4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 158
С., 09.02. 2016 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 27 януари две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 5987/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място], представлявано от управителя О. М. чрез пълномощник адв. Ч. В. адвокатска колегия против въззивно решение № 366 от 24.07.2015г. по в. гр. дело № 352/2015г. на Врачанска окръжен съд, с което е обезсилено решение № 327 от 24.03.2015г. по гр. дело № 1400/2014г. на Врачански районен съд, с което е отхвърлен иска на [фирма] против Община [населено място] с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот чрез конкурс от 26.07.2007г. в частта на договора, с която [община] е продала на [фирма] ПИ № 12259.1027.17 по Кадастралната карта на [населено място] с площ 619 кв. м и производството по делото поради недопустимост на иска е прекратено.
В изложение за допускане на касационно обжалване инкорпорирано в касационната жалба жалбоподателят поставя правните въпроси – в кои случаи за купувача по нищожен договор за покупко-продажба е налице правен интерес от предявяването на установителен иск по чл. 26, ал. 2 ЗЗД спрямо продавача и необходимо ли е купувачът да твърди наличие на факти за неблагоприятни за него последици, за да може да се позове на нищожността на договора чрез иск; правният интерес от страна по нищожен договор за покупко-продажба обусловен ли е от оспорване или нарушаване на субективните и права и необходимо ли е те да бъдат засегнати по някакъв начин или липсата на вещно -прехвърлително действие е достатъчно основание за наличие на правен интерес у страната да предяви иска. Жалбоподателят поддържа, че поставените въпроси с обжалваното решение са разрешени в противоречие със съдебната практика на Върховния касационен съд по представени съдебни решение постановени по реда на чл. 290 ГПК – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Община [населено място] чрез пълномощник адв. Л. Я. в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Поддържа, че поставените въпроси не са разрешени в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика. Прави искане за присъждане на съдебни разноски по представен договор за правна защита.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е обезсилено първоинстанционно решение по иск с правно основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
В изложението се поставя процесуалноправния въпрос за наличието на правен интерес от предявяването на отрицателно установителен иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот, когато искът е предявен от страна по договора. Въпросът е относим към решаващите изводи на съда, приел с обжалваното решение, че ищецът не обосновава правен интерес от предявения установителен иск, но с обжалваното решение той не е разрешен в противоречие с представената от жалбоподателя съдебна практика.
Жалбоподателят представя съдебна практика, според която нуждата от защита чрез установителен иск се поражда при правен спор, когато едно субективно право е смутено или нарушено, като правният интерес от установителния иск предполага оспорване на претендираното от ищеца право или претендиране на отричано от него право, респ. липсва правен интерес от установителен иск, когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен или конститутивен иск (решение по т.д. № 17/2011г., първо т. о., ВКС).
Ищецът е процесуално легитимиран и има правен интерес да води иск за нищожност, само до размера на своето право за собственост, т. е. само досежно идеалната част от процесния имот, когато самият ищец твърди и представя доказателства, че не е собственик на целия имот (решение по гр. дело № 6302/2013г., четвърто г. о., ВКС).
За да е налице правен интерес от предявения установителен иск за нищожност на договор, решението по него следва да се отрази на правното положение на ищеца и с уважаването му да се постигне определен правен резултат (решение по гр. дело № 1331/2010г., второ г. о., ВКС).
Допустим е предявен отрицателно установителен иск за нищожност на договор от лице, което не е страна по оспорените сделки (решение по гр. дело № 425/2011г., трето г. о., ВКС).
Приетото с обжалваното решение не влиза в противоречие с посочената съдебна практика.
Обжалваното решение е съобразено със същността и функцията на установителния иск, като средство за защита на всяко конкретно възникнало гражданско правоотношение, което се твърди или отрича. Поради многообразието на гражданските правоотношения (вещни, облигационни, семейни, наследствени, трудови), които могат да бъдат предмет на установителния иск, законът е въвел изискването за интерес от предявяването на такъв иск, като процесуалната предпоставка за неговата допустимост. Нуждата от защита чрез установителен иск предполага сделката да смущава правното положение на ищеца, да е настъпило смущение в нормалното упражняване на правата на ищеца, респ. правото на ищеца да е засегнато от правен спор, което обуславя правния интерес от иска.
С обжалваното решение е прието, че фактите на които ищецът се е позовал не обосновават интерес от иска за нищожност, тъй като не засягат по никакъв начин нито материалните права на ищеца произтичащи от придобивното му основание, нито предполагат настъпване на неблагоприятни за него последици.
Ищецът е извел правният си интерес от иска с твърдение, че след като с влязло в сила съдебно решение постановено между ищеца и едно трето лице е прогласена нищожността на договор за покупко-продажба на друг имот, съседен на процесния, и тъй като двата имота били образувани от един бивш парцел – публична общинска собственост, то и процесният договор е нищожен, поради невъзможен предмет.
Формулиран по този начин, ищецът е поставил правния си интерес в зависимост от неустановен ефект, който биха имали съдебни актове, постановени за други правни сделки, между различни страни – извод направен, след като съдът е обсъдил, както проведеното между страните съдебно производство, приключило с уважаването на предявен от ищеца срещу ответника ревандикационен иск за същия имот, така и развили се между ищеца и трети лица съдебни производства, приключили със съдебни решения относно друг недвижим имот.
Съдебните решения, от които ищецът извежда интереса от предявения иск, нямат доказателствена сила на мотивите, нито легитимиращ ефект на решението, към претенцията за недействителност на оспорената сделка по настоящият иск на предявеното основание, за да се приеме, че след като един съдебен спор е разрешен по един начин, то и друг съдебен спор, би следвало да се разреши по същия начин.
Виждането на съда, че и страна по сключен договор следва да обоснове правен интерес, когато оспорва неговата валидност чрез иск, съответства на приетото, че правният спор накърнява не само спорното право, което едната страна претендира, но и правната сфера на другата страна.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото на основание чл. 78, ал. 3 ГПК жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна в размер на 1200 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 366 от 24.07.2015г. по в. гр. дело № 352/2015г. на Врачанска окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Община [населено място] съдебни разноски за настоящето производство в размер на 1200 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ