О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
[населено място] 15.03.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тринадесети март през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Цолова т.д.№2466/16г.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение №5086/14.06.16г. по гр.д.№20464/14г. по описа на СГС III Б състав,с което е оставена без уважение молбата на банката от 07.05.15г. за тълкуване на решение №2830/29.04.15г. в частта му от диспозитива относно обжалваемостта на същото.
В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на въззивното решение по съображения, че в случая се касае за установителен иск,по отношение на който разпоредбата на чл.280 ал.2 т.2 е неприложима.
Ответникът по касация Милена Георгиева Петрова е оспорила допустимостта и основателността на касационната жалба.
Върховен касационен съд,Първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт. Редът за обжалването и произнасянето на ВКС,съгласно чл.251 ал.5 ГПК, е предвиденият такъв за решението,чието тълкуване се иска.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на решението , настоящият състав съобрази следното:
При произнасянето си по молбата на [фирма] за тълкуване, оставяйки я без уважение, СГС се е позовал на съдебна практика,като е посочил,че предмет на тълкуване могат да бъдат само неясни и двусмислени диспозитиви,които водят до невъзможност да се изведе действителната воля на съда,а в случая такива предпоставки не са налице по отношение на частта от диспозитива,която е свързана с обжалваемостта на решението на въззивната инстанция.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК с предпоставката на чл.280 ал.1 т.3 ГПК касаторът е формулирал въпроса Какъв е допустимият според въззивния съд процесуален ред за допуснатия пропуск,който реално лишава страната от възможността да се възползва от всички предвидени от закона способи на защита?
Така поставеният въпрос не е свързан с решаващите мотиви на СГС,обусловили крайния резултат,поради което не би могъл да обоснове допускане на решението до касационно обжалване. Въпросът по същество цели с отговора му на касатора да бъде дадено разяснение на процесуалните му права,които освен това към настоящия момент са и упражнени /по депозираната от касатора касационна жалба,въпреки посочената от СГС необжалваемост на решението, е налице произнасяне на ВКС по реда на чл.288 ГПК/. Не е обоснован и формално посоченият от касатора допълнителен критерий на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Предвид изложеното,настоящият състав на Върховен касационен съд намира,че не са налице основания за допускане до касационно обжалване решението на Софийски градски съд. В полза на ответника по жалбата следва да се присъдят разноски в размер на 1000 лв. – платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №5086/14.06.16г. по гр.д.№20464/14г. по описа на СГС III Б състав.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място] [улица] да заплати на Милена Георгиева Петрова с ЕГН [ЕГН] и с адрес [населено място][жк] вх.Г ет.6 ап.70 сумата 1000 лв. разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.