О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 05.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ ЧЛЕНОВЕ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА
като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4387 по описа за 2018г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.288 от ГПК.
Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от К. С. И. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против въззивно решение № 242 от 29.06.2018г. по в.гр.д. № 296 по описа за 2017г. на Окръжен съд София, с което е отменено решение № 206 от 29.05.2015г. по гр.д. № 158/2015г. на РС Ботевград и вместо това е постановено друго, като са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ и са присъдени разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащото на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта й, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение прецени следните данни по делото:
Делото е за втори път пред касационната инстанция.
В представеното към касационната жалба изложение, касаторът като се позовава на всички основания за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, поставя следните въпроси : 1. Дали при уволнение по чл.325 ал.1 т.9 КТ, в предмета на доказване се включва проверка дали са определени длъжности за заемане от лица с намалена работоспособност и дали същите са заети именно от такива лица?
2. Следва ли работодателят да предложи подходяща за здравословното състояние на работника работа при липса на утвърден списък на длъжности за заемане от лица с намалена работоспособност? Следва ли работодателят да бъде освободен от задължението да премести работник на подходяща работа при липса на трудова препоръка в ЕР на ТЕЛК? Следва ли да се кредитира заключение на експертиза относно здравословното състояние на работник, с оглед преценката за длъжността, която би могъл да заеме?
3. Следва ли, преди да извърши уволнението, на основание чл.325 ал.1 т.9 КТ, работодателят да предложи друга подходяща за здравословното състояние на работника работа, при липса на утвърден списък на длъжности за заемане от лица с намалена работоспособност и трябва ли работодателят да установи, че при него няма друга подходяща за здравословното състояние на работника работа, която същият да е съгласен да заеме, при липса на утвърден списък на трудоустроени лица? Длъжен ли е работодателя до доказва вторият елемент на чл.325 ал.1 т.9 КТ и процедурата по чл.315 КТ?
4. Може ли въззивният съд да отмени първоинстанционен акт, позовавайки се на доказателства, представени пред въззивната инстанция, чиято преклузия е настъпила още пред първата?
5. Длъжен ли е, при постановяване на решението си, въззивният съд да изложи собствени фактически и правни доводи по съществото на спора, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани?
Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от „Гриппа”АД, с който оспорва нейната допустимост и основателност. Претендира направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600лв.,платени за изготвяне и подаване на възражение за ответника, реалното извършване на които установява с представен договор за правна защита и съдействие, в който сумата е посочена като заплатена в брой.
Въззивния съд е счел за неоснователни предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, като е приел за законосъобразно извършеното, на основание чл.325 ал.1 т.9 КТ, уволнение. Обсъдил е възприетите още от първата инстанция като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелства, а именно: че между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което ищецът е изпълнявал длъжността „машинен оператор”, че на 16.06.2012г. е претърпял трудова злополука и с решение на ТЕЛК № 0150-016 от 13.01.2013г. е прието за установено, че ищецът е с 52% трайно намалена работоспособност, за него е противопоказна работа на височина, между движещите се предмети, при опасност от нараняване, поради което „не може да работи като „машинен оператор”. Въз основа на тези обстоятелства, съдът е приел, че е налице първата предпоставка от състава на чл.325 ал.1 т.9 КТ: невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради болест, довела до трайна нетрудоспособност и здравни показания. Относно втората изискуема се предпоставка: липса на друга подходяща за здравословното състояние на работника работа в предприятието, въззивният съд е съобразил следното: С решение № 79 по гр.д.№ 3813/2016г.на ІІІ г.о., ВКС е отменил първоначално постановения въззивен акт и е върнал делото за ново разглеждане със задължителни указания. В мотивите си ВКС е обсъдил, че в исковата си молба, с възражението си, че не му е предложена друга подходяща работа, ищецът е включил в предмета на доказване и необходимостта от проверка на изпълнение на задължението на работодателя по чл.315 КТ за създаване и поддържане на работни места, подходящи за трудоустроени лица. Доколкото същото не е разгледано, следва да се назначи експертиза, която да извърши необходимите проверки. При новото разглеждане такава е назначена и със същата е установено, че както към датата на възстановяване на ищеца на работа, така и към датата на прекратяване на трудовото му правоотношение, в предприятието не са били налице свободни щатни бройки. Работодателят е определил 4 места за заемане от лица с намалена работоспособност и тези четири места действително са били заети от други трудоустроени работници и служители. Съобразявайки изложеното и доколкото ищецът е бил възстановен със заповед на работодателя на 13.01.2015г., в изпълнение на постановено съдебно решение на заеманата преди уволнението длъжност „машинен оператор”, която той е в невъзможност да изпълнява, с оглед здравословното му състояние и не е налице друга подходяща длъжност, въззивният съд е преценил, че е доказано осъществяването на състава на чл.325 ал.1 т.9 КТ.
Съобразно изложените мотиви на въззивният акт, настоящият съдебен състав намира, че по поставените от касатора въпроси, не следва да се допуска касационно обжалване, тъй като повечето от тях не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, съобразно разясненията, дадени с т.1 от ТР №1/2010г. по т.д.№1/2009г.на ОСГТК на ВКС, а всички са разрешени от въззивния съд в съответствие с установената съдебна практика. Съображенията:
Първите три въпроса не отговарят на изискванията за общо основание за допустимост, защото в съдържанието им са включени условия, които или не съответстват на данните по делото /че в ответното дружество липсва утвърден списък на длъжности за заемане от лица с намалена работоспособност и че работодателя е освободен от задължението да премести работник на подходяща работа/, или са фактически, а не правни, с оглед мотивите на ВКС в отменителното решение /че в предмета на доказване се включва проверка дали са определени длъжности за заемане от лица с намалена работоспособност/.
Четвъртият въпрос също не отговаря на изискванията за общо основание за допустимост, защото в случая въззивният съд не се е позовал на доказателства, за събираните на които е настъпила преклузия още в първата инстанция, каквото е направеното твърдение. Както беше посочено по-горе, въпросът за изпълнение от страна на работодателя на задължението му по чл.315 КТ за създаване и поддържане на работни места, подходящи за трудоустроени лица, е изследван от въззивният съд – с оглед дадените указания от касационната инстанция, които са задължителни.
Последният въпрос, касаещ задължението на въззивният съд, при постановяване на решението да изложи собствени фактически и правни доводи по съществото на спора, като обсъди всички обстоятелства по делото и посочи кои релевантни за спорното право факти счита за установени и кои намира за недоказани, е разрешен в съответствие с установената практика. При постановяване на акта си, съдът е изпълнил дадените му задължителни указания и съобразно установеното по делото е извел правните си изводи, които обстойно е мотивирал. Дал е собствено разрешение на правния спор, след самостоятелна преценка на всички ангажирани доказателства и след обсъждане на наведените от страните доводи и възражения, обосновавайки собствените си фактически и правни изводи относно наличието на двете предпоставки, обосноваващи основанието по чл.325 ал.1 т.9 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение.
С оглед изхода от спора, направеното искане и на основание чл.78 ал.3 ГПК, в полза на ответната страна следва да се присъдят установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение от 600лв.
Като счита, че не са налице посочени от касатора основания за допустимост по чл.280 ал.1 ГПК, настоящият състав на Върховен касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 242 от 29.06.2018г. по в.гр.д. № 296 по описа за 2017г. на Окръжен съд София.
ОСЪЖДА К. С. И. от [населено място], да заплати на „Гриппа”АД ЕИК 12126717, представлявано от изпълнителния директор М., седалище и адрес на управление: Ботевград, бул.”Цар Освободител” № 37 сумата от 600лв. /шестстотин лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.