3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 19.06.2018 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева ч. т.дело №2317/17 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Адв.И. Т., в качеството й на пълномощник на Х. Б. Ц. е подала молба, с искане да бъде допълнено с обезсилване на решенията по т.д. 177/2011г. на БОС и т.д. №78/17г. на БАС, определение №90/29.03.2018г., постановено по т.д. №2317/17г. на ВКС, І т.о. Така подадената молба е била оставена без движение с указание да бъде уточнено искането, като с допълнителна молба от 08.05.2018г. страната е поддържала, че ВКС, след като „служебно се е занимал с допустимостта на производството пред него, поради липса на правосубектност на ответника по касация, то следвало да постанови и заличаване на решенията постановени от инстанциите по същество на спора”. Страната е заявила, че принципно не оспорва прекратяването на касационното производство.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение приема следното:
Пропуска да бъдат вписани в прекратителното определение правните последици от проведени съдебни производства през времетраенето, на които търговеца е бил заличен,определят подадената молба като такава по чл.250 ГПК. Следователно, молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество – неосномвателна.
С определението, предмет на исканото допълване настоящият състав на Върховен касационен съд, І т.о. е прекратил производството на образуваното пред него т.д. №2317/17г. Определението е отговор на молба вх. № 3141/26.03.2018г от адв. И. К., пълномощник на ответника по касация- [фирма], който е заявил, че последния след проведена и надлежно приключила ликвидация е бил заличен от Търговския регистър при Агенция по вписванията. Както е мотивирал своето определение ВКС, І т.о. именно от датата на вписване на заличаването му-21.03.2018г.- същият е загубил своята правосубектност и възможността да бъде страна в процеса, като този факт е настъпил през време на висящност на касационното производство / касационната жалба, инициираща това производство е подадена на 13.06.2017г./. Както бе отбелязано в определението, чието допълване се иска конститутивният ефект на заличаването предпоставя края на юридическото лице– аргумент на обратното основание – чл. 67 ТЗ, като този ефект няма ретроактивно действие, а настъпва от момента на вписването в търговския регистър на постановеното заличаване на търговеца. Тогава юридическото лице представа да съществува,. Следователно, от тогава не е налице и надлежна страна – основание за прекратяване на висящото съдебно производство. В тази връзка искането за допълване на прекратителното определение е неоснователно, именно, с оглед това, че при постановяване на решенията пред първостепенния и въззивният съд, липсва основание за прекратяване на производството, тъй като търговеца към този момент не е бил заличен. Т.е. проведените производства са с надлежни страни и по отношение на тях настъпилото пред ВКС основание за прекратяването им не е налице. Респективно, не следва да бъде заличаван постановения в тези производства резултат, тъй като той е такъв по отношение на надлежно конституирани страни, притежаващи както процесуална правоспособност, така и процесуална дееспособност. Доколкото, производствата пред инстанциите са самостоятелни и продължаването на процеса се дължи на деволутивния и суспензивен ефект на жалбата срещу постановеното вече решение, то пренасянето на спора в по-горна инстанция по реда на инстанционния контрол също има своята самостоятелност, и съответно прекратяването му не може да има за правна последица обезсилване на вече постановите решения. Поради това, не може да бъде споделено разбирането на молителя, че влизането на решението в сила към момент, към който дружеството, вече е заличено изисква обезсилване на постановените при негово участие, преди заличаването му решения. Следва да се прави разлика между субективните предели на силата на пресъдено нещо и влизане на съдебният акт в сила. Влизането на решението в сила винаги е факт, стоящ извън приключилото пред инстанцията производство в хипотезите на иницииран инстанционен контрол, т.е. то зависи не от субективното обвързване на страните с влезлия в сила акт, а със стабилизиране на решението чрез настъпване на неговата необжалваемост и неизменност- факти осъществявани обективно и независимо от волята на страните. Извън това и с оглед субективните предели на силата на пресъдено нещо, няма основание този ефект да не настъпи спрямо страната, която не е заличена, както и по отношение на нея няма основание да бъде заличаван процес, проведен валидно.
С оглед горните съображения се налага извод, че не са налице и основания по чл.250, ал.1 ГПК за допълване на определението и молбата следва да бъде оставена без уважение.
По тези съображения, Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв.И. Т., в качеството й на пълномощник на Х. Б. Ц. за допълване на определение №90/29.03.2018г., постановено по т.д. №2317/17г. на ВКС, І т.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: