О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 158
гр. София, 29.02.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми февруари , две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело № 248/2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Г. К. С. и Д. А. К. са подали касационна жалба срещу решение № 1232 от 26.10.2010 г. по гр.д. № 1147 от 2010 г. на Окръжен съд, [населено място] , с което е отменено решение № 1089 от 31.01.2010 г. по гр.д. № 9193 от 2007 г. на Районен съд, [населено място], 10 състав и касаторите са осъдени на основание чл.108 от Закона за собствеността да възстановят собствеността и предадат владението на Ц. Г. Ч. на терен с площ от 586 кв.м. , представляващ реална част от ПИ……. по ПНИ на м. „В.“ в землището на [населено място]. В касационната жалба се позовават на неправилност на решението като подържат нарушение на всички основания , посочени в чл.281, т.З ГПК.
Представено е изложение, в което са изложени материално правни и процесуални въпроси , които според касаторите са относими към материално правният спор както следва: следва ли съдът да посочи по реда на кой закон и въз основа на какви обстоятелства приема ,че е проведено производство по ЗПСЗЗ; погасява ли се субективното право на иск по чл.108 ЗС след като решението, ползващо се с конститутивен ефект е постановено през 1993 г.; настъпила ли е реституция въз основа на заявление № 10619 от 11.03.1992 г. след като към решението не е представена скица; по какъв начин е индивидуализиран имота и е преценено, че спорния терен представлява част от него след като между ищеца и неговата сестра не е била извършена делба ; допустимо ли е събирането на нови доказателства пред въззивната инстанция когато те са от съществено значение за изясняването на спора по същество; правилно ли е да се остави без уважение искането за прилагане към делото на реституционната преписка ; правилно ли е отклонено искането за назначаване на съдебно почеркова експертиза; при допуснато оспорване на документ кому принадлежи доказателствената тежест да установи неговата истинност ; задължен ли е съдът да осъществи косвен контрол върху валидността на индивидуалния административен акт ; следва ли съдът да се произнесе по направеното възражение за придобивна давност. Касаторите считат, че касационната проверка на решението следва да се допусне по трите хипотези на текста на чл.280, ал.1 ГПК макар поставените въпроси да се отнасят до правилността на решението , а не до усъвършенстването на практиката на ВКС каквато е целта на факултативното касационно обжалване.
Данъчната оценка на имота съгласно у-ние № МД-7-949/12 от 18.12.2007 г. е 8 359, 20 лв. , а иска е предявен на 14.11.2007 г. с вх. № 20100 от същата дата. Предявяването на иска е станало при действието на отменения Гражданско процесуален кодекс.
Върховният касационен съд счита, че жалбата е допустима предвид разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК, тъй като обжалваамият интерес е над 1000 лева.
Ответникът Ц. Г. Ч. е представил писмен отговор , в които подържа становището, че не следва да се допусне касация на атакуваният съдебен акт защото не са изпълнени условията на чл.280 ГПК. В аргументите към отговора е посочено, че от поставените въпроси не става ясно коя от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК касаторите намират че е налице и обуславя касационното обжалване. Ответникът прави искане да не се допуска касационно обжалване и да му се присъдят направените разноски , които съгласно представената разписка са в размер на 800 лева.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че съдебният акт , атакуван с касационната жалба на Г. К. С. и Д. А. К. не следва да се допусне до касационно обжалване защото не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК по посочените въпроси.
Варненския окръжен съд е уважил предявеният иск по чл.108 от ЗС от Ц. Г. Ч. против Г. К. С. и Д. А. К. за терен с площ от 586 кв.м. , представляващ реална част от ПИ 766 по ПНИ на м. „В.“ в землището на [населено място] защото е намерил, че ищеца е установил по реда на пълното и главно доказване, че е собственик , а ответниците касатори са осъществявали фактическа власт без правно основание. Правото на собственост на Ч. е установено с н. а. №……, т……, н.д. № ……. от 1965 г. и решение № 124 от 20.10.1993 г. на ПК „В. “ за възстановяване на земята в реални граници. Към това решение не е приложена скица , което обаче не води до нищожност на индивидуалния административен акт . С това решение е индивидуализиран имота , които е възстановен по реда на ЗСПЗЗ с кадастралните данни по плана, които е действал към момента на постановяване му и които данни са достатъчни за неговото пространствено ситуиране. Възстановяването на имота се извършва с решението на Поземлената комисия, а впоследствие от Общинската служба по земеделие и гори . Образуваната въз основа на заявлението на правоимащия преписка има помощно значение , поради което нейното прилагане към доказателственият материал по делото не е задължително и не може да промени извода за финализиране на реституционната процедура. Правилно по отношение на този земеделски имот е била проведена реституционна процедура , която е задължителна съгласно чл.10, ал.1 от ЗПСЗЗ, предвиждаща, че се възстановяват се правата на собствениците или на техните наследници върху земеделските земи, които са притежавали преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това дали са били включени в тях или в други образувани въз основа на тях селскостопански организации. За индивидуалризация и тъждество на терените са били ползвани заключения на вещи лица, които не са опровергани и които кореспондират с останалия доказателствен материал.
Ответникът от своя страна е представил у-ние № 598 от 7.12.19876 г. за учредено право на ползване съобразно решение № 21/357-4-5 от 24.11.1987 г. на ИК на ОбНС, [населено място] . Било му е признато право на изкупуване по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ и той се е снабдил и с констативен акт № ……, т.04, н.д. №…….. от 1998 г. Същественото в случая е че основен елемент от фактическият състав на този текст за придобиването на собствеността не е налице, а именно наличието на сграда. Липсата на сграда върху терена към 1991 г. е пречка за трансформирането на правото на ползване в право на собственост. Съдът се е съобразил и със нормата на чл.10, ал.13 ЗСПЗЗ препятстваща придобиването на земите , които подлежат или са в процес на реституция на оригинерно основание- по давност.
При постановяването на съдебното решение въззивният съд се е съобразил с трайната съдебна практика по поставените материално правни и процесуални въпроси . По тези въпроси не съществува колебание и допускането на касационно обжалване на съдебният акт не се налага.
Касаторите следва да заплатят направените по делото разноски в размер на 800 лева.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ допуска касационно обжалване на решение № 1232 от 26.10.2010 г. по гр.д. № 1147 от 2010 г. на Окръжен съд, [населено място] по касационната жалба на Г. К. С. и Д. А. К..
ОСЪЖДА Г. К. С. с ЕГН[ЕИК] и Д. А. К. с ЕГН[ЕИК] да заплатят на Ц. Г. Ч. направените разноски в касационната инстанция в размер на 800 /осемстотин лева/.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: