ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 158
София, 21. февруари 2019 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 58 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 204/14.11.2018 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 496/2018, с което е потвърдено решение № 211/22.06.2018 на Старозагорския окръжен съд по гр. д. № 144/2017, с което е уважен предявеният иск за сумата в 15.000 лева обезщетение за неимуществени вреди от неоснователно обвинение на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Недоволен от решението е касаторът Прокуратурата на Република България, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос за задължението на съдa да обсъди в мотивите на решението всички доказателства относно правно релевантните факти по делото, включително относно обхвата на вредите и причинната връзка, както и по материалноправния въпрос за определянето на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС, основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позовава се на противоречие с ТР № 3/2005 на ВКС, ОСГК, ТР № 1/2010 на ВКС, ОСГТК, ППВС № 4/1968 и практика на ВКС, която прилага. Счита, че е налице основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК и решението е очевидно неправилно.
Ответницата по жалбата В. С. М., представлявана от адв. Б. Б. от САК, я оспорва като неоснователна и счита, че по повдигнатите въпроси не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че срещу ищцата е било образувано досъдебно производство и са били повдигнати обвинения, по които с влязла в сила присъда по н. о. х. д. № 1453/2011 г. по описа на РС – Стара Загора, е била призната за невиновна по две от повдигнатите обвинения за длъжностно присвояване на средства от делегирания бюджет на училището за фиктивни доставки на гориво, а е била призната за виновна по третото обвинение: за присвояване на средства от делегирания бюджет на училището за фиктивни договори за ремонт. Наказателното производство против ищцата е продължило около 4 години и 10 месеца, като на различните етапи от наказателното производство, са били взети мерки за неотклонение „задържане под стража“ – за периода 31.08.2010 г. – 16.03.2011 г. (около 7 месеца) и „домашен арест“ – за периода 17.03.2011 г. – 15.11.2011 г. (около 8 месеца), след което мярката е изменяна „парична гаранция” и „подписка“. Обвинението срещу ищцата е било разгласено от средствата за масова информация видно от представени копия от публикации. Съгласно показанията на разпитаните по делото свидетели, във връзка с воденото наказателно производство е имало медийни изяви, ищцата е престанала да се храни, да спи, започнала да вдига кръвно, изпаднала в депресия, което довело до необходимост от приемането на медикаменти, затворила са в себе си, ограничила контактите си, дори й били измислени прякори във връзка с повдигнатото обвинение; страданията продължават и към настоящия момент, загубила връзки с приятели. Според заключението на медицинската експертиза ищцата страдала от артериална хипертония, датираща от периода на наказателното производство. Въззивният съд е отчел, че е водено наказателно производство и за друго деяние, за което на ищцата е наложено наказание с влязла в сила присъда, като липсват доказателства, всички страдания на ищеца да са в причинна връзка само и единствено с производството по обвиненията, за които същата е оправдана. Като е взел предвид продължителността на наказателно производство; тежестта на повдигнатото обвинение за престъпление, което е тежко; наложените мерки за неотклонение с висок интензитет – „задържане под стража“ и приравнената на нея по последици „домашен арест“ (общо около 15 месеца); влошеното общо и здравословно състояние, личните притеснения, медийното отразяване на делото, обстоятелството, че, за същия период против ищеца е имало наказателно производство и по други обвинения), въззивният съд е приел, че сумата от 15.000 лева справедливо ще обезщети ищцата за претърпените от нея неимуществени вреди както от задържането, така и цялото наказателно производство.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, макар поставените въпроси да обуславят решението по делото, въззивният съд е съобразил установената съдебна практика на ВКС. Размерът на дължимото обезщетение за неимуществени вреди според законовия критерий за справедливост се определя според вида и тежестта на причинените телесни и психични увреждания и продължителността и интензитета на претърпените физически и душевни болки и други страдания и неудобства. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения процесуалноправен въпрос, тъй като съдът е съобразил задължението си, че в мотивите на решението следва да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти, като посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани, включително и относно обхвата на вредите и причинната връзка. Приложената от касатора съдебна практика не е в противоречие с приетото от въззивния съд, доколкото касае случаи с различна фактическа обстановка.
Не е налице и основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. При служебната проверка за произнасянето на въззивния съд по правни въпроси, обуславящи валидността на въззивното решение и на неговата допустимост в обжалвана част, такива не може да бъдат изведени служебно нито от изложението, нито от оплакванията в касационната жалба, нито от съдържанието на въззивното решение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 204/14.11.2018 на Пловдивския апелативен съд по гр. д. № 496/2018.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.