1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
С., 10.02.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми февруари двехиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия З. гр. дело № 1607/2010 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. А. С. ЕГН [ЕГН] чрез процесуален представител адвокат Я. С. Т. против въззивно решение на П. окръжен съд, Х-ти граждански състав № 1255/25.08.2010 г., постановено по гр. д. № 1917/2010 г.
С обжалваното решение е отменено решение на П. районен съд, І гр. с-в № 1287/27.04.2010 г. по гр. д. № 187/2010 г. и е постановено друго решение, с което са отхвърлени предявените от К. А. С. против [фирма],[населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ вр. чл. 225, ал. 1 КТ.
С изложение по допустимостта на касационното обжалване касаторът се позовава на основанието на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, като поддържа, че посоченият материалноправен въпрос е решен от въззивния съд в противоречие с утвърдената практика на ВКС, а именно: Констатациите на комисията по подбора основание ли са за съда, за да приеме, че е извършена реална съпоставка на трудовата дейност на подлежащите на подбор лица или е необходимо тези констатации да бъдат защитени от работодателя в хода на производството и потвърдени от събраните по делото доказателства. Позовава се на Р. № 819/21.10.2009 г. по гр. д. № 2536/2008 г., ВКС, І г. о., постановено в производство по чл. 290 ГПК.
За ответника по касация [фирма], [населено място] е подаден писмен отговор от юрисконсулт М. П. със съображения за недопустимост на неоснователност на жалбата.
Касационната жалба е подадена от заинтересована страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
В аспект на заявения с изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК правен въпрос, свързан със задължението на работодателя да извърши подбор по критериите на чл. 329 КТ и да изпълни доказателствената тежест да установи подбора в рамките на съдебния процес относно законността на уволнението въззивният съд е приел, че работодателят е извършил подбор по критериите на чл. 329 КТ, както и че извършеният подбор е доказан по делото с протокол на комисия. Съдът е приел за установено, че подборът е извършен по критериите на чл. 329, ал. 1 КТ-квалификация и ниво на изпълнение на възложената работа. При извършеното сравнение между петимата служители по ниво на завършено образование е установено, че ищцата и другият уволнен служител са с по-ниска степен на образование от останалите трима, които са със завършено филологическо образование, докато ищцата е завършила педагогически институт, а не университет и е със завършена специалност-английски и немски език, а не английска и немска филология. По отношение на критерия „ниво на изпълнение на възложената работа” в протокола за подбор за ищцата е посочено „несвоевременно изпълнение на поставените задачи, липса на прецизност и експедитивност и невъзможност за работа в екип”. При тези данни съдът е счел, че работодателят е упражнил законосъобразно правото си на уволнение при надлежно извършен подбор по критериите на чл. 329 КТ.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Посоченият от касатора материалноправен въпрос не е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по Р. № 819/21.10.2009 г. по гр. д. № 2536/2008 г., ВКС, І г. о.
Така, както е прието от съдебния състав на Върховния касационен съд, І г. о. с посоченото решение въззивният съд е преценил данните по делото и е установил, че подборът е извършен при спазване на кумулативно посочените в закона критерии – квалификация и ниво на изпълнение на задълженията. Въз основа на критериите на закона и в интерес на работата е преценено кои от сравняваните служители следва да останат на работа и с кои да се прекрати трудовото правоотношение.
Ето защо Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на П. окръжен съд, Х-ти гр. с-в от 25.08.2010 г., постановено по гр. д. № 1917/2010 г. по описа на същия съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: