О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1583
гр.София, 20.11.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети ноември, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1372 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 26.03.2009г. по гр.д. №969 / 2008г., с което Пловдивски АС, е уважил предявения срещу С. ”Ч”- гр. С. иск от Е. собственост находяща се в гр. С., ул.”П”№86, вх. Б с правно основание чл.59 ЗЗД за сумата 17 648,88 лева.
Жалбоподателят – С. ”Ч”- гр. С. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, който е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 08.05.2008г. по гр.д. №31/2007г. на Старозагорски ОС, е осъдил С. ”Ч”- гр. С. да заплати на Е. собственост, находяща се в гр. С., ул.”П”№86, вх. Б, сумата 17 648,88 лева по иск с правно основание чл.59 ЗЗД, обезщетение за времето от 01.01.2002г. до 31.12.2006г. Съдът е установил, че събирателното дружество е осъдено с влязло в сила решение по гр.д. №852/2001г. на Старозагорски ОС да предаде на е. те с. намиращи се в сградата на етажната собственост, на партерния етаж, две помещения- за смет с площ от 22кв.м и за детски колички с площ от 36,85кв.м.становено е било по делото, че дружеството е ползувало тези помещения за стопански цели за времето след предявяване на иска за ревандикация на имота – от 01.12.2002г. до 31.12.2006г. и със стойността на дължимия се наем за това се е обогатило неоснователно за сметка на е. те с. до размера, за който е уважен иск, който е установен с помощта на вещо лице.
В изложението към касационната жалба, за да обоснове допустимост на касационното обжалване, жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е дал отговор в решението си на процесуален въпрос в противоречие с практиката на ВКС, като не е изложил собствени мотиви, каквото изискване се съдържа в т.12 на ТР№1/17.07.2001г. на ОСГК на ВКС и т.19 на ТР№1/04.01.2001г. по гр.д. №1/2000г. на ОСГК на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Посочил е, че с решението е даден отговор и на материално правен въпрос от значение за изхода по спора, а именно се относно предоставената от разпоредбата на чл.71 ЗС възможност добросъвестния владелец да се ползува от вещта и да получава добивите, които тя е дала, до предявяването на иска за връщането й, който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото- основание за допустимост по смисъла на чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
С оглед на така изложените съображения Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. На поставения от жалбоподателя процесуален въпрос съдът е дал отговор именно в съответствие с посочената от него трайна практика изискваща мотивите на въззивния съд да отразяват решаваща, а не проверяваща правораздавателна дейност, като непрекият резултат от тази дейност е констатацията съдържаща се в мотивите му за пълно или частично съвпадение или за несъвпадение на изводите му с тези на първата инстанция, което намира израз в диспозитива на решението. В случая именно при анализ на доказателствата изводите на въззивния съд са съвпаднали с тези на първата инстанция.
В конкретния случай, въззивният съд действително е разрешил и материално правен въпрос от значение за изхода по спора, а именно за възможността неоснователното разместване на блага от една правна сфера в друга, когато се ползува чужд имот без основание. Жалбоподателят обаче не сочи с какво даденото от съда разрешение влиза в конфликт с вече установената практика, което да налага нейното изменение чрез ново тълкуване на правната норма – основание за допустимост на касационното обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Доколко е налице упражненото ползуване от добросъвестен владелец на едно чужда вещ е въпрос на конкретно доказване по конкретен спор, още повече че в случая жалбоподателят дори и да е бил добросъвестен владелец дължи на собственика обезщетение за ползите, от които го е лишил, както и връщане на получените добиви и на добивите, които биха могли да бъдат получени от имота след предявяване на иск за ревандикация, каквато защита в случая е потърсена и успешно проведена преди предявяване на иска с правно основание чл.59 ЗЗД. Собственикът има право на обезщетение за ползуване на имота защото ползуването от владелеца продължава да бъде без основание и последният се обогатява неоснователно, спестявайки си разходи за наем.
Направените в жалбата и други оплаквания за неправилна преценка на доказателствата по делото касаят пороци на решението, свързани с правилната преценка на същите, които не могат да обусловят основание за допускане касационното обжалване. То не касае тълкуване по приложение на самия закон, което да налага корекция на правните изводи, тъй като те не съответствуват на точното приложение на закона, а касае преценка на конкретни обстоятелства с оглед спецификата на предявения иск.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на решение от 26.03.2009г. по гр.д. №969 / 2008г. на Пловдивски АС, по жалба на С. ”Ч”- гр. С. на основание чл.280, ал.1, т. 1 и 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: