О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1580
София, 20.11.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадасети октомври, две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1091/2009 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от „Л” АД, гр. Б. против решение на Бургаския окръжен съд по гр. д. № 265/2008 год. Към жалбата са приложени изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК и съдебни решения на различни съдилища.
Ответникът по касация, ищец по делото, М. Й. М. от гр. А., счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване и жалбата е неоснователна, по същество.
След проверка, касационният съд установи следното:
Бургаският районен съд, с решение от 1. 2. 2008 г. по гр. д. № 1765/2007 г. е отменил заповед от 10. 5. 2007 г. за дисциплинарното уволнение на М. , възстановил го на заеманата преди уволнението длъжност „зам. главен инженер на И. център” и осъдил „Л” АД да заплати на М. обезщетение по чл. 225 КТ за оставене без работа за периода от 11. 5. до 11. 11. 2007 г. в размер на сумата 33041.10 лв.. Решението е оставено в сила от Бургаският окръжен съд с въззивно решение от 3. 2. 2009 г. по гр. д. № 265/2008 год.. Въззивният съд е признал за незаконно дисциплинарното уволнение на М. , поради допуснати от работодателя нарушения по чл. 193, ал. 2 и по чл. 195 ал. 1 КТ.
Жалбопадателят „Л” АД обосновава искането си за допускане на касационно обжалване с разпоредбите на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК – произнасянето на въззивния съд по материалноправен въпрос е в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона. Приложените към изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК решения, са на състави на касационния съд, а не тълкувателни решения, поради което нормата на чл. 280, ал. 1 т. 1 ГПК е неотносима и следва да се счита, че искането за допускане на касация е заявено по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречива съдебна практика. Такъв извод не може да бъде направен при преценката на произнасянето на въззивния съд, тъй-като решенията на други съдебни състави касаят различни спорове по искове за отмяна на дисциплинарно уволнение, като всеки отделен случай има конкретна фактология и специфика, които обуславят и различните правни изводи на съответния решаващ съд. Неоснователно е и твърдението на жалбоподателя за неточно прилагане на закона от въззивния съд по настоящото дело. Бургаският окръжен съд е изложил мотивирани съображения, съобразени с доказателствата по делото, че дисциплинарната заповед не отговаря на изискването на чл. 195 ал. 1 КТ, тъй- като не е описано конкретното нарушение, за което М. е бил санкциониран, като се посочат неговите обективни признаци и времето на нарушението. Безспорно, цитираната разпоредба изисква такава конкретизация и изчерпателност на заповедта за дисциплинарно наказание, а констатацията на въззивния съд за несъответствие на уволнителната заповед със закона, е изградена при спазване на процесуалния закон за преценка на доказателствата и обоснованост на решението. Същите съображения важат и по отношение на преценката на въззивния съд за неправилност на уволннеието по чл. 193 ал. 1 КТ, тъй-като липсват убедителни доказателства, че работодателят е поискал и М. е дал обяснения за започнала процедура по дисциплинарното му уволнение при точно посочени от работодателя дисциплинарни нарушения.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалвание на решението от 3. 2. 2009 г. по гр. д. № 265/2008 г. на Бургаския окръжен съд по жалбата на „Л” АД, гр. Б..
ОСЪЖДА „ Л. Н. Б. ” АД, гр. Б. да заплати на М. Й. М. сумата 300 /триста/ лева разноски за производството по допускане на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: