О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
С. 07.05.2014 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание, две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията З. П. ч. гр. дело №1373/2014г.
Производството е по чл. 274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество /К./,ТД С., срещу определение от 20.12.2013г. по ч.гр. дело № 4636/2013г. на Софийския апелативен съд. Твърди се, че са налице предпоставките на чл.280,ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на определението.Поставят се следните въпроси : при възражение за прекомерност на разноските за адвокат следва ли съдът да намали възнаграждението до минималния размер по Наредба №1/2004г. на ВАС; основателно ли е определянето на адвокатски хонорар за изпълнително производство, което е образувано за налагане на обезпечителните мерки; основателно ли е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение с оглед на това, че не са представени доказателства за изискуемост на възнаграждението и по – точно,че уговореното възнаграждение е дължимо в пълен размер при подписване на договора за правна помощ.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., приема, че не следва да се допуска касационно обжалване на определението, поради следното :
С обжалваното определение е потвърдено определение от 11.10.2013г. по гр.д.№9613/2013г. на Софийския градски съд, с което е разрешено да се извърши плащане /превод/ от запорирана сметка на Н. П. К. в полза на адвокат Черногорски на сумата 15 050,52 лева на основание чл.23,ал.4,т.7 З. /отм./. В. съд е приел, че възнаграждението за адвокат, който да представлява страната в производството по З. /отм./ представлява разход по смисъла на чл.23,ал.4, т.7 от същия закон, който съдът може да разреши чрез извършване на плащане или на други разпоредителни действия с имущество, върху което са наложени обезпечителни мерки. За неоснователни са приети възраженията на комисията за недължимост и за прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като е образувано изпълнително дело по издадената обезпечителна заповед за налагане запор и възбрана върху имуществото на ответницата, а уговореното адвокатско възнаграждение по пера /за защита в обезпечителното, изпълнителното и исковото производство/ макар да надвишава минималния еднократен размер на възнагражденията по Наредба №1/2004г, не е прекомерно. Съдът е изложил мотиви за зачитане свободата на договаряне, отчитане на правната и фактическа сложност на делото, дължимата и предприета защита, обуславящи избор на конкретен процесуален представител, размера на предявения иск и на възбранетото и запорирано омущество. Приел е,че окончателната преценка във връзка с отговорността за разноски вкл. и по чл.78,ал.5 ГПК ще бъде направена при приключване на производството.
В хипотезата на чл.274,ал.3,т.1 ГПК, каквато е разглежданата, следва да бъдат изпълнени изискванията на чл.280,ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР№1/2009г., ОСГТК, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл.284,ал.1,т.3 ГПК. Така поставените от жалбоподателя правни въпроси не могат да обусловят допускане касационно обжалване на определението. Те касаят основателността на възражението за прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат и преценката, която извършва съдът по чл.78,ал.5 ГПК. В случая се касае за разрешение по чл.23,ал.4, т.7 ГПК. То е съобразено със задължителната за въззивния съд на ВКС /определение №848/2012г. по ч.гр.д.№756/2012г., ІV г.о., определение №687/2011г. по ч.гр.д.№636/2011г., ІV г.о./, според която съдът при всеки случай на такова искане следва да прецени основателността му, вкл. размера на необходимите средства за изпълнение на задълженията и доколко проверяването лице разполага с невъзбранено и незапорирано имущество и източници на доходи, за да бъдат удовлетворени съответните нужди. Разрешението на съда се дава при невъзможност на молителя на заплати съответния разход с друго имущество. При тази предварителна преценка на разноските за възнаграждение за адвокат въззивният съд е съобразил и приетото в т.3 от ТР№6/2012г. по тълк.д.№6/2012г., ОСГТК, относно преценката на искането по чл.75,ал.5 ГПК, която трябва да се основава във всеки конкретен случай на фактическата и правна сложност на делото и усилията на защитата при упражняване процесуалните права.
С оглед горното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане касационно обжалване на определението.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение 20.12.2013г. по ч.гр. дело № 4636/2013г. на Софийския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: