О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 30.04.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Марков
ЧЛЕНОВЕ: Ирина Петрова
Десислава Добрева
при секретаря …………………………..…и с участието на прокурора…..………………………….…, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2893 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК- във вр. чл. 121 ГПК и се развива едностранно.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 147739 от 29.ХІ.2019 г. на „Аеропак Инженеринг” ООД-София, подадена от неговия управител /и надлежно приподписана от адвокат от САК/ против въззивното определение № 15331 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 21.VІ.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 6654/2019 г., с което е била оставена без уважение предходна частна жалба на това търговско дружество срещу първоинстанционното определение № 67010/15.ІІІ.2019 г. на Софийския районен съд, І-во ГО, 25-и с-в, по гр. дело № 43202/2018 г. – за изпращането на това дело по подсъдност на по-високия по степен Софийския градски съд, като родово компетентен да го разгледа, доколкото цената на единия от двата съединени иска надхвърляла 50 000 лева.
Оплакванията на търговеца настоящ частен касатор са както за нищожност, така за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на атакуваното въззивно определение, поради което той претендира прогласяването на този негов порок по смисъла на чл. 281, т. 1 ГПК, респ. – отменяването му и връщане на делото на същия състав на първоинстанционния съд: за по-нататъшното му процедиране, с указания, че искът е неоценяем”, а също и присъждане на всички направени разноски. Инвокиран е довод, че: „Съгласно правната парадигма неоценяеми са исковете относно неимуществени права, както и установителните искове относно факти. И двата иска, претендирани по делото, са установителни искове относно сочени от ищеца факти”.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК, инкорпорирано както Раздел ІІ от текста на настоящата частна касационна жалба, подателят й „Аеропак Инженеринг” ООД обосновава приложно поле на частното касационно обжалване освен с твърдението си за вероятна нищожност на атакуваното въззивно определение /основание по чл. 280, ал. 2, предл. 1-во ГПК/ още и с наличието на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че – с оглед всички релевирани в жалбата оплаквания – „се налагат следните два въпроса от значение за развитието на правото”:
1./ „Какъв е характера на иска за прогласяване нищожност на нереализируем предварителен договор за строителство на недвижими имоти и покупко-продажбата им – установителен, осъдителен или конститутивен?
~ Има ли материален интерес установителния иск за нищожност на договор за нереализируемо строителство и покупко-продажба на несъществуващи – вследствие нереализируемо строителство – недвижими имоти, при положение, че не се променят патримониумите на страните по него?
~ Ако да, то тогава, как се определя размерът му, съответно размера на дължимата държавна такса и родовата му подсъдност, ако не, то тогава може ли такъв иск да се счита за неоценяем?”;
2./ „Какъв е характера на иска за прогласяване нищожност на договор за цесия по нереализируем предварителен договор за строителство на недвижими имоти и покупко-продажбата им – установителен, осъдителен или конститутивен?
~ Има ли материален интерес установителния иск за нищожност на договор с предмет цесиране /но всъщност „цедиране” – бел. на ВКС/ на вземания по покупка на несъществуващи вследствие нереализируемо строителство недвижими имоти, при положение, че не се променят патримониумите на страните по него?
~ Ако да, то тогава как се определя размерът му, съответно размер на дължимата държавна такса и родовата му подсъдност, ако не, то тогава може ли такъв иск да се счита за неоценяем?
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно производство пред СГС, настоящата частна касационна жалба на софийското „Аеропак Инженеринг” ООД /ЕИК[ЕИК]/е следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на частното касационно обжалване са следните:
1. По твърдението на търговеца настоящ частен касатор за вероятна нищожност на атакуваното въззивно определение:
Това твърдение е наведено с довод, че атакуваният съдебен акт на СГС бил неясен: понеже липсвало произнасяне за цената на втория иск.
За да потвърди определението на първостепенния съд във връзка с родовата подсъдност на спора, съставът на въззивната инстанция е могъл да констатира, че след като исковата молба на търговското дружество настоящ частен касатор, озаглавена „За нищожност на договор за цесия”, е била оставяна без движение за уточняване колко иска се предявяват с нея, а и с оглед конкретизиране дали се поддържа предявяване на иск за прогласяване на нищожност на предварителен договор /по чл. 19 ЗЗД/ от м. октомври 2006 г., постъпилите в срока на датата 1.ІІ.2019 г. уточнения са били в смисъл, че се предявяват два иска: за прогласяването на нищожност на предварителен договор от м. октомври 2006 г., както и такъв за прогласяване на нищожност на договор за цесия от 18.ІХ.2011 г. Тази констатация на състава на СГС кореспондира с формулираните от частния касатор в изложението му по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата два правни въпроса (които всъщност са шест). В резултат решаващият правен извод на въззивния съд, основан върху разпоредбата на чл. 104, т.т. 4 и 6 ГПК /във вр. чл. 69, ал. 1, т. 4 ГПК/, е бил в смисъл, че за определяне подсъдността на делото пред СГС като първа инстанция е достатъчно обстоятелството, че единият от тези два иска е с цена над 50 000 лв. /при законоустановен минимум от 25 000 лв.- бел. на ВКС/.
По аргумент от текста на чл. 251 ГПК в процесния случай не се констатира вероятност атакуваното определение на СГС във връзка с родовата подсъдност да е нищожен съдебен акт, тъй като, ако е неясно, волята на въззивния съд, би могло да бъде изведена чрез тълкуване. Само при невъзможност тази воля да бъде изведена поради абсолютната неразбираемост на съдебния акт би могло да се обсъжда евентуално наличие на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 1-во ГПК за допустимост на касационния контрол. Пред хипотеза на „абсолютна неразбираемост” обаче, в конкретния случай не сме изправени. (2000-56-ІV).
2. По твърдението за наличие на приложно поле на касационния контрол в хипотезата по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалвания акт на въззивния съд, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че материалноправният и/или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на неговия акт, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на това разграничение в процесния случай по необходимост се налага извод, че и двата /а всъщност – шестте/ правни въпроса, формулирани в изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК, представляващо част от текста на настоящата частна касационна жалба, са с изцяло хипотетичен характер т.е. реално не са били предмет на произнасянето на СГС с атакуваното определение относно подсъдността. За пълнота и предвид едностранчивото схващане от търговеца частен касатор на предпоставката по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК /само „за развитието на правото”/ ще следва да се отбележи, че според разяснението по т. 4 на горното тълкувателно решение, съдържанието на тази предпоставка, както то е закрепено в процесуалната разпоредба, включва не само значението за развитие на правото, но и „за точното прилагане на закона”, т.е. тези два нейни аспекта формират „общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 15331 на Софийския градски съд, ГК, с-в ІV-А, от 21.VІ.2019 г., постановено по ч. гр. дело № 6654/2019 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, търговска колегия, първо отделение, постановено по ч. т. д. № 2893 по описа за 2019 г.