1
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 28.03. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на пети март, две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдия Ерик Василев частно гр.д. № 769 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.278, вр. с чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано по частна касационна жалба на С. Н. Д. и Ч. Н. Д., двамата чрез адвокат С. А. от АК-П., срещу определение от 26.09.2018 г. по ч.гр.д. № 10285/2018 г. на Софийски градски съд, с което се оставя без уважение частната им жалба против определение от 26.02.2018 г. по гр.д. № 46212/2015 г. на Софийски районен съд, с което е върната исковата молба на жалбоподателите поради неизпълнение на указанията за отстраняване на нередовностите в нея и е прекратено производството. Жалбата съдържа оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон от съда, поради което се иска определението да бъде отменено.
В изложение към частната касационна жалба се поддържа, че следва да се допусне касационно обжалване на определението поради вероятна нищожност, недопустимост и очевидна неправилност, както и че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК по въпросите: 1. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна, посочени от жалбоподателите; 2. Длъжен ли е съдът да изложи мотиви защо уважава или не искането за продължаване на срока по чл.63 ГПК; 3. Когато съдът постанови отказ за удължаване на срока от кой момент се преклудират действията на молителите/жалбоподатели; 4. Може ли веднъж продължен срок на едно основание да бъде продължен повторно на същото основание; 5. Може ли веднъж продължен от съда срок да бъде продължен повторно на различно основание от посоченото в първоначалната молба; 6. Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички изложени от страната доводи за продължаване на определен от съда срок; 7. След като съдът, макар и поради допуснато опущение или нарушение, веднъж е продължил определен от него срок, който е бил изтекъл към момента на депозиране от страната на искането с правно основание чл.63, ал.1 ГПК, то допустимо ли е в последствие съдът да констатира това свое опущение или нарушение и да приложи последиците от неизпълнение на срока; и 8. Длъжен ли е съдът при даване на указания до страната по делото за изпълнение в определен от закона или от съда срок да предупреди страната за последиците от неизпълнението на указанията в срок. Според процесуалния представител на жалбоподателите, въпросите са разрешени от съда в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че съгласно чл.274, ал.3, т.1 ГПК определението подлежи на касационно обжалване, тъй като с него се оставя без уважение частна жалба срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото.
Въззивният съд е приел, че с исковата молба са предявени за съвместно разглеждане обективно и субективно съединени искове да се признае нищожността на договорите за покупко-продажба на земеделски земи с нот.акт № 94/06.11.2008 г. и нот.акт № 73/21.09.2010 г. поради противоречие със закона и добрите нрави, заобикалянето на закона и симулативност, както и поради нищожност на нотариалните действия, които да бъдат разгледани съвместно с претенции за обезщетение за ползването на имотите и искове за собственост. От фактическа страна, съдът е приел, че исковата молба е била подадена от осем лица срещу трима ответници, но са изложени множество обстоятелства, от които не може да се определи какви са исканията на всеки от ищците, не е посочена цената на предявените искове и не е внесена дължимата държавна такса, поради което съдът е дал указания за отстраняване на тези нередовности в исковата молба. С молба от 26.10.2015 г. е уточнено, че срещу третия ответник са предявени исковете за собственост и обезщетение за ползване на имотите, а по отношение на всички ответници – за недействителност на сключените сделки с нот.акт № 94/2008 г. и нот.акт № 73/2010 г., като е поискано продължаване на срока за изпълнение на указанията за внасяне на държавна такса и вписване на исковата молба, която молба съдът е уважил. От процесуалния представител на двете ищци са подадени допълнителни молби с изявления, декларации и искания към съдебния състав, който многократно е продължавал срока за изпълнение на указанията – общо 14 пъти до 13.12.2017 г., но те не са били изпълнени, поради което първоинстанционния съд е приел, че се нарушава принципът на равнопоставеност на страните в гражданския процес, отказва продължаването на срока /на 18.12.2017 г./ и връща исковата молба. Според мотивите на въззивния съд, на ищците са дадени ясни и точни указания за отстраняване на нередовностите, които са редовно връчени, но за период от над две години не са били изпълнени, поради което исковата молба е останала нередовна и законосъобразно производството е било прекратено.
Доводите на касатора за вероятна нищожност, недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното определение на основание чл.280, ал.2 ГПК са неоснователни. Съдебният акт е постановен от надлежен съдебен състав, в рамките на неговите правомощия и компетентност. Не се установяват нарушения във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск, поради което твърденията за нищожност и процесуална недопустимост на определението са несъстоятелни. От изложените мотиви на въззивната инстанция не може да се приеме, че е налице и поддържаното основание за очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсва нарушение на основни принципи в гражданския процес, възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с прилагане на съдопроизводствените правила при констатирана нередовност на исковата молба. Не е налице явна необоснованост поради нарушаване правилата на формалната логика при тълкуването и прилагането на процесуалния закон или нарушение на императивни правни норми, а мотивите на съда съдържат неговата преценка за установените по делото факти и приложението на закона към тях, с оглед на което липсва „очевидна неправилност” засягаща обема на търсената защита и съдействие при решаването на конкретния правен спор.
Допускане на касационното обжалване на въззивното определение съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК се предпоставя от въведените предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК – посочване на конкретен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело и правните изводи на съда в обжалвания съдебен акт. В случая, формулираните въпроси се свеждат до правомощията на въззивния съд при обжалване с частна жалба на определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, както и за приложението на чл.63, ал.1 ГПК при констатирана от съда нередовност на исковата молба. Процесуалноправните въпроси обуславят изхода на делото и изводите на съда в обжалваното определение, но не са разрешени в противоречие със съдебната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Отговор на първия процесуалноправен въпрос се дава в съдебната практика на ВКС – определение № 437/14.07.2014 г. по гр.д. № 3501/2014 г. на І г.о. и определение № 627/13.08.2014 г. по гр.д. № 3124/2014 г. на ІV г.о., с които се приема, че разпоредбата на чл.269 ГПК урежда правомощията на въззивния съд при ограничения въззив на съдебните решения. Обжалването на определенията и на други съдебни актове с частна жалба, както при действието на отменения, така и при действието на новия ГПК, е при условията на пълен въззив – няма основания за обжалване и въззивният съд дължи произнасяне по същество, без да е ограничен от посоченото в частната жалба, както е процедирал въззивният съд, като е направил цялостна преценка на изложените в исковата молба фактически твърдения и е констатирал, че въпреки дадените указания и многократно продължаване на срока за изпълнението им, същата е останала нередовна.
На въпроса за приложението на чл.63, ал.1 ГПК също се дава отговор в съдебната практика на ВКС, формирана с определение № 147/15.03.2010 г. по ч.гр.д. № 84/2010 г. на III г.о., определение № 79/04.02.2010 г. по ч.гр.д. № 24/2010 г. на IV г.о. и определение № 193/11.04.2011 г. по ч.гр.д. № 103/2011 г. на ІІІ г.о., с които се приема, че когато съдът дава указания в едноседмичен срок от съобщението да се отстрани нередовността на исковата молба, но е поискано продължаване на срока, новоопределеният срок не може да бъде по-кратък от първоначалния и започва да тече от изтичането на първоначалния, а при невъзможност и в този срок да изпълни указанията на съда, за страната съществува възможността да поиска ново продължаване на срока. Преценката на съда дали да бъде уважено искането за продължаване на срока зависи от конкретните обстоятелства, които препятстват извършването на процесуалното действие в остатъка от срока и вида на действието, което страната следва да извърши. Съдебният акт, с който се уважава или отхвърля искане за продължаване на срока не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната, а ако страната не извърши процесуалното действие в определения срок, тя не може да го извърши по-късно нито да обжалва акта на съда, с който продължаването на срока й е отказано, както е приел и въззивният съд като посочва, че многократно даваните указания на една от страните за отстраняване на нередовности в исковата молба нарушава основните начала на гражданския процес, задължаващ съда да осигурява равна възможност на страните да упражняват предоставените им права.
Не са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, тъй като цитираните чл.8 от ЕКЗПЧ, чл.1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧ и чл.17 КРБ нямат отношение към изводите на въззивния съд в обжалваното определение, че предявените искове са процесуално допустими, но ищците не са изпълнили указанията за отстраняване на нередовности в исковата молба, поради което правния спор не може да се разгледа по същество. Съгласно разпоредбата на чл.3 ГПК, участващите в производството и техните представители са длъжни да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, т.е. независимо дали правата произтичат от норми на вътрешното законодателство или международни договори, по които страна е Република България. Правото на справедлив процес се признава и гарантира с нормите на Конституцията на РБ, но при липса на положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на иск съгласно чл.129, ал.3 ГПК, исковата молба, заедно с приложенията се връща и съдът прекратява производството. В случая, въззивната инстанция е съобразила установената съдебна практика на ВКС, в която се приема, че съдът проверява служебно редовността на исковата молба, с която се определят рамките, в които се произнася. При предявени за съвместно разглеждане в едно производство множество искове за недействителност на сключените сделки, за обезщетение и защита правото на собственост, ищецът е длъжен да посочи всички обстоятелства, на които основава своите искания срещу определено лице, да внесе дължимите държавни такси и да впише исковата молба, когато законът предвижда това. Неизпълнение на изискванията за редовност на исковата молба и указанията на съда в продължение на повече от две години, не може да се приеме за уважителна причина в хипотезата на чл.63, ал.1 ГПК, още повече, че по делото не е посочена цена на исковете съгласно чл.70 ГПК. Отделно, доводите на процесуалния представител за добросъвестност на ищците не могат да бъдат споделени, доколкото не са били отстранени недостатъците и по исковете за обезщетение за ползване на имотите, които не подлежат на вписване, но няма внесена държавна такса.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на обжалваното определение на въззивния съд и по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От изложението към частната касационна жалба не може да се направи извод за необходимостта да се изменени съществуващата или да бъде създадена нова съдебна практика по поставените въпроси за правомощията на въззивния съд при обжалване с частна жалба на определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото и за приложението на чл.63, ал.1 ГПК при констатирана нередовност на исковата молба с предвиденото в чл.127 ГПК съдържание и приложенията към нея съгласно чл.128 ГПК.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 19904 от 26.09.2018 г. по ч.гр.д. № 10285/2018 г. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.