ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 158
София, 05 март 2015 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 425 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 278 ГПК.
Обжалвано е определение № 22548/04.11.2014 на Софийския градски съд по гр. д. № 2906/2014, с което е допълнено решение № 1643/19.08.2014 в частта за разноските.
Недоволна от определението е жалбоподателката М. Д. Г., представлявана от адв. К. М. от САК, която го обжалва в срок в частта, в която не е уважена молбата й за допълване на решението в частта му за разноските, като счита, че съобразно фактическата и правната сложност на делото разноските не следва да бъдат намалени, а да бъдат присъдени в пълен размер. Претендира и направените за настоящото частно производство разноски, като прилага договор за правна защита.
Ответникът по частната жалба , представляван от адв. К. Г. от САК я оспорва, като счита определението за законосъобразно и правилно в обжалваната част. Претендира и направените за настоящото частно производство разноски, като прилага договор за правна защита.
Недоволен от определението в частта, в която е допълнено съдебното решение и е оставена без уважение молбата му по чл. 248 ГПК е жалбоподателят Н. м. у. „Л. П.”, представляван от адв. К. Г. от САК, който го обжалва в срок, като счита, че присъждането на разноски е неоснователно и иска същите да бъдат намалени за всички инстанции.
Ответницата по жалбата М. Д. Г. от [населено място], представлявана от адв. К. М. от САК я оспорва, като счита, че същата е неоснователна, тъй като при разглеждането на делото в първа инстанция и във ВКС не е направено възражение за прекомерност, а разноските по въззивните дела са намалени под минималните установени размери.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определени е въззивно и е по разноските, намира, че то подлежи на обжалване съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК. Частните жалби са подадени в срок, редовни са и са допустими.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел по молбата на М. Г. за изменение на въззивното решение в частта за разноските, че е пропуснал да се произнесе по отношение на отговорността на ответната страна за разноските в повторното въззивно производство, като във връзка с направеното възражение за прекомерност е допълнил въззивното решение и е осъдил Н. „Л. П.“ да заплати на М. Г. направените за повторното въззивно производство разноски в размер на 550 лева, като в останалата част е оставил без уважение молбата за изменение на решението в частта за разноските, направени в първоначалното въззивно производство. По отношение на молбата от Н. „Л. П.“ за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, въззивният съд е приел, че същата е неоснователна, тъй като искането за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност, съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото е недопустимо да се прави след постановяване на съдебното решение по реда и в срока по чл. 248 ГПК и в случая правото на молителя за намаляване на размера на присъдените разноски за първоинстанционното и касационното производство се е преклудирало (в първоинстанционното производство в открито съдебно заседание на 26.06.2012 г., е направено искане за присъждане на разноски, като е представен и списък по чл. 80 ГПК, но възражение за прекомерност не е направено; в касационното производство в открито съдебно заседание на 23.01.2014 г. жалбоподателката е направила искане за присъждане на разноски, като списък по чл. 80 ГПК е бил представен още с касационната жалба, а възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК не е направено).
Като разгледа частните жалби, съдът намира основателна частната жалба на жалбоподателката М. Д. Г..
Неправилно въззивният съд е приел, че фактическата и правна сложност на делото е под средната и е сравнявал уговорените и изплатени адвокатски възнаграждения с нормативно установените минимални размери. За действителната фактическа и правна сложност на делото е показателно дори само обстоятелството, че делото е върнато от касационната инстанция за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Като не е съобразил изложеното въззивният съд е постановил незаконосъобразно определение, което следва да бъде отменено като на ищцата бъде присъден пълният размер на изплатените адвокатски възнаграждения за разглеждане на делото пред въззивната инстанция 1.000 + 1.200 = 2.200 лева. Въззивното решение, в което за двете разглеждания на делото пред въззивната инстанция са присъдени само 450,00 лева следва да бъде допълнено, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата разликата до пълния размер на изплатените адвокатски възнаграждения 1.750,00 лева.
В производството по определяне на разноските разноски не се дължат.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 22548/04.11.2014 на Софийския градски съд по гр. д. № 2906/2014.
ДОПЪЛВА решение № 1643/19.08.2014 на Софийския градски съд по гр. д. № 2906/2014 в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА Н. м. у. „Л. П.”, да заплати на М. Д. Г. от София сумата 1.750,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.