касационен контрол и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненски окръжен съд № 639 от 13.05.2016 г. по гр.д.№ 631/ 2016 г.
ОСЪЖДА [фирма], Е.[ЕИК], [населено място], [улица], да заплати на [фирма], Е.[ЕИК], [населено място], [улица], 1 250 лв (хиляда двеста и петдесет лева) юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: