О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№1588
София,23.11. 2009 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на единадесети ноември през две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
АЛБЕНА БОНЕВА
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева гр. дело № 1252/2009 г., взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по касационна жалба, подадена от Н. Т. К. чрез адв. К против решение № 81/24.04.2009 г. по въззивно гр.д. № 78/2008 г. на Хасковския окръжен съд.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията по чл. 284, ал. 1 и 2 ГПК.
Администриращият съд е извършил размяна на книжата, като В. А. Н. чрез адв. Н е отговорил, че не са налице условията за допускане на касационното обжалване.
По заявените основания за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, ІV гражданско отделение, намира следното:
Въззивният съд, като е отменил решението на първата инстанция, е прогласил нищожността на договор за покупко-продажба, оформена в нотариален акт № 7/2007 г. на нотариус Р. С. на осн. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
Съдът е приел за установено, че между страните е бил сключен договор за заем. Като обезпечение за заемодателя Н. К. , заемателят В. Н. му дала пълномощно да продаде неин собствен недвижим имот. След няколко вноски Н. спряла погасяването на дълга и К. , в качеството си на неин пълномощник, договарял със себе си и купил имота. Съдът приел, че продажбата е привидна и прикрива обезпечение на вземането по заемното правоотношение, което пък е противно на закона по силата на чл. 152 ЗЗД.
Касационната жалба и изложението по чл. 280, ал. 1 ГПК са оформени в един документ, като липсва разграничение между касационните основания и основанията за допускане на касационното обжалване. Не са формулирани и ясни въпроси по чл. 280, ал. 1 ГПК. Независимо от това, от съдържанието на касационната жалба и приложените съдебни решения могат да се извлекат следните правни въпроси като обосновка за допускане на касационното обжалване:
Каква е доказателствената сила на съдебен протокол след поправката му; има ли задължение за съда да вземе становище по наведените от страната доводи; допустимо ли е привидността на съглашение за продажба на недвижим имот, оформено в нотариален акт да бъде установявано с други доказателства, освен писмени и може ли, след като не е посочено от платеца за какво извършва плащане, съдът да приеме тезата на едната страна, след като насрещната поддържа друго.
Разрешаването на първите два процесуалноправни въпроса няма пряко отношение към крайни резултат, постановен от съда. Те са поставени във връзка с твърдението в касационната жалба, че въззивният съд, като е преценявал показанията на свидетеля И не е взел предвид, че протокола от 16.10.2008 г. по гр.д. № 629/2008 г. е поправен в смисъл, че тя не е могла да разпознае в съдебно заседание ответника Н като лицето, от което ищцата Н е получила заем. Според въззивния съд наличието на заемни правоотношения е установено, независимо от това дали свидетелят категорично е посочила К. като заемодател. Съдът е приел, че именно с него е договаряла ищцата на 03.05.2007 г. и от него е получила сумата по уговорения заем, като показанията на И. , че заемодателят е работил в Заложна къща – Димитровград, ул. „Х” № 34 и там е предадената сумата по договора за заем е съпоставил с писмените доказателства, че К. по същото време е работил в обекта, като е взел предвид още, че той е получил два парични превода от по 105 евро, изпратени от ищцата Н съответно на 07.06.2007 г и 19.07.2007 г.
Въпросът за допустимите доказателствени средства за установяване привидност на съглашение е от значение за резултата по спора, но даденото разрешение от въззивния съд не противоречи на приетото в решение № 1* от 09.12.2008 г. по гр.д. № 4816/2007 г. на ВКС. Законът не поставя изискване това да става само с писмени доказателства, а поставя ограничение за събиране на гласни доказателства, освен при изрично съгласие на страните /чл. 164, ал. 2 ГПК от 2007 г., аналогичен на чл. 133, ал. 2 ГПК, отм./ и в хипотезите на чл. 165 ГПК от 2007 г. /134 ГПК,отм./. В съответствие с трайно установената съдебна практика, както и с приложеното от касатора решение на ВКС, въззивният съд по обжалвания съдебен акт е допуснал разпит на свидетели поради наличие на начало на писмени доказателства /чл. 165, ал. 2, изр. 1, предл. 1 ГПК/, а и при съгласие на ответника за събиране на такива доказателства.
Повдигнатият от касатора въпрос може ли, след като не е посочено от платеца за какво извършва плащане, съдът да приеме тезата на едната страна, след като насрещната поддържа друго, е във връзка с приетото от въззивния съд, че паричните преводи на Н. към К. сочат на погасителни заемни вноски. То е в подкрепа на установеното в решението заемно правоотношение между тях и е във връзка с обезпечаваното му чрез даване на пълномощно за продажба на процесния недвижим имот и съответно валидността на договора за покупко-продажба. Следователно, този правен въпрос е от значение за постановения в обжалвания съдебен акт резултат. Разрешаването му, обаче не се налага, тъй като не е налице допълнителното условие по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, на който текст се основава касатора. Последователно в съдебна практика е застъпено разбирането, че съдът при формиране на фактически и правни изводи се ръководи от правилата по чл. чл. 12, чл. 154 и чл. 235, ал. 2 ГПК /аналогични чл. 188, ал. 1, чл. 127 и чл. 188, ал. 2 ГПК (отм.)/ – той не е обвързан от твърденията на страните, а преценява всички доказателства и доводи по вътрешно убеждение и с оглед последицата от правилата за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, като основава решението си върху приетите от него за установени факти и обстоятелства по делото и върху закона. Решение № 395/10.05.2008 г. по търг. д. № 19/2008 г. ВКС, ІІ ТО, на което се основава касатора във връзка с повдигнатия правен въпрос разглежда случай, при който с платежен документ без посочване на основанието за плащане, се цели установяване на погасяване на възникнало след това задължение. Обстоятелствата по настоящото дело са други. В обжалвания съдебен акт въззивният съд е приел, че паричните преводи от по 105 евро са погасителни вноски по договора за заем, сключен преди това при съвкупна преценка с подробно обсъдени писмени и гласни доказателства. От друга страна, липсват каквито и да са данни за размера на заплатените по договора за покупко-продажба на недвижимия имот разноски, нито други доказателства, въз основа на които съдът да може да стигне до заключение, че с двата парични превода Н. е заплатила своята част от таксите и другите разходи по продажбената сделка.
В заключение, не са налице основания за допускане на касационното обжалване .
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ решение № 81/24.04.2009 г. по въззивно гр.д. № 78/2008 г. на Хасковския окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: