О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 16.04.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 11.03.2015 две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1111/2015 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№7073/16.11.2014г.,подадена от И. Б. И. от [населено място],против решение №493/22.10.2014г. на Пернишки окръжен съд,постановено по гр.д.№618/2014г. по описа на същия съд,в частта с която е отменено решение №113/24.04.2014г. постановено по гр.д.№516/2012г. по описа на Радомирски районен съд и вместо него е постановено:признава за установено по отношение на ответника И. Б. И.,че И. С. В. е собственик на ? идеална част от недвижим имот,находящ се в [населено място],Пернишка област,а именно УПИ,с площ на имота по Постановлението на държавния съдебен изпълнител от 630 кв.м,който имот съгласно регулационния план на [населено място],одобрен със Заповед №367/28.12.2001г. на кмета на [община],съставлява парцел ХІІІ от имот №929 в кв.19 по плана на същия град,а по скица с площ на парцела 633кв.м,при описани в решението съседи на имота,ведно с построените в този имот без строителни книжа,но търпими съгласно изискванията на пар.16,ал.1 от ПР на ЗУТ,двуетажна масивна сграда със застроена площ от 62 кв.м,масивна жилищна сграда със застроена площ от 33 кв.м и масивен гараж със застроена площ от 33 кв.м,както и допуска изкупуване на основание чл.33 ал.2 ЗС в полза на И. С. В. на ? идеална част от гореописания недвижим имот,при условията уговорени в договора за продажба,оформен с нот.акт №172,т.ІІ,рег. №1286,д.№362 на нотариус М. Д.,с район на действие РС Р.,сключен между И. Б. И.,като продавач и Д. Н. М. като купувач за сумата от 4000лева,която сума И. С. В. следва да заплати на купувача Д. Н. М. в едномесечен срок от влизане на решението в сила,като в противен случай,това решение на основание член 33,ал.3 ЗС се счита обезсилено по право.
В касационната жалба се правят оплаквания,че обжалваното въззивно решение в тази му част е неправилно,незаконосъобразно и необосновано,като се иска неговата отмяна.
Постъпила е и касационна жалба вх.№7321/04.12.2014г.,подадена от Д. Н. М.,чрез пълномощника й адвокат С. И.,против горепосоченото въззивно решение,в частта в която е отменено първоинстанционното решение и вместо него е постановено от въззивния съд уважаване на иска по член 124,ал.1 ГПК и иска по член 33,ал.2 ЗС,като моли същото да бъде отменено в тази му част,като неправилно,незаконосъобразно и необосновано.
Ответницата по касационната жалба И. С. В.,чрез пълномощника си адвокат В. Х. И.,в депозирания писмен отговор на жалбата,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
По жалбата на И. Б. И.:
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че ищцата И. С. В. е предявила искове с правно основание член 124,ал.1 ГПК и член 33,ал.2 ЗС против И. Б. и Д. Н. М.,като е прието за установено по делото от събраните доказателства,че прроцесният имот е бил закупен с нот.акт №12/04.02г.2004г. от А. П. Д.,който към този момент е бил съпруг на ищцата /впоследствие бракът им е прекратен с решение №389/20.12.2011г по гр.д.№389/2011г. по описа на РРС/ ,т.е. имота е придобит в режим на съпружеска имуществена общност.Съдът е посочил,че съгласно данните по приложеното изп.д.№104/2004г. е видно,че изпълнителното производство е било образувано против А. П. Д.,въз основа на издаден срещу него изпълнителен лист,като в хода на това производство изпълнението е насочено към процесния имот,извършена е публична продан на същия и с постановление от 18.08.2009г./влязло в сила на 01.09.2009г./,имотът е възложен на ответника И. Б. И.,който с нот.акт №172/20.09.2011г. се разпоредил със същия като го продал на втората ответница Д. Н. М..Съдът е приел за безспорно,че към момента на обявяване и извършване на публичната продан имотът е бил в режим на съпружеска имуществена общност,поради което за него са приложими разпоредбите на член 502 и сл. ГПК,а по силата на чл.504 ГПК,в случаите когато изпълнението е насочено върху имот в съпружеска общност,се прилага член 500 ГПК-на продан подлежи само частта на длъжника.Съдът е посочил,че по извършената публична продан в горепосоченото изпълнително производство липсва съгласие на съпруга-недлъжник и поради това публичната продан има прехвърлително действие само за притежаваната от съпруга –длъжник ? идеална част от имота,а другата ? идеална част остава собственост на съпруга-недлъжник-в настоящия случай ищцата И. В.,поради което е стигнал до извода,че последната е собственик на ? идеална част от процесния имот,а ответницата Д. М. е могла да придобие от И. И.-купувача по публичната продан само придобитата от него ? иделна част от имота,но не и целия процесен имот.По отношение на иска с правно основание член 33,ал.1 ЗС,съдът приема,че предпоставките за основателността му са наличие на съсобственост,сключен договор за продажба от друг собственик и липса на отправено предложение до съсобственика,предявил претенцията,като същата е заявена в двумесечен срок от узнаването от страна на ищцата за извършената сделка,който момент съдът приема за установено с оглед събраните по делото гласни доказателства.Съдът е стигнал до извода,че ответникът И. Б. И. не изпълнил задължението си по член 33,ал.1 ЗС,а именно да предложи на ищцата да изкупи частта му при същите условия,при които са прехвърлени на втората ответница М.,поради което са налице предпоставки за допускане на изкупуването по смисъла на тази разпоредба.Наред с това,съдът е посочил,че при преценка основателността на иска по член 33,ал.2 ЗС се взема предвид само обективното наличие на съществуваща съсобственост и е без значение обстоятелството,че първият ответник И. И. е придобил имота след проведена публична продан.
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторът заявява/цитирам/:
„Основанието за касационно обжалване на постановеното от ПОС съдебно решение е чл.281,т.3 от ГПК-неправилно съдебно решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.”,след което се излагат доводи,съдържащи изцяло касационни оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение.
В края на това изложение,касаторът твърди,че/цитирам/:
„С решение №493 от 22.10.2014г.,постановено от П. Окръжен Съд по въз.гр.д.№618/2014г,съдът се е произнесъл по съществени материално правен и процесуално правен въпрос ,а именно:
1.Приложима ли е нормата на чл.33,ал.2 от ЗС за продавач на имот,придобил същия въз основа на публична продан,извършена от Държавен съдебен изпълнител чрез Постановление за възлагане на недвижим имот,комуто не е известно наличието на съсобственост върху имота,придобит при публичната продан,извършена от Държавен съдебен изпълнител?
2.Допустимо ли е единствено с гласни доказателства да се установява от ищцата датата на узнаване на сделката с оглед преклузията за предявяване на иска по чл.33,ал.2 ЗС?”
Видно от съдържанието на изложението по член 284,ал.3,т.1 ГПК,депозирано от касатора,в същото не се посочва нито едно от основанията за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в разпоредбата на член 280 ал.1 ГПК,а само се излагат касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.3 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.Това е така,защото преценката за правилността на обжалваното решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване,в производството по реда на член 290 ГПК.
Наред с това,касаторът не се позовава на съдебна практика,във връзка с така формулираните от него като правни въпроси,нито прилага такава с последното.Напротив,формулираните като такива правни въпроси,отново се свързват с възприетото от съда по делото и направената в тази връзка преценка на доказателствата,довела до крайните му изводи изводи,които в първата част от изложението си,касаторът определя като неправилни.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По жалбата на Д. Н. М.:
В приложеното към касационната жалба изложение по член 284,ал.3,т.1 ГПК,наименовано „изложение на основанията за касационно обжалване”,касаторът заявява/цитирам/:
„Основанието за касационно обжалване на постановеното от ПОС съдебно решение е чл.281,т.3 от ГПК-неправилно съдебно решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Постановеното от ПОС съдебно решение е неправилно,тъй като рещаващият делото съдебен състав неправилно е приложил нормата на член 33,ал.2 от ЗС,като е допуснал право на изкупуване на ? идеална част в полза на ищцата И. В. от доверителката ми и ответник по делото Д. М. за сумата от 4000 лева при условията,уговорени в цитирания по делото нотариален акт.Съдът неправилно е приложил и нормата на чл.127 от ГПК като неправилно е установил по отношение на мен,че ищцата И. В. е собственик на ? идеална част от имота.В конкретния случай нормата на чл.33,ал.2 от ЗС е неприложима.”,след което се излагат доводи по така направените касационни оплаквания и в заключение са посочват два правни въпроса,по които според касатора,съдът се е произнесъл,напълно идентични с тези по жалбата на И. Б. И.,цитирани по-горе.
Съгласно предвиденото в член 284,ал.1 ГПК към касационната си жалба,касаторът е длъжен да приложи,предвиденото в т.3 от същата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по член 280,ал.1 ГПК,която разпоредба визира предпоставките за това,а именно когато във въззивното решение,съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос,който е:т.1.решен в противоречие с практиката на ВКС,2.решаван противоречиво от съдилищата и т.3.от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.В депозираното от касатора изложение,не се посочва нито една от горепосочените хипотези за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно член 280,ал.1 ГПК.В същото се излагат изключително касационни оплаквания по смисъла на член 281,т.1 ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване по член 280 ал.1 ГПК,както вече бе посочено по-горе във връзка с изложението по жалбата на И. Б. И.,като двете изложения са с идентично съдържание и въпроси.
Ето защо,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
На основание член 78,ал.3 ГПК на ответницата по касационната жалба И. С. В., следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция в размер на 500 лева,представляващи адвокатско възнаграждение,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №[ЕГН]/30.01.2015г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №493/22.10.2014г. на Пернишки окръжен съд,постановено по гр.д.№618/2014г. по описа на същия съд,в обжалваната му част.
ОСЪЖДА И. Б. И. и Д. Н. М. да заплатят на И. С. В. сумата от 500 лева,разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: