Определение №158 от по гр. дело №3978/3978 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                          
 
О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
№ 158
 
                                        София, 30.12.2008 г.
 
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 23 декември две хиляди и осма година в състав:
              
         ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Красимира Харизанова
                              ЧЛЕНОВЕ:  Ценка Георгиева
                                                    Бойка Ташева
                                                                   
разгледа докладваното от съдията Ц. Георгиева
дело № 3978/2008 година
 
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. И. М. от с. К., Община Р., Област П. , подадена от пълномощника му адв. Б, срещу въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 878 от 30.05.2008г. по в.гр.д. № 2165/2007г. с което е отменено решение № 58 от 20.04.2007г. по гр.д. № 2821/2005г. на Пловдивския районен съд, с което искът по чл. 19, ал. 3 ЗЗД на Г. А. А. срещу К. И. М. е отхвърлен, и с въззивното решение искът е уважен като е обявен за окончателен сключеният на 23.02.2005г. между страните по делото предварителен договор за покупко-продажба на нива с площ от 4, 326 дка, находяща се в м. „О” в землището на с. К..
Ответникът по жалбата Г. А. А. от с. К., в представения по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК от пълномощника му адв. С писмен отговор моли да не се допуска касационно обжалване на решението.
Върховният касационен съд, състав на второ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, второ г. о., взе предвид следното:
За да уважи иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че сключеният между страните по делото предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот е действителен – спазена е формата, договорът съдържа всички необходими реквизити на окончателен договор, продавачът е собственик на имота. По спорния между страните въпрос за истинността на договора въззивният съд е обсъдил изслушаните в двете инстанции графологически експертизи и е приел за доказано, че подписът на първата страница на договора, съдържаща съществените му елементи, е положен от продавача – ответника по иска. На това становище са девет вещи лица и само едно вещо лице е изразило особено мнение по този въпрос. Според болшинството графолози и подписът на втората страница е положен от ответника. Съдът не е кредитирал особеното мнение на част от експертите, че подписът на втората страница на документа не е положен от М. Освен това, тъй като основните клаузи на договора – вещта, цената и сроковете, са изложени на първата страница, която несъмнено е подписана от продавача, е приел, че договорът е истински документ.
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т. 1-3 на същата разпоредба за всеки отделен случай.
В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване К. М. се позовава на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Излага съображения, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуалноправен въпрос /касаторът го определя като материалноправен/ за автентичността на подписа върху документа при липса на единно мнение на експертите. Счита, че по този въпрос произнасянето на ВКС би имало значение за точното приложение на закона, както и за развитието на правото, тъй като липсва съдебна практика.
Върховният касационен съд намира, че не е налице и критерият за селекция на касационните жалби по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставеният от касатора процесуалноправен въпрос е разрешен в закона. Съгласно чл. 157, ал. 3 ГПК /отм./ съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещите лица, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Разпоредбата е ясна и не създава затруднения в практиката, поради което не се нуждае от тълкуване с оглед точното приложение на закона и юриспруденциалното развитие на правото. По въпроса има и изобилна практика, тъй като случаите на различия в заключенията на вещите лица не са изключение.
По изложените съображения не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд, № 878 от 30.05.2008г. по в.гр.д. № 2165/2007г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
 
Членове:

Scroll to Top