О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София, 17.02. 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добрила Василева
ЧЛЕНОВЕ: Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр.дело № 1336/2009 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.280 ГПК.
С решение №358 от 5.12.2007 г. по гр.д. № 865/1993 г. на районен съд гр. С., оставено в сила с решение № 2* г. по гр.д. № 305/ 2008 г. на Б. окръжен съд е постановено делбата между страните да се извърши чрез изнася на имота- стара двуетажна жилищна сграда, построена в парцел ****, кв.80 по плана на гр. С., на публична продан.
Съделителите В. , М. , А. , С. , С. , А. и В. У. са подали касационна жалба срещу решението на въззивния съд, като поддържат оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния и процесуалния закон. Молят решението да се отмени и делбата да се извърши чрез разпределение на имота по реда на чл.292 ГПК.
Като основания за допускане на обжалването се позовават на чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС, като представят решения на отделни състави на ВКС по дела за делба, в които съдът се е произнесъл по съществения за делото въпрос относно получаването на дял в натура, и за смисъла на понятията „значително преустройство” и „неудобства, по- големи от обичайните”, послужили като аргумент да не се одобрява предложения проект за разделяне на сградата на реални дялове.
Ответниците не вземат становище по жалбата.
За да се произнесе настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение съобрази следното:
Предмет на делбата е стара двуетажна сграда в гр. С., а съделителите са четири групи с дялове по ? ид. ч. Сградата е на два етажа, строена през 1930 г., с масивна конструкция- носещи стени от тухли, с основи от камък и с дървен гредоред. На всеки етаж има коридор с четири стаи, обща тоалетна в мазето, без баня. Вещо лице е дали становище, че ако на всеки етаж в част от коридора се обособят баня и тоалетна, могат да се образуват три реални дяла, макар и да не отговарят на нормите за жилищни обекти. Представен е и одобрен инвестиционен проект за обособяване на седем ателиета с допълнително изграждане на всеки етаж по една обща тоалетна с две предверия.
При тези данни въззивният съд е приел, че не може да приложи чл.292 ГПК, тъй като обособяването на отделни реални дялове- ателиета, е свързано със значителни преустройства и неудобства, по- големи от обикновените и с промяна в предназначението на сградата. По същите съображения не е възприел и заключението на експертизата за обособяване на три жилища, които освен другото и не отговарят на строителните правила и норми и затова постановил делбата да се извърши чрез изнасяне на имота на публична продан.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правилно са формулирани съществените материалноправни и процесуалноправни въпроси, по които се е произнесъл въззивният съд, тъй като от решаването на тези въпроси зависи способа, по който ще се извърши делбата и възможността съделителите да получат реални дялове от имота. Позоваването на решения на отделни състави на ВКС по конкретни казуси обосновава основание за допустимост по чл.280, чл.1, т.2 ГПК, но тъй като по поставените въпроси има и задължителна практика, установена с П. на Пленума на Върховния съд и тълкувателни решения- ППВС № 4/ 64 г.- т.5, ППВС № 7/ 73 г.- т.5 и др., допустимостта на обжалването следва да се провери и в хипотезата на чл.280 ,ал.1, т.1 ГПК.
От представените решения обаче не може да се направи извод, че е налице противоречива съдебна практика по поставените въпроси, или че решението противоречи на практиката на Върховния съд.
Първият съществен въпрос според касаторите е този за избирането на способа, по който следва да се извърши дебата- по чл.292 ГПК или чрез публична продан, по какви критерии следва да се направи този избор, както и че способът по чл.292 ГПК има приоритет пред публичната продан. По този въпрос преди всичко следва да се посочи, че три от представените решения са неотносими към него, тъй като не разглеждат идентични проблеми. Така р. № 1969/ 69 г. сочи на правилото, че ако за всички групи съделители има реални дялове, имотите не следва да се изнасят на публична продан, докато в настоящия случай обектът е един- неподеляема жилищна сграда. В р. № 1/ 7.02.2001 г. се набляга на това, че при разпределение по чл.292 ГПК по- големият имот следва да се възложи на съделител с по- голям дял, което също не е предмет на настоящото дело. Според р. № 90/ 27.02.2003 г. не следва да се стига до публична продан, ако броят на имотите е равен или по- голям от броя на съделителите, докато по настоящото дело е обратното- съделителите са повече от имотите.
Р. № 1142/ 15.12.2008 г. е по дело за разпределяне на ползването по чл.32, ал.2 ЗС, което се извършва по други критерии и затова също е неотносимо към настоящата жалба.
Най- точно отразява практиката на ВКС р. № 659/ 27.11.2003 г., 1 г.о., в което се посочва, че за да избере най- подходящият способ за извършване на делбата измежду възлагането по чл.288, публичната продан или разпределяне по реда на чл.292 ГПК, съдът трябва да прецени всички факти и обстоятелства, касаещи допуснатите до делба имоти, вкл. техния брой, стойност, вид, начин на ползване, извършени преустройства и подобрения, както и размера на дяловете, броя на съделителите, значението на правопораждащия съсобствеността факт и всички относими по делото обстоятелства. По този начин е постъпил и въззивният съд по настоящото дело, като е обсъдил всички данни относно имотите и съделителите, поради което следва да се приеме, че в това отношение не е налице противоречие с установената съдебна практика като основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, нито противоречива практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Обжалваното решение съответства и на представеното решение № 285/ 9.05.2001 г., според което когато са налице условията на закона разпределението по чл.292 ГПК има приоритет пред другите способи за извършване на делбата. Въззивният съд не е отрекъл този принцип, но не го прилага, тъй като от данните по делото е стигнал до извода, че имотът е неподеляем и не могат да се образуват реални дялове за всички съделители.
Вторият съществен въпрос по приложението на материалния закон е свързан с произнасянето на съда по възможността да се обособят реални дялове, които да се възложат на отделните съделители / или групи от съделители/, свързано и със значението на понятията „значително преустройство” и „обичайните неудобства” при една промяна в имота. И по този въпрос не се потвърждава твърдението за противоречива практика, тъй като въззивният съд е изследвал всички обстоятелства, които биха спомогнали да се определи дали предлаганите преустройства са значителни, така както е приемано и в представените решения по конкретни дела на ВКС – р. № 204/ 5.06.2002 г. и р. № 401/ 26.05.2005 г. Отказът да се назначи експертиза конкретно за стойността на преустройството не е израз на такова противоречие, а резултат от преценката на съда, че самият вид и характер на преустройството позволяват да направи извод дали то е значително и свързано с неудобства, по- големи от обичайните.
Въпросът, че поради съгласие за групиране на съделителите имало възможност те да съвпаднат с броя на дяловете и да се пристъпи към разпределение по чл.292 ГПК не е съществен за изхода на делото, тъй като се поставя само при поделяемост на имота и обособяване на отделни реални дялове, докато в настоящия случай съдът е стигнал до извода, че не могат да се образуват такива дялове.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице основания за допускане на жалбата до разглеждане, поради което и на основание чл.288 ГПК настоящият състав на ВКС, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2* г. по гр.д. № 305/ 2008 г. на Б. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: