2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 158
С., 28.02. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
ч. гр. д. № 1434/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на В. С. Я. против определение № 231 от 20.06.2012 г. по гр. дело № 422/2012 г. на Върховен касационен съд, първо г. о., с което са оставени без разглеждане касационните жалби на Л. Т. Я. и В. С. Я. против решение от 10.05.2011 г. по гр. дело № 5596/2009 г. на Софийски градски съд и против допълнително решение от 11.10.2011 г. постановено по същото дело.
Жалбоподателката моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба (допълнение към жалба вх. № 6758/02.07.2012 г. ).
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Прието е с обжалваното определение, че касационните жалби са процесуално недопустими на основание чл. 280, ал. 2 ГПК, според който не подлежат на касационно обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Прието е, че искът по чл. 33, ал. 2 ЗС е оценяем и цената му се определя от стойността на имота предмет на искането за изкупуване, а видно от представена по делото данъчна оценка, стойността на имота, който ищецът е поискал да изкупи е 2289,60 лв., по нотариален акт за продажба е записана продажна цена 4500 лв., която е посочена и като цена на иска с исковата молба. При тези данни е прието, че касационните жалби не следва да се допускат до разглеждане, като процесуално недопустими.
Определението е законосъобразно.
Неоснователно се поддържа в частната жалба, че съдът бил допуснал грешка при посочване стойността на имота по данъчна оценка, която касаела стойността на дела от имота притежаван от касатора Л. Я..
Представеното на л. 18 от делото удостоверение за данъчна оценка касае стойността на имота описан като жилище, второстепенна сграда и земя в размер на 2289,60 лв., за собственика Л. Т. Я. – 1/2 идеална част в размер на 1148,20 лв., а стойността на имота по нотариален акт, който ищецът е поскал да изкупи е 4500 лв. Тази цена е посочена и като цена на иска по исковата молба.
При тези доказателства, законосъобразно съдът е приложил разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК (редакция ДВ бр. 100/2010г.), в която критерии за допускане на касационно обжалване е цената на иска до 5000 лв. за граждански дела.
Неоснователно в частната жалба страната се позовава на „обжалваем интерес”, като критерии за допускане на касационно обжалване, който е бил от значение за предишна редакция на чл. 280, ал. 2 Г. (ДВ бр. 59/2007г.).
Предвид изложеното разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК е приложена правилно към установените по делото обстоятелства. Определението е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 231 от 20.06.2012 г. по гр. дело № 422/2012 г. на Върховен касационен съд, първо г. о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ