О П Р Е Д Е Л Е Н И E
№ 158
София, 24.03.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 27.11.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 678/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД ”И”Е. , гр. П. против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 2 от 11.03.2009 год., постановено по гр.д. № 1188/2008 год., с което е оставено в сила решение № 355 от 23.09.2008 год., по т.д. № 574/2008 год. на Пловдивския окръжен съд и е уважен предявения от търговска дружество ”П”, регистрирано в Търговската камера на Република И. гр. Б. срещу касатора иск с правно основание чл.327,ал.1ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 23 934.18 евро, представляваща неплатена от купувача цена по договор за търговска продажба на електроуреди, обективирана във фактури №№ 130/ 20. 05. 2003 год. и 155 от 10.06.2003 год., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от 19.05.2008 год. до окончателното и изплащане, както и 3 829 лв. деловодни разноски.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за допуснато нарушение на процесуалния закон- чл.50, ал.3 и ал.4 ГПК, поради което се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът обосновава приложното поле на касационното обжалване с хипотезата на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, като твърди, че по съществения процесуалноправен въпрос свързан с приложението на чл.50, ал.3 ГПК въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 10253/09.10.2008 год. по адм.д. №8693/2008 год. на ВАС.
Ответната по касационната жалба страна е възразила по основателността и.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид доводите на страната и данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба отговаря на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, подадена е в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима.
За да постанови обжалваното въззивно решение, възприемайки за правилни правните и фактически изводи на първоинстанционния съд, въззивната инстанция е приела за доказано договорното неизпълнение на ответното ТД, в качеството му на купувач по сключена между страните търговска продажба, обуславящо ангажиране договорната отговорност на последното за заплащане покупната цена на получената стока.
По отношение направеното от ответника основно оплакване, свързано с лишаване от правото му да организира защита си в първоинстанционното производство по делото чрез ангажиране на относими към спора доказателства, поради допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила по призоваването на страните, въззивният съд е изложил подробни съображения относно конкретните процесуални действия на съда във вр. с приложението на чл.50, ал.3 ГПК, като е изградил краен правен извод, че при липсата на установено процесуалния закон задължение връчването на книжа и съобщения на ЮЛ – търговец да се осъществява само лично на неговия законен представител, респ. на пълномощника му по делото, известяването на ответника, настоящ касатор в производството пред ПОС, в неговата канцелария, чрез служител- В. З. Л. – негов секретар, е било редовно.
Следователно, съобразени решаващите мотиви на въззивния съд, дават основание да се приеме, че поставеният от касатора въпрос на процесуалното право, макар и недостатъчно ясно формулиран, попада в приложното поле на чл.280, ал.1 ГПК- главна предпоставка за допускане на факултативен касационен контрол.
Неоснователно, обаче е позоваването на въведеното с чл.280, ал.1,т.2 ГПК основание- допълнително условие, от категорията на абсолютните, за допускане касационната жалба до разглеждане по същество, поради следното:
Цитираният от касатора съдебен акт на ВАС, като неотносим към практиката на съдилищата, разглеждащи гражданскоправни спорове по реда на ГПК, обективно не би могъл да създаде противоречие по см. на т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, което само по себе си изключва и наличието на визирания критерий за селекция.
Същевременно изложените в съобразителната част на обжалваното решение съждения на решаващата инстанция, според които връчената призовка на ответника- търговец, в канцеларията по последно вписания в съответния търговски регистър адрес на управление на ЮЛ, чрез служител, съгласил се да приеме същата е в пълно съгласие със съществуващата съдебна практика, вкл. създадена от ВКС по приложението на чл.50, ал.3 ГПК, което изключва противоречиво разрешаване на същия, по вложение от законодателя в т.2 на чл.280, ал.1 ГПК смисъл.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 2 от 11.03.2009 год., по гр. д. № 1188/2008 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: