О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
гр.София, 28.02.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 4140 по описа за 2016 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма]/в несъстоятелност/ против решение от 16.06.2016 г., постановено по гр.д. № 5768 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, II „Б” въззивен състав, с което е потвърдено решение № 57-II-115 от 5.02.2016 г. по гр.д. № 6737 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд, II Г.О., 57 състав, за отмяна на уволнението на Б. Р. Б., извършено на основание чл.328, ал.2 от КТ, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на [фирма] /в несъстоятелност/ да заплати 32 023,44 лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 20.01.2015 г. до 20.07.2015 г.
Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила- основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. Разполагат ли квесторите на банка с правомощията по чл.328, ал.2 от КТ?
2. Съществува ли идентичност между функциите и правомощията на квесторите на банка и изпълнителите по договор за управление?
3. Имат ли квесторите на банка право да прекратяват трудов договор на основание чл.328, ал.2 от КТ.
Ответникът по касационната жалба Б. Б. счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, като оспорва жалбата и по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Квесторите на лишената от банков лиценз [фирма] са прекратили трудовия договор с Б. Б., началник на управление „Правно”, на основание чл.328, ал.2 от КТ. Първоинстанционният съд е отменил уволнението като незаконосъобразно и е уважил предявените от служителя искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, тъй като е приел, че в случая не е осъществен фактическият състав на тази разпоредба. Въззивният съд е възприел този извод, посочвайки, че нормите, уреждащи основанията за прекратяване на трудовите договори, са императивни и не могат да бъдат тълкувани разширително. Затова назначаването на квестори не може да се приравни на сключване на нов договор за управление.
При тези мотиви на обжалваното решение от решаващо значение за изхода на спора са поставените от касатора въпроси, които могат да се обобщят с питането дали квесторите могат да прекратят трудовия договор със служител, който е част от ръководството на предприятието, на основание чл.328, ал.2 от КТ, както при наличието на нов договор за управление. Изложените в касационната жалба доводи в смисъл, че на квесторите следва да се признае такова правомощие, се свеждат до аналогия между дейността на квесторите и на новите управители на предприятието. Разпоредбата на чл.328, ал.2 от КТ обаче не може да се тълкува разширително и да се прилага по аналогия и за случаите, когато няма договор за управление. В трудовото право се прилага принципът на законоустановеност на основанията, на които може да се прекрати трудовият договор, поради което разширяването на тези основания е възможно само по законодателен ред. Ето защо основанието за прекратяване на трудовия договор по чл.328, ал.2 от КТ не е налице, когато няма сключен договор за управление на предприятието, а управителят е назначен по друг ред. В този смисъл е както ясната правна норма, така и съдебната практика, която е цитирана от съдилищата-постановеното по реда на чл.290 от ГПК решение № 453 от 13.01.2012 г. по гр.д. № 390/2011 г. на Трето Г.О. на ВКС. В това решение е прието, че синдикът няма правото да прекратява трудовите договори на основание чл.328, ал.2 от КТ поради различието между функциите и дейността на назначения синдик и избрания управител. Даденото разрешение важи и за назначените от БНБ квестори, чиито функции са сходни с тези на синдика.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че въззивният съд е разрешил формулираното от касатора питане в съответствие със задължителната практика на ВКС, поради което касационно обжалване на решението му не следва да се допуска.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.06.2016 г., постановено по гр.д. № 5768 по описа за 2016 г. на Софийския градски съд, Гражданско отделение, II „Б” въззивен състав, с което е потвърдено решение № 57-II-115 от 5.02.2016 г. по гр.д. № 6737 по описа за 2015 г. на Софийския районен съд, II Г.О., 57 състав, за отмяна на уволнението на Б. Р. Б., извършено на основание чл.328, ал.2 от КТ, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност и за осъждане на [фирма] /в несъстоятелност/ да заплати 32 023,44 лв. обезщетение за оставането му без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 20.01.2015 г. до 20.07.2015 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: