ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 158
[населено място], 29.03.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети март две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 212/2018 година.
Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма], [населено място], против определение № 643 от 03.11.2017 г. по в.т.д. № 426/2015 г. на Варненски апелативен съд.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Варненски апелативен съд е прекратил производството по молба по чл. 248 ГПК на настоящия жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение № 271 от 04.11.2015 г. в частта за разноските, с искане за намаляване на присъдената с решението на основание чл. 694, ал. 2 ТЗ /в редакция преди изм. с ДВ бр. 105/2016 г./ държавна такса от 12 467,22 лв. до размера на сумата 3 522,33 лв. За да постанови този резултат, решаващият състав е приел, че молбата за изменение на решението в частта му за разноските е подадена след изтичане на срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, поради което производството по нея следва да бъде прекратено.
Частната жалба е неоснователна.
Препис от решение № 271 от 04.11.2015 г., постановено по в.т.д. № 426/2015 г. на Варненски апелативен съд е връчено редовно на дружеството – жалбоподател на 18.11.2015 г. С жалба с вх. № 23189 от 14.08.2017 г., подадена от [фирма], [населено място], уточнена след проведено производство по чл.275,ал.2 ГПК е установено, че страната отправя и искане за изменение на цитираното по-горе решение в частта му за разноските, т.е. в жалбата е инкорпорирана и молба по чл. 248, ал. 1 ГПК, по която съставът на ВАпС се е произнесъл с обжалваното определение, като е извършил преценка, че същата е подадена извън срока по чл.248,ал.1 ГПК. С оглед редовното уведомяване за постановеното решение на 18.11.2015г. началото на срока се определя от тази дата, като същият е изтекъл на 18.12.2015г. до когато редовно е могло да бъде поискано изменение на решението в частта му за разноските по реда на чл.248 ГПК. Жалбоподателят е поискал това с жалбата си от 14.08.2017г. т.е. извън така определения преклузивен срок.
Правно необосновано страната счита, че решението в частта му за разноските, след като е присъдена държавна такса не подлежи на изменение по реда на чл.248, ал.1 ГПК, респективно в срока указан в текста. Цитираната практика в поддържания смисъл е неотносима, тъй като касае хипотези на чл.77 ГПК, т.е. такива които третират задължение на съда за принудително събиране на държавна такса. Независимо от това, че решението, чиято промяна е искана е постановено по чл.694 ГПК, доколкото няма особени правила е приложим бланкета на чл.621 ТЗ към процесуалния ред очертан от ГПК. А способа, по който, страните по спора могат да искат изменение на постановения съдебен акт, в частта му за разноските, част, от която е и държавната такса- внесена респ. присъдена с решението, за страната, на която е възложено заплащането й, е реда регламентиран в чл.248, ал.1 ГПК и съответно в сроковете определени по този ред.
Ирелевантни за настоящето производство са исканията за спирането му, както и доводите по съществото на процесуалния спор, с оглед това, че негов предмет е допустимостта на подаденото искане по чл.248, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното обжалваното определение, като правилно следва да бъде потвърдено.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 643 от 03.11.2017 г. по в.т.д. № 426/2015 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: