О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
гр. София, 29.02.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трeто гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова ч. гр. д. № 74 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК вр. чл. 280, ал. 1 ГПК и чл. 288 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адвокат С. Д., в качеството му на процесуален представител на [фирма], [населено място] срещу определение от 04.11.2011 г., постановено по ч. гр. д. № 9004/2011 г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 7 състав.
С обжалвания съдебен акт е потвърдено определение от 05.04.2011 г., постановено по гр. д. № 11651/2011 г. по описа на Софийски районен съд, с което производството по делото е прекратено, поради недопустимост на предявения от дружеството иск с правно основание чл. 124, ал. 3 ГПК.
С частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на въззивното определение и се иска неговата отмяна. С изложение по допустимостта на обжалването пред ВКС касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Частната касационна жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд.
При преценка за допустимост на обжалването пред Върховния касационен съд, съдът в настоящия състав констатира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
Основанието за допустимост по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК вр. с разясненията с т. 4 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г., ВКС, ОСГТК е налице в случаите, при които разглеждането на правния въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен с обжалваното въззивно решение допринася за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия.
В конкретния случай с изложението по допустимостта на обжалването пред ВКС не е формулиран конкретен правен въпрос в посочения по-горе смисъл, а са изложени доводи за неправилност на атакуваното определение. Поддържа разбирането си, че искът с правно основание чл. 124, ал. 3 ГПК вр. чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 4 и чл. 45 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи е допустим, тъй като е предявен при наличие на правен интерес.
Неизпълнението на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК за посочване на правен въпрос е достатъчно основание за недопускане до касационно обжалване.
Независимо от това въпросите за пораждане, изменение или прекратяване на граждански правоотношения в по–голямата си част се решават от субектите-страни по тях, което произтича от свободата на договаряне и диспозитивен характер на нормите, които ги регулират. Намесата на съда в тези случаи е ограничена и допустима само в предвидени от закона случаи. Противното би довело до правна несигурност в гражданския оборот. Практиката по тези въпроси е непротиворечива и произнасянето по тях не е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение, постановено на 4.11.2011 г. по ч. гр. д. № 9004/2011 г. по описа на Софийски градски съд, І ГО, 7 състав по частна касационна жалба от [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адвокат С. Д..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: