О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1587
гр.София, 16.12.2011г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
боян цонев
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 798 описа на ВКС за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288, ал.1 ГПК.
Обжалвано е решение от 02.03.2011г. по гр.д.№366/2011г., с което ОС Пловдив е уважил предявените срещу Об. п. уп. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – Об. п. уп.- П.поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по процесуален въпрос от значение за точното приложение на закона и развитието на правото -основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 КТ.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от З. Ж. искове за признаване на уволнението й за незаконосъобразно и отмяната му, както и за възстановяване на работника на заеманата длъжност – “счетоводител” и присъждане на обезщетение за оставане без работа за периода на уволнението. Съдът е приел, че Ж. е работила по безсрочен трудов договор с Областно пътно управление до 15.01.2010г., когато трудовото й правоотношение е прекратено едностранно от работодателя на основание чл.328, ал.1, т.2 от КТ – поради съкращение в щата. Прието е също така, че съкращаването на щата е налице, като видно от щатните разписания общата администрация на Областно пътно управление към 01.07.2009г. и към 15.01.2010г. е намалена от 10бр. на 8бр. , но не е доказано по делото е извършен подбор, който да е съобразен със законовите критерии за извършването му, тъй като в случая не е назначена комисия и не става ясно по какъв начин прекия ръководител е дал предложението за извършване на уволнение на ищцата, без да е преценил и съпоставил качествата на всички работници в отдела. На това основание съдът е приел, че следва да се приеме, че извършеното уволнение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.
Като допълнителни съображения съдът е посочил и факта, че ищцата се е позовала на закрила по реда на чл.333 от КТ, а именно че страда от заболяване, попадащо в обхвата на Наредба №5/87 и по делото не е установено, при доказателствена тежест за работодателя, да са изискани от работника сведения за заболявания, визирани в чл.1 от същата. По делото е установено, включително и от приетото заключение на съдебно-медицинска експертиза, че една седмица след уволнението ищцата е постъпила на стационарно лечение в болнично заведение с диагноза исхемична болест на сърцето, което заболяване попада в хипотезата на чл.333 от КТ и че това е заболяване което се развива години наред и е съществувало и преди датата на уволнение. При тези данни съдът е приел, че работодателят е нарушил и задълженията си по чл.333 от КТ във вр. с чл.1, ал.2 от Наредба №5/87, като не е изискал предварително информация от съкращавания работник за наличие на заболявания и това му нарушение също сочи на назаконосъобразност на уволнението, наред с първото нарушение за неизвършен подбор.
Съдът е приел, че с уважаването на главния иск се осъществяват и условията за уважаване на акцесорния – за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение.
В изложението жалбоподателят – работодател е посочил, че с обжалваното решение е разрешен процесуален въпрос от значение за точното приложение на закона и развитието на правото, именно за доказателствена стойност на експертиза, с която се установява заболяване обосноваващо закрила по чл.333 КТ. – основание за допускане на касационното обжалване по чл.280, ал.1, 3 КТ.
При тези данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване и на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като поставения от жалбоподателят въпрос не е от значение за изхода на делото. Поставения процесуалноправен въпрос не е обусловил изхода на спора и от различното му разрешаване резултатът по делото не би бил променен. Този въпрос е включен в предмета на спора, но неговото разрешаване не е обусловило крайния резултат по делото. Уволнението пак би било незаконно, тъй като е установено, че е извършено в нарушение на критериите за подбор, тъй като не е установено, че работодателят е извършил подбора съобразно принципите на обективност, прозрачност и справедливост и че е постигната целта на закона – да остане на работа този, който има по-висока квалификация и работи по-добре.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на основание чл.280, ал.1,г. 3 ГПК на решение от 02.03.2011г. по гр.д.№366/2011г. на ОС Пловдив по жалба на Об. п.уп.- П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: