О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 158
София 24.11.2008г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, пето гражданско отделение, в закрито заседание на трети ноември , две хиляди и осма година в състав:
Председател : ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове : НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЕМИЛ ТОМОВ
изслуша докладваното от съдията Емил Томов
гр. дело №3690/2008 г.
Производството е по допускане на касационно обжалване по чл. 288 от ГПК .
Образувано е по касационна жалба на Н. Т. С. , С. Б. Ж. и В. С. Б. срещу решение №183 от 19.05.2008г по гр.дело № 3388/2007г.на Софийски градски съд ,с което е оставено в сила решение от 20.07.2007г по гр.д.812/2006г на Софийски районен съд . В приложеното към жалбата изложение като основание за допускане на касационно обжалване се сочи обстоятелството ,че въпросът за установяване на престъпно обстоятелство в гражданския процес за случаите ,когато наказателен процес не може да се проведе , е съществен . По въпросите , свързани с прилагането на чл. 97 ал.4 от ГПК (отм) съдебна практика почти няма , а публикувана практика на ВКС , която да съответства на конкретния казус , няма изобщо. Поради това и на основание чл. 280 ал.1 т.3 следва да се допусне касация ,което ще е от значение за развитието на института.
След преценка Върховен касационен съд ,V гр. о. счита , че не е налице основание за допускане на касационно обжалване .
В изложението по чл. 284 ал.3 т.1 от ГПК тезата на касатора е аргументирана единствено с това ,че въпросът за установяване по гражданско-правен ред на престъпно обстоятелство е важен и съществен , но това е общо условие за допустимост по всички критерии на чл. 280 ал.1 от ГПК , а и се отнася до всеки законодателно уреден институт на процесуалното и материалното право. Изтъкваните от защитата на касатора общи съображения не съставляват конкретна обосновка на исканата касация на разрешения по настоящето дело въпрос , за който нито е изтъкната , нито е налице особеност ,останала извън константно разрешаваните от практиката хипотези .
Решението на съдилищата ,отхвърлили иск за установяване на престъпно обстоятелство при наличие на прекратено поради абсолютна давност предварително разследване , е съобразено с безспорно изясненото обстоятелство, че се касае за свидетелстващ писмен документ – нотариално заверена декларация по смисъла на чл. 12 ал.3 от ЗСПЗЗ на А. Д. Н. , Н. Ж. Ж. и Р. Н. Б. , изготвена в качеството им на заявители по чл. 11 ал.1 от ЗСПЗЗ за това ,че дъщерите на общия им наследодател , които са техни родители, са били собственици и са внесли декларираната земя в ТКЗС през 1956г . Между заявителките по декларацията и праводатели на настоящите касатори е бил разрешен спор по чл. 14 ал.4 от ЗСПЗЗ и чл. 97 ал 1 от ГПК, по отношение на един от декларираните имоти. По иск на А. Д. Н. , Н. Ж. Ж. и Р. Н. Б. ,с влязло в сила решение спорният имот е признат за бивша собственост на наследодателя Н. Декларацията е била приобщена към делото заедно с други документи по преписката пред ПК. Документът не е имал , а и не е следвало да има доказателствено значение при съдебното разрешаване на гражданско-правния спор по приключилото гр.д. 1707/2000г на Старозагорски окръжен съд , тъй като декларираните факти са изгодни за страна и не са допустимо доказателство за твърденията й. Въззивният съд е отхвърлил иска за установяване на невярно декларирани обстоятелства по чл. 97 ал.4 от ГПК, тъй като с влязло в сила решение вече са приети за установени обстоятелства и права ,които съответстват на декларираното , а не му противоречат .
Мотивът на въззивния съд е бил този , доколкото в своя иск по чл. 97 ал.4 от ГПК, а и в хода на делото , ищците, сега касатори , са наблегнали единствено на формалните предпоставки за допустимост от установяване по исков ред на осъществен престъпен състав ,т.е наличието на образувано наказателно производство , прекратено като недопустимо поради абсолютна давност . Факт или довод , от който може да се направи положителен извод за твърденията им за невярно декларирани права извън вече приключилия съдебен спор за собственост , няма. Спорът за собственост е приключил неизгодно за тях не поради наличието на процесната декларация и без връзка с нея , което е и мотивирало решаващият съд да се позове на правоустановителното действие на съдебното решение по отношение на обстоятелството чие е „декларираното” право . В настоящия случай , за да бъде проведен успешно иск по чл. 97 ал.4 от ГПК ,следва да бъде обосновано , съответно съобразено и значението , което установеното обстоятелство ще има за отношенията между страните . От уредените в изричната хипотеза на закона два случая , от значение ще е вторият, т.е обстоятелството,което ще се установява в процеса по чл. 97 ал.4 от ГПК , следва да е от значение за отмяната на вече постановеното влязлото в сила решение. Отмяната на влязло в сила решение е извънреден способ и по същество е допустима в изричните хипотези на чл. 231 ал.1 от ГПК (отм) , които чл. 97 ал.4 от същия закон има предвид : престъпно действие на страната във връзка с решаване на делото (чл. 231 ал.1 б. „б” от ГПК ,отм.) или когато решението е основано на документ ,който по надлежния съдебен ред е признат за подправен (чл. 231 ал.1 б. „в” от ГПК, отм). Извън тези случаи остава твърдението на ищците за неверно деклариране на обстоятелства , при това декларирани не пред съд ,а пред друг орган ,документът не е подправен и чрез него страната не е повлияла на решението на съда по престъпен начин. Върховен съд е бил последователен в това си разбиране по прилагането на института , константната практика на съдилищата е съобразена с него ,атакуваното по реда на касационното обжалване решение не се отклонява от тази практика и в настоящият случай законът е приложен точно.
Ето защо не е налице основание по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК и поддържаният от касаторите довод за относимост на случая към въпрос от съществено значение за развитието на правото поради неговата особеност , не следва да бъде възприет .
Предвид гореизложеното Върховният касационен съд, състав на V г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на решение №183 от 19.05.2008г по гр.дело № 3388/2007г.на Софийски градски съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2 .