Определение №158 от 28.3.2019 по гр. дело №1739/1739 на 3-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 158
гр. София, 28.03.2019 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова гражданско дело № 1719 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 18658 от 08.02.2018 г., подадена от адвокат Т. И. от САК като пълномощник на ищците по делото – собственици на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост с адрес [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] против въззивно решение № 8739 от 21.12.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 20639/2014 г. по описа на СГС, ІІІ „в” въззивен състав.
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт. Отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК. Съдържа искане обжалваното решение да бъде отменено.
Ответникът по касация „ДАН 2000” ООД (с наименование „ДАН 2000” ЕООД преди изменението на правно организационната му форма от ЕООД в ООД) е подал отговор на касационната жалба чрез адвокат Г. П. от САК. Възразява, че не са налице основания за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно. Претендира разноски.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното:
С обжалваното решение, в правомощията на въззивна инстанция по чл. 258 – 273 ГПК, е потвърдено решение от 29.09.2014 г., постановено по гр.д.№ 28398/2012 г. от Софийски районен съд, I г.о., 44 състав, с което са отхвърлени предявените от собствениците на самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост с адрес [населено място],[жк], [улица], [жилищен адрес] представлявани от управителя на етажната собственост, срещу „ДАН 2000” ЕООД (понастоящем – „ДАН 2000” ООД) иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху помещение за смет със застроена площ 11,58 кв.м., находящо се в жилищна сграда в [населено място], [улица], [жилищен адрес] разположено на първия етаж, което съставлява обща част на сградата и има следните съседи : от изток – [улица], от запад – магазин на „ДАН 2000” ЕООД, от юг – тревни площи, от север – магазин на „ДАН 2000” ЕООД, отдолу – общо мазе за боклука с повдигателен механизъм /винч/ за повдигане на боклукчийските кофи, отгоре – козирка на блока, както и иск с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 8 016,60 лв., представляваща дължимо обезщетение за периода от 01.06.2008 г. до 11.06.2012 г. за лишаване на ищците от възможността да ползват процесното помещение.
Изложените във въззивния акт мотиви свидетелстват за отсъствието на анализ на събраните по делото доказателства, липса на фактически констатации и изрично декларирано игнориране на събрани по делото допустими доказателствени средства (показанията на свид. Л. Т.). Аналогични са констатациите и досежно потвърденото първоинстанционно решение, в което събраните по делото доказателства пунктуално са описани, но изобщо не са анализирани и не става ясно въз основа на какво съдът е формирал изводи относно релевантните факти.
Съдържанието на въззивното решение мотивира настоящия състав на съда да приеме, че е изправен пред случай на грубо нарушение на процесуалните правила, относими към формиране и изявяване на вътрешното съдийско убеждение до степен, обосноваваща извод за наличие на очевидна неправилност на акта – основание за допускане на обжалването при условията на чл. 280, ал. 2, хипотеза трета ГПК. Това прави безпредметно обсъждането дали са налице предпоставките за допускане на обжалването при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК.
При допускане на касационното обжалване касаторите дължат заплащане на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 418,26 лева (257,93 лв. по иска по чл. 108 ЗС и 160,33 лв. по иска по чл. 59 ЗЗД).
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 8739 от 21.12.2017 г., постановено по в.гр.д.№ 20639/2014 г. по описа на СГС, ІІІ „в” въззивен състав.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на

………………………… 2019 година от 9 часа, за когато страните да се призоват по реда на чл.289 ГПК.

На касаторите, чрез процесуалния им представител адвокат Т. И. от САК, да се съобщи задължението в едноседмичен срок от съобщението да представят документ за внесена по депозитната сметка на ВКС държавна такса в размер на 418,26 (четиристотин и осемнадесет лева и двадесет и шест стотинки) лева, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top