3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1584
гр. София, 15.12. 2011 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември през две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев гр. дело № 604 по описа за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Й. Б. срещу тази част на решение № 31/11.02.2011 г. по въззивно гр. дело № 199/2010 г. на Ловешкия окръжен съд, с която, като е потвърдено решение № 87/24.03.2010 г. по гр. дело № 434/2009 г. на Троянския районен съд (Т.), е отхвърлен предявеният от жалбоподателката срещу Ю. Й. Т., И. Т. Т. и Е. И. Й., иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 от ЗЗД за прогласяване за нищожен договор, сключен с нотариален акт № 61, том І, нот. дело № 151/1983 г., за поземлен имот с идентификатор № 52218.530.228 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] (подробно описан).
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се поддържат оплаквания и подробни съображения и доводи за неправилност на обжалваната част от въззивното решение; претендира се и присъждане на разноските по делото.
Ответниците в отговора на касационната жалба поддържат становище, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване, като се изтъква, че изложението на жалбоподателката не съдържа посочване на конкретен правен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд, и който да е от значение за делото; излагат се и подробни съображения в тази насока; претендира се и присъждане на разноските по делото.
В писменото изложение на жалбоподателката по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, действително не е формулиран конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който да се е произнесъл въззивният съд с обжалваното решение и който да е обусловил изхода на спора по делото. Посочена е разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, както и е че въззивният съд се произнесъл по материалноправен въпрос от значение за точното прилагане на закона, но формулировка на такъв въпрос липсва в изложението. Вместо това, там се преповтаря оплакването от касационната жалба, че окръжният съд игнорирал представените по делото доказателства относно това, че съхраняваният в Службата по вписванията при Т. оригинал на процесния нотариален акт, не бил подписан от прехвърлителката по процесния договор. Излага се отново и становището за нищожност на последния, поради липса на съгласие (основанието по чл. 26, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 от ЗЗД). Поддържа се и че допускането до разглеждане и уважаването на касационната жалба ще доведе до отмяна на въззивното решение, което се сочи като незаконосъобразно – постановено в нарушение на материалния закон; като се поддържа и че с това ще се прогласи несъмненото в правната теория и съдебната практика становище, че нищожните правни актове не пораждат правни последици.
Предвид задължителните указания по прилагането и тълкуването на процесуалния закон, дадени с тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, горното изложение на жалбоподателката не представлява изложение на общи и на допълнителни основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Поддържаното в случая може да представлява касационни основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК, които обаче не са и не могат да бъдат предмет, поради което и не могат да се обсъждат в настоящото производство по чл. 288 от ГПК. Те биха подлежали на обсъждане от касационната съдебна инстанция, едва и само ако се допусне касационно обжалване на въззивното решение – при наличие на основание за това по чл. 280, ал. 1 от ГПК. Съгласно т. 1 от същото тълкувателно решение и мотивите към нея, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение, като ВКС не е задължен, и е недопустимо да го изведе от изложението към касационната жалба, а може само да го уточни и конкретизира. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това.
От горното следва, че в случая не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
При този изход на делото, на жалбоподателката-ищца не се следват разноски по делото, каквито тя претендира. Независимо от изхода на делото, на ответниците също не се следват претендираните от тях разноски за производството пред настоящата съдебна инстанция, тъй като не се установява те да са направили такива разноски, като от тяхна страна не е и представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 31/11.02.2011 г., постановено по въззивно гр. дело № 199/2010 г. на Ловешкия окръжен съд, в обжалваната му част, с която, като е потвърдено решение № 87/24.03.2010 г. по гр. дело № 434/2009 г. на Троянския районен съд, е отхвърлен предявеният от М. Й. Б. срещу Ю. Й. Т., И. Т. Т. и Е. И. Й., иск с правно основание чл. 26, ал. 2, изреч. 1, предл. 2 от ЗЗД за прогласяване за нищожен договор, сключен с нотариален акт № 61, том І, нот. дело № 151/1983 г., за поземлен имот с идентификатор № 52218.530.228 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.