1
9
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
гр. София, 03.04.2019 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на единадесети февруари две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
МАДЛЕНА ЖЕЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Желева т. д. № 2390 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 295, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Община Ботевград чрез адвокат Х. Я. и на Министерство на регионалното развитие и благоустройството чрез юрисконсулт Л. В. срещу решение № 886 от 13. 04. 2018 г. по т. д. № 6434/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав. С него, след частична отмяна на решение № 1414 от 27. 08. 2015 г. по т. д. № 3273/2014 г. на Софийски градски съд, VI-15 състав, са отхвърлени предявените от Община Ботевград срещу Министерство на регионалното развитие и благоустройството искове, както следва: искът по чл. 79, ал. 1 ЗЗД – за сумата над 32 739, 78 лв. с ДДС до 59 148, 64 лв. с ДДС, представляваща финансова помощ по договор № BG161PO001/3.1-03/2010/045 от 6. 03. 2012 г. за безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие“, неизплатена поради финансова корекция, за която е издадено писмо изх. № 99-00-6-10914/22. 01. 2014 г. от главен директор на ГД „ППР“ към МРРБ, и искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за сумата над 1138, 94 лв. до предявения размер от 2008, 49 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от 22. 01. 2014 г. до 26. 05. 2014 г. Със същото решение е потвърдено решение № 1414 от 27. 08. 2015 г. по т. д. № 3273/2014 г. на Софийски градски съд, VI-15 състав в останалата му част, с която Министерство на регионалното развитие и благоустройството е осъдено да заплати на Община Ботевград на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД сумата от 32 739, 78 лв. финансова помощ по посочения договор, неизплатена поради финансова корекция, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 1138, 94 лв., представляваща лихви за забава върху главното вземане за времето от 22. 01. 2014 г. до 26. 05. 2014 г.
Касационният жалбоподател Община Ботевград обжалва въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД съответно за сумата над 32 739, 78 лв. с ДДС до 59 148, 64 лв. с ДДС и за сумата над 1 138, 94 лв. до 2 008, 49 лв. Поддържа, че обжалваното решение в тази част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По съображения в жалбата иска отмяна на решението в атакуваната част и уважаване на исковите претенции в пълен размер.
Допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК поставя следните правни въпроси: „1. Възможно ли е законосъобразно налагане на финансова корекция във връзка с изпълнение на сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, без да бъде издаден индивидуален административен акт във форма и със съдържание съобразно АПК?; 2. Следва ли да се направи от гражданския съд преценка за законосъобразност според правилата на административното производство на волеизявлението за налагане на финансова корекция по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, направено преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ?; 3. При констатирана липса на законосъобразен акт за налагане на финансова корекция как следва да процедира гражданският съд при заварено висящо гражданско производство по дело с предмет на иска по чл. 79 ЗЗД за изпълнение на сключен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова, преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ? Дали следва делото да бъде решено, като се вземе предвид липсата на валидно правно основание за изменение на условията на договора?“. Касационният жалбоподател твърди, че формулираните въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касация Министерство на регионалното развитие и благоустройството не е депозирал отговор на жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
С касационната жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството решението се обжалва в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените срещу него искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Поддържа се, че въззивното решение е неправилно в обжалваната част на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. Прави се искане за отмяна на решението в атакуваната част и за постановяване на решение, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло. В касационната жалба се сочи, че в случая Община Ботевград не е имала правен интерес от предявяване на иска за сумата от 32 739, 78 лв. и в тази част искът е недопустим, тъй като посочената сума е отпаднала от стойността на наложената финансова корекция и е верифицирана в пълнота.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касационният жалбоподател обосновава допускането на касационно обжалване с предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по следните въпроси, обусловили изхода на спора: „1. Съдът длъжен ли е да обезпечи правилното приложение на императивния материален закон, в изпълнение на принципа на законност, регламентиран в чл. 5 ГПК, и по-конкретно длъжен ли е да обезпечи правилното приложение на уредбата, касаеща налагането на финансови корекции, която е от публичен ред и засяга изцяло общонационални интереси?; 2. Следва ли въззивният съд да разгледа и прецени всички доводи и възражения на страните?“. Сочи, че даденото разрешение по първия въпрос е в противоречие с практиката на ВКС по прилагане на принципа на законност по чл. 5 ГПК, намерила израз в решение № 61 от 26. 05. 2014 г. по гр. д. № 7685/2013 г., II г. о., решение № 55 от 14. 04. 2014 г. по гр. д. № 12/2013 г., II г. о., решение № 125 от 29. 05. 2012 г. по гр. д. № 534/2011 г., IV г. о., решение № 242 от 22. 10. 2012 г. по гр. д. № 149/2012 г., II г. о. и решение № 361 от 25. 09. 2012 г. по гр. д. № 1626/2011 г., IV г. о. Във връзка с поставения първи въпрос въвежда твърдение, че правилното прилагане на нормативната уредба, касаеща налагането на финансови корекции, е „от значение и за точното развитие на правото“. Поддържа, че произнасянето на съда по втория въпрос противоречи на практиката на ВКС, обективирана в решение № 212 от 1. 02. 2012 г. по т. д. № 1106/2010 г., II т. о. и решение № 235 от 4. 07. 2011 г. по гр. д. № 513/2010 г., IV г. о. В изложението на основанията за достъп до касация касаторът излага и съображения, че е налице предпоставката по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на решението в обжалваната част.
Ответникът по касация Община Ботевград изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в атакуваната част, респективно – за неоснователност на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за наличието на предпоставките за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационните жалби са подадени от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.
Обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК, след като с решение № 206 от 6. 12. 2017 г. по т. д. № 791/2017 г. на ВКС, ТК, I т. о. е отменено първоначалното въззивно решение № 1749 от 15. 08. 2016 г. по т. д. № 5311/2015 г. на САС, с което е обезсилено решение № 1414 от 27. 08. 2015 г. по т. д. № 3273/2014 г. на СГС, прекратено е производството по делото и същото е изпратено за разглеждане по компетентност на Административен съд – София град, и ВКС е върнал делото на САС за ново разглеждане от друг състав на същия съд.
При повторното въззивно разглеждане на делото съдебният състав на Софийски апелативен съд е приел, че предявеният осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД е за сумата от 59 148, 64 лв. с ДДС, представляваща дължима финансова помощ по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ договор № BG161PO001/3.1-03/2010/045 по проект „Ботевград – привлекателна дестинация за атрактивен културно-исторически еко и спортно развлекателен туризъм“, като спорът е породен от изявление на ръководителя на управляващия орган, обективирано в писмо от 22. 01. 2014 г., за налагане на финансови корекции за нередност при изпълнение на договора във връзка с нарушения по три договора за малки обществени поръчки в размер на 5 % от стойността на тези договори. С писмо от 12. 05. 2015 г. на същия орган е преразгледано предходното становище за налагане на финансовата корекция, като тя е отпаднала за сумата от 32 739, 78 лв. с ДДС и е прието, че същата няма да бъде за сметка на бенефициента. Решаващият състав е счел, че тъй като финансовата корекция за посочената сума е преразгледана от страна на оправомощения за това орган е отпаднало основанието, на което същата е наложена. Преценил е като неоснователно възражението на ответното министерство за „отпадане“ на правния интерес на ищеца от осъдителния иск в частта за сумата от 32 739, 78 лв. с ДДС, тъй като ответното министерство заявява, че дължи сумата на ищеца, но не изпълнява задължението си за плащане. Изтъкнал е, че по делото не се твърди да е налице доброволно плащане на сумата от страна на ответника в хода на производството. Формирал е извод, че съществува спорното вземане за посочената сума, както и акцесорното вземане по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1 138, 94 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за исковия период.
За да отмени частично първоинстанционното решение и да отхвърли съединените осъдителни искове до размера на посочените суми, въззивният съд е приел, че по сключените от Община Ботевград в изпълнение на задълженията й като бенефициент договор за изпълнение на обособена позиция 1 от 17. 07. 2013 г. и договор за изпълнение на обособена позиция № 2 от 27. 11. 2012 г. са наложени корекции в размер на 5 % от подлежащите на верифициране разходи по всеки от договорите поради констатирани нарушения в процедурите по обявяването и провеждането на обществените поръчки – липса на достатъчно прецизни указания по отношение на начина на офериране на показателя „Гаранционен срок“ (нарушение на чл. 28, ал. 2 ЗОП) и включване в обявлението към минималните изисквания за брой изпълнение договори, сходни с предмета на поръчката, част от тези договори да са изпълнени от участниците в качеството им на главни изпълнители (нарушение на чл. 25, ал. 5 ЗОП). Първото констатирано нарушение, според въззивния съд, се изразява във възможност за субективизъм от страна на възложителя, защото не може да се установи как продължителността на посочения от възложителя гаранционен срок ще бъде оценен. Изискването за изпълнение на част от договори, сходни с предмета на поръчката, от участниците в качеството им на главни изпълнители, е квалифицирано от съда като дискриминационно, тъй като поставя в по-благоприятно положение строителите, които не са били подизпълнители и не са участвали в съдружие.
В атакуваното решение е изразено становище за неоснователност на възраженията на ищеца, че договарящият орган и управляващият орган нямат право да извършват последващ контрол и проверка за нарушения при изпълнението на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и да установяват административни нарушения, каквито са тези по ЗОП, като съдът се е позовал на клаузи от обвързващия страните договор и на предвидената възможност за налагане на финансови корекции във връзка с нередности при изпълнението на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по Оперативна програма „Регионално развитие“ в правото на ЕС – Регламент № 1083/2006 и националното право- Методология за определяне на финансови корекции във връзка с нарушения, установени при възлагането и изпълнението на обществени поръчки и на договори по проекти, съфинансирани от Структурните фондове, Кохезионния фонд на Европейския съюз, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, Европейския фонд за рибарство и фондовете от Общата програма „Солидарност и управление на миграционните потоци“ (отм.).
Решаващият съд е намерил, че установените нарушения имат ако не пряк, то косвен ефект по отношение на кръга лица, взели участие в процедурата по обществена поръчка, предвид възможността строители с по-изгодни оферти да са се отказали да участват в процедурите по възлагане на обществените поръчките. Поради това съдът ги е квалифицирал като „нередност“ по смисъла на чл. 7, т. 2 от Регламент № 1083/2006, тоест нарушение на разпоредба на общностното право, произтичащо от действието на ищеца в качеството му на стопански субект, което би могло да има за последица нанасянето на вреда на общия бюджет на ЕС. Приел е за обосновано определянето на финансови корекции за нарушенията на база пропорционалния метод (процент от стойността на договора) съгласно посочената методология. По тези съображения, въззивният съд е заключил, че съществува основание за налагането на финансови корекции по обвързващия страните договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ до сумата от 26 408, 86 лв.
Настоящият съдебен състав намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
По касационната жалба на Община Ботевград:
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно разясненията по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е значим за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Поставените от касатора – Община Ботевград в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК въпроси не отговарят на общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като не са обсъждани от въззивния съд и не са обусловили решаващите му изводи. Във въззивното решение не са разрешавани въпроси във връзка с възможността финансовата корекция по договор за безвъзмездна финансова помощ, сключен преди влизане в сила на ЗУСЕСИФ, да бъде наложена с изявление, което няма белезите на индивидуален административен акт, за задължението на гражданския съд, сезиран с иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за заплащане на помощта по такъв договор, да извършва преценка дали изявлението за налагане на корекцията отговаря на изискванията на АПК за форма и съдържание на индивидуален административен акт и за значението за съществуване на спорното материално право, предмет на исковия процес, на евентуалната преценка, че изявлението не отговаря на визираните изисквания. Несъществуването на вземането на ищеца Община Ботевград към ответника Министерство на регионалното развитие и благоустройството за сумата от 26 408, 86 лв. по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е изведено от въззивния съд от установеното неизпълнение на договорните задължения на ищеца-бенефициент за спазване правилата на ЗОП при определяне на изпълнители за осъществяване на проекта и преценката за съществуване на „нередност“ по смисъла на договора, общностното и националното право – основание за налагане на финансова корекция до посочения размер. Несъответствието на въпросите с общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно за недопускане на касационното обжалване и освобождава настоящата инстанция от задължението да преценява наличието на допълнителното основание за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По касационната жалба на Министерство на регионалното развитие и благоустройството:
С новата ал. 2 на чл. 280 ГПК (ДВ, бр. 86/2017 г.) се предвиди, че независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Съгласно задължителните разяснения по т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС касационната инстанция е длъжна всякога да допусне касационно обжалване, ако съществува вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, като преценката за валидността и допустимостта се извършва с решението по същество на подадената касационна жалба. Служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебните решения, се разпростира и във фазата по селекция на касационните жалби.
В контекста на изяснената дължима служебна проверка в настоящото производство и с оглед доводите на касатора за липсата на интерес от предявяване на иска за сумата от 32 739, 78 лв., съответно за недопустимост на иска, тъй като финансовата корекция е отпаднала за тази сума и същата е верифицирана, настоящият състав намира, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационен контрол за извършване на преценка на допустимостта му. Както е посочил въззивният съд, независимо от признаването на дължимостта на посочената сума по процесния договор /писмо от 12. 05. 2015 г. на управляващия орган за преразглеждане на становището за финансова корекция в размер на 32 739, 78 лв. с ДДС/, ответникът не твърди и липсват доказателства да я е заплатил на ищеца. Не съществува вероятност атакуваното решение да е недопустимо, тъй като по правило при осъдителните искове, интересът е налице при твърдение на ищеца, че притежава изискуемо притезание срещу ответника, което последният не удовлетворява. В случая са предявени осъдителни искове за парични вземания, като твърдението на ищеца е, че ответникът не е изпълнил изцяло задължението си по обвързващия страните договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Дали вземането съществува и дали е изискуемо, съответно настъпили ли са факти с правопогасяващ ефект /напр. плащане/ са въпроси не на допустимост, а на основателност на иска.
Формулираният от касатора – МРРБ въпрос „Длъжен ли е съдът да обезпечи правилното приложение на императивния материален закон, в изпълнение на принципа на законност, регламентиран в чл. 5 от ГПК и по-конкретно длъжен ли е да обезпечи правилното приложение на уредбата, касаеща налагането на финансови корекции, която е от публичен ред и засяга изцяло общонационални интереси?“ не може да послужи като общо основание за допускане на решението до касационен контрол. Въпросът е свързан с доводи за неправилно тълкуване и приложение на посочени от касатора – министерство норми на общностното и националното право, дефиниращи понятието „нередност“ във връзка с изпълнение на договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, съфинансирани от фондовете на ЕС. С този въпрос касационният жалбоподател по същество оспорва законосъобразността на решаващите изводите на въззивния съд, а правилността на съдебното решение не подлежи на проверка в стадия за селекция на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК.
Касационно обжалване не може да се допусне и по въпроса „Следва ли въззивният съд да разгледа и прецени всички доводи и възражения на страните?“, тъй като същият не е обуславящ за изхода на делото по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, изяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19. 02. 2010 г. на ОСГТК на ВКС. Въззивният съд е мотивирал решението си, като е изложил самостоятелни фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесъл по защитните доводи и възражения на страните. Тъй като въпросът е поставен във връзка с релевираното от Министерството на регионалното развитие и благоустройството необсъждане от въззивния съд на доводите за преразглеждането на финансовата корекция в частта за сумата от 32 739, 78 лв., трябва да се посочи, че мотивите на въззивния акт съдържат произнасяне по възраженията и въззивните доводи на касатора, че цитираната сума е отпаднала като финансова последица за ищеца и е верифицирана в пълнота. Същите са обсъдени както в аспекта на допустимостта, така и в аспекта на основателността на исковете, като съдът е заключил, че при липсата на твърдения и данни за заплащането на сумата от ответника, главният иск следва да бъде уважен за същата.
Касаторът поддържа и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение. Очевидната неправилност не е тъждествена с касационните основания по чл. 281, т. 3 ГПК и като характеристика насочва към особено тежки пороци, водещи до неправилност на съдебния акт. Същите пороци следва да могат да се констатират от касационната инстанция въз основа на мотивите към акта, без да е необходимо да се извършва присъщата на същинския касационен контрол по чл. 290, ал. 2 ГПК проверка за обоснованост и съответствие с материалния закон на решаващите правни изводи на въззивния съд и за законосъобразност на извършените от него съдопроизводствени действия. Съдебната практика приема, че това са случаите на: прилагане на несъществуваща или отменена правна норма, прилагане на закона в неговия противоположен смисъл, явна необоснованост на фактическите изводи поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, нарушения на основополагащи принципи на съдопроизводството. Обжалваното решение в атакуваната от ответника по исковете осъдителна част не разкрива никой от изброените по-горе пороци. Фактическите констатации на съда от значение за правните изводи по спорния въпрос за дължимостта на сумата от 32 739, 78 лв. по процесния договор с оглед отпадането на наложената финансова корекция в частта за тази сума, но при липсата на доказателства за плащането й, не са направени при допуснато грубо нарушение на правилата на формалната логика, установимо от мотивите на въззивното решение, съответно не може да се приеме, че атакуваният акт е явно необоснован, в какъвто смисъл са твърденията в изложението на основанията за достъп до касация. Що се отнася до доводите за липса на правен интерес от предявените искове поради преразглеждането на финансовата корекция и верифицирането на сумата, то те бяха обсъдени с оглед вероятността въззивното решение да е недопустимо.
По всички изложени съображения за липсата на предпоставките за достъп до касация въззивното решение не се допуска до касационно обжалване.
Независимо от изхода на делото – недопускане на касационно обжалване по подадените от страните касационни жалби, разноски за производството по чл. 288 ГПК не следва да се присъждат. Община Ботевград не е представила доказателства за направени разноски във връзка със защитата си срещу жалбата на Министерство на регионалното развитие и благоустройството. Министерството не е депозирало отговор на касационната жалба на насрещната страна и не е претендирало разноски във връзка със защитата си по тази жалба.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 886 от 13. 04. 2018 г. по т. д. № 6434/2017 г. на Софийски апелативен съд, ТО, 13 състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: