1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
[населено място], 04.03.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №1426/2014 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение №132/27.01.2014г., постановено по т.д. №1598/2013г. на Софийския апелативен съд, т.о., шести състав, с което е потвърдено решение № 2160 от 17.12.2012г. по т.дело №2006/2010г. на СГС, т.о. VІ-8 състав. С решението е уважен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК, предявен от [фирма] срещу [фирма], че дружеството не дължи сумата от 37 084.61 лв., представляваща стойността на доставена, отведена, пречистена и неплатена вода за недв. имот – осем етажна сграда, използвана за общежитие в ж.к. Д. -1част” [жилищен адрес] за периода 17.11.2004г. – 27.02.2007г. Касаторът счита решението за неправилно, като противоречащо на закона и необосновано. Според касатора съдът е формирал неправилни фактически и правни изводи относно нередовното водени на счетоводните книги на ответника в нарушение на чл.182 ГПК. Счита за необоснован извода на въззивният съд, че от представените фактури не може да се направи извод за размера на задължението, падежа, нито начина по който то е формирано. Формулира следните въпроси : 1. Как следва да се приеме, че е налице редовно водене на вписванията в счетоводните книги по смисъла на чл.182ГПК?, 2. Какви са критериите от които следва да се води съда при извършване на преценката и кои са обстоятелствата по делото, който съдът следва да приеме за определящи за преценката?
В отговор на касационната жалба [фирма], чрез адв. Ю. В. поддържа становище за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване, по подробно изложени съображения. Не е направено искане за присъждане на разноски за касационната инстанция.
Върховният касационен съд, ТК, състав на първо търговско отделение намира касационната жалба за процесуално допустима – жалбата е подадена в срока по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационен контрол, с оглед на цената на иска – над 10 000лв.
Софийският апелативен съд е приел, че договорната връзка между страните е възникнала след продажбата на търговското предприятие на [фирма] / с което дружество В. е имала сключен договор/ на [фирма] с договор от 5.07.2004г., вписан по партидата на дружеството на 26.10.2006г. Това е деня, в който е възникнало договорното правоотношение с ответника и от там задължението на потребителя за заплащане на услугата по чл.32, ал.1 от Наредбата за плащане на услугите на В. въз основа на измереното количество вода. Отчитането на потребеното количество вода е ставало чрез монтираните водомери. След влизане в сила на Наредба №4 от 14.09.2004г. отношенията между страните се уреждат от ОУ за предоставяне на В. услуги, одобрени от Д. на основание чл.6, ал.1, т.5 от ЗРВКУ. Заплащането на услугата е задължение на лицето, което е потребител на услугата, затова приема съдът, е без значение какви са вътрешните отношения между лицата, които по различно време са били потребители по смисъла на цитираните разпоредби. Длъжник е този, който в деня на падежа на последната месечна фактура е в договорно правоотношение с оператора , в случая ищеца. Съдът е приел, че основното доказателство на ответника е справка, съставена от него на 8.10.2009г. за състоянието на партида 4062018 за периода от 10.02.2002г. до 10.09.2009г. През този период са издадени 88 бр. фактури за сумата от 36 824.16лв. Счетено е, че данните на справката са опровергани от доказателствата – служебна бележка, издадена от ответното дружество от 23.11.2004г., в която е удостоверило, че за периода до 6.10.2004г. начислените суми за потребената вода са били изплатени. Независимо от това в справката са включени суми по 31 фактури издадени до 15.09.2004г. Съдът е обсъдил заключението на ССЕ, според което за периода 17.11.2004г. до 27.02.2008г. задължението е 22 653.72 лв., като във всяка от фактурите е отразено старо задължение, което започва от м.февруари 2002г. със сумата от 10 619.93лв. , като след начисляване на лихви всеки месец към 20.03.2008г. тя е 31 674.04 лв. Счетоводната документация не съдържа отбелязване кога е сменен стария водомер, промяната на титуляра на партидата на имота на името на [фирма] е станала през м.декември 2006г., но в счетоводните книги промяната е отразена като станала на 30.01.2002г., все факти за нередовно водено счетоводство. Изводът на САС е, че е невъзможно да се установи как са формирани задълженията, които имат периодичен характер, тъй като представените страници от карнети , в които са отбелязани показанията на водомера, отчетени през периода от 2004г. до 2009г., не могат да бъдат свързани с конкретна фактура от представената справка, поради което фактурите не представляват доказателства за валидно възникнали задължения.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Касаторът не е посочил конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на които следва да се преценяват изискванията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Формулираните въпросите не съставлява излагане на конкретен въпрос от значение за изхода на конкретното дело като общо основание за допускане на касационно обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода на конкретното дело, за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивната инстанция или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Първият въпрос е обусловен от преценката на доказателствата по делото. САС е извел извод за нередовно водене на счетоводните книги след обсъждане на и другите доказателства по делото, поради което въпросът касае правилността на решението и основанията за касиране на решението по чл.281, т.3 ГПК. Съдът е приел за опровергани данните в справката за състоянието на партидата на ищеца с оглед на служебната бележка от 23.11.2004г. и констатациите на ССЕ за включени в справката фактури за старо задължение от 2002г., за които в служебната бележка се съдържат данни за погасяване на задължение до 6.10.2004г. Фактурите са изключени от доказателствата по делото поради това, че не може да се направи връзка между отразените в карнетите показания на водомера и отделните фактури. Вторият въпрос не е ясен, по такъв въпрос не се е произнасял въззивният съд, поради което също не обосновава основния критерий за селектиране на касационната жалба. Следователно, след като не е налице общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да се преценява дали е налице допълнителният критерий по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК – т. е. дали се налага произнасяне на ВКС с цел преодоляване на противоречива или погрешна практика или за създаване на единна практика за в бъдеще.
В обобщение, настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280, ал. 1, т.3 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №132 от 27.01.2014г., постановено по в.т.д.№1598/2013г. на Софийския апелативен съд, търговско отделение, шести състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: