О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1582
гр.София, 20.11.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1336 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 19.03.2009г. по гр.д. №381 / 2008г., с което Окръжен съд М. е уважил иск на “М”ООД срещу С. И. Н. на основание чл.207 КТ.
Жалбоподателят С. И. Н. поддържа, че с решението съдът се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за изхода по спора в противоречие с практиката на ВКС, който е разрешаван противоречиво от съдилищата и който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото- основания за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Ответникът “М” ООД не взема становище по жалбата.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Въззивният съд, като е като е оставил в сила решение от 20.06.2008г. по гр.д. №942/2006г. на Монтански РС, е уважил иска на “М” ООД срещу С. И. за сумата 2 335,79 лева, на основание чл.207, ал.1, т.2 КТ, представляващи липси за времето от 15.03.2004г. до 18.03.2004г. на стоково материални и парични ценности. Съдът, като е установил че И. като доставчик на продукция на работодателя на различни обекти е материално отговорно лице, както и че е причинил щета на предприятието, чрез неотчитане на равностойността в пари на поверени му стоки, за които е твърдял че са откраднати от поверения му служебен микробус, е определил техния размер с помощта на съдебно–счетоводна експертиза, която анализирайки в съвкупност с останалите доказателства, е обусловила извода му за основателност на предявения иск. Съдът е приел, че уведомяването на полицията и работодателя за извършената кражба не го освобождава от отговорност да отчете поверените му средства.
В изложението към касационната си жалба С. И. поддържа, че с решението е разрешен съществен процесуален въпрос, касаещ разпределението на доказателствената тежест между страните при спор за отговорност за вреди, причинени от липси. Поддържа, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, както и че е разрешаван противоречиво от съдилищата. Представя решение от 13.02.2009г. по гр.д. №1053/2008г. на СГС, в което е прието, че основателността на иска по чл.207 КТ предполага работодателят да докаже, че ответникът е изпълнявал отчетнически функции, както и че е констатирана липса на поверени му парични ценности и решение от 18.01.2008г. по гр.д. №666/2007г. на Софийски ОС, в което е дадено същото разрешение на процесуалния въпрос
В случая с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос, а именно относно разпределение на доказателствената тежест при спор с правно основание чл.207, ал.1, т.2 КТ, като е дал разрешение на този въпрос в съответствие с трайната практика на ВКС, намерила израв и в П№7/1980г. на ВС. В същата е застъпено разбирането, че съгласно разпоредбата на чл. 127 ГПК/отм./ всяка страна е длъжна да установи обстоятелствата, на които основава своите искания или възражения, т.е. всяка страна носи доказателствена тежест относно фактите, от които иска да извлече изгодни за себе си правни последици. Жалбоподателят С. И. е следвало да докаже, че в качеството си на материално-отговорно лице не е причинил вреди от липси на ответното предприятие и като не е могъл да направи това съдът при анализ на доказателствата по делото, го е осъдил да заплати обезщетение в пълния размер на същите. Съдът в съответствие с практиката не е прехвърлил доказването на тези факти в тежест на ощетеното дружество. При констатация за липса на парични или материални ценности, поверени на служителя под отчет, презумира се, че щетата е причинена от отчетника, в чиято тежест е установяването, че не е причинил щетата или че това не е извършено виновно. При тези данни не може да се приеме, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Що се касае до довода, че съдът неправилно е преценил доказателствата по делото, то той не сочи на основание за допускане на касационното обжалване. Преценката на доказателствата, въз основа на които съдът е изградил вътрешното си убеждение, за това че са налице вреди от липси може да доведе до опорочаване на фактическите изводи на съда, а не на правните такива, поради което не представлява предпоставка за допустимост на касационното обжалване. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Не са налице и другите сочени в жалбата основания визирани в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.2 и 3 ГПК. Жалбоподателят С. И. не сочи противоречиви решения на съдилищата, в които да се дава разрешение на съществения процесуален въпрос различно от приетото в обжалваното от него решение. Не е налице и промяна в обществените отношения, които са регулирани с тази процесуална норма, които да налагат и ново тълкуване при прилагането на същата.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК на решение от 19.03.2009г. по гр.д. №381 / 2008г. на Окръжен съд М. по жалба на С. И. Н..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: