1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
С., 22.03.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1128 по описа за 2015г.
Производството е по чл. 274, ал. 2 във връзка с чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. С. Р., [населено място] чрез процесуален представител адвокат К. И. Н. срещу определение № 392 от 06.02.2015 г. по в. гр. дело № 2758/2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав, постановено по реда на чл. 248 ГПК, с което е изменено решение № 2419/19.12.2014 г. по в. гр. дело № 2758/2014 г. по описа на Софийски апелативен съд и Р. С. Р. е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 1 900 лв. – юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 във връзка с чл. 78, ал. 3 ГПК.
Частната жалбоподателка прави оплакване за неправилност на обжалваното определение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че определението е постановено в нарушение на чл. 78 и чл. 80 ГПК, тъй като ответното дружество не е изпълнило процесуалното си задължение да представи списък на разноските надлежно и своевременно. Моли определението да бъде отменено.
Ответникът по частната жалба [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт А. С. оспорва частната жалба и изразява становище, че е представил своевременно списък по чл. 80 ГПК пред въззивната инстанция. Претендира разноски в размер на 200 лв. юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени релевираните доводи и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустимва – подадена е от надлежна страна в едноседмичния срок по чл. 248, ал. 3 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да уважи молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и присъди на ответника по въззивната жалба юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в размер 1 900 лв., въззивният състав е взел предвид обстоятелството, че въззивната жалба на Р. Р. срещу първоинстанционното решение не е уважена с въззивното решение и е посочил, че възнаграждение се дължи с оглед изхода на спора пред всяка инстанция.
Определението е правилно, съобразено със закона и е обосновано.
Разпоредбата на чл. 248, ал. 1 ГПК регламентира възможността съдът по искане на страните, заявено в определен срок, да допълни или измени постановения съдебен акт в частта му за разноските. Неоснователен е доводът на частния жалбоподател за неправилност на обжалвания съдебен акт, предвид непредставянето на списък на разноските съгласно чл. 80, изр. 2 ГПК. Разпоредбата на чл. 80 ГПК задължава страната, която е поискала присъждане на разноски, да представи на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. Последица от неизпълнение на това задължение е, че страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските /след изменението с ДВ, бр. 100 от 2010 г./. Целта на списъка по чл. 80 ГПК е страната да конкретизира кои разноски претендира да й бъдат присъдени. Тази конкретизация може да бъде извършена, както в нарочен списък, така и в отговора на въззивната жалба или в отделна молба. В конкретния случай ответното дружество [фирма] – въззиваем в производството пред Софийски апелативен съд, в отговора си на въззивната жалба е заявил изрично искане да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство пред въззивната инстанция. На лист 16 от въззивното дело е приложен списък на разноските, представен в последното заседание пред съответната инстанция, поради което доводът на частния жалбоподател за допуснато нарушение на чл. 80, изр. 2 ГПК е изцяло неоснователен.
Размерът на присъденото юрисконсултско възнаграждение е съобразен от въззивния съд в рамките на предвидения минимален размер в Наредбата № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от наредбата минималният размер на възнаграждението в конкретния случай е 1 880 лв. и поисканите и присъдени 1 900 лв. не надвишават значително минимално предвидения размер в наредбата.
С оглед изхода на делото разноски на частния жалбоподател не се дължат, а съгласно чл. 78, ал. 8 ГПК на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер 200 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 392 от 06.02.2015 г. по в. гр. д. № 2758/2014 г. на Софийски апелативен съд, Гражданско отделение, 4 състав.
ОСЪЖДА Р. С. Р. с ЕГН [ЕГН], [населено място],[жк][жилищен адрес] да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата от 200 лв. /двеста лева/ – юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.