О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
София, 14 декември 2010 година
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на десети декември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КЕТИ МАРКОВА
ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев
ч.н. дело № 752/2010 година.
Производството пред ВКС е образувано по искане на Председателя на Районен съд-Самоков за възлагане разглеждането на нохд № 542/2010 год. по описа на същия съд на друг, еднакъв по степен съд.
В разпореждането на съдията-докладчик от 19.11.2010 год. е направена констатацията, че посочените в списъка за призоваване към обвинителния акт свидетели и подсъдимият не живеят в района на Самоковския районен съд, а в района на други съдилища в страната. Изложени са съображения, че призоваването на тези лица би довело до сериозни затруднения за тях, свързани с разноски и пътуване, както и до затруднения за съда по призоваването им.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава становище, че искането следва да се уважи, тъй като е налице соченото в него основание за промяна на местната подсъдност.
Върховният касационен съд намира, че делото следва да бъде разгледано от Софийския районен съд.
С чл. 36 НПК е установен принципът, че делата се разглеждат по правилата на местната подсъдност от съда в района, на който е извършено или довършено престъплението, а когато това не може да се определи, делото е подсъдно на съда, в чийто район е завършено досъдебното производство. Изключенията на този принцип са дефинирани при хипотезите на чл. 43 НПК. При първата от тях е дадена възможност Върховният съд да измени тези правила като реши делото да се разгледа от друг, еднакъв по степен съд, когато много от обвиняемите или свидетелите живеят в района на друг съд.
Обвинението срещу подсъдимия Г. М. Р./понастоящем в Софийския затвор/ е за извършено на 03.05.2009 год. в [населено място] окол, общ. С. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, във вр. чл. 194, ал. 1 от НК. Няма съмнение, че съгласно чл. 36, ал. 1 от НПК деянието и вредоносните му последици са настъпили на територията на Самоковския районен съд, което определя местната подсъдност на делото.
С думата „много“, употребена в чл. 43, т. 1 НПК, законът поставя изискването, не каква да е част от обвиняемите или свидетелите да живеят в района на друг съд, а техният брой да преобладава и да създава затруднения за тях и за съда при изясняване на делото от фактическа страна. В случая, това изискване е налице. От материалите по него е видно, че двама от четиримата свидетели, посочени в обвинителния акт живеят в района на Софийския районен съд, а двама-в [населено място], който попада в обслужвания от Ломския районен съд район, като единствено вещото лице е с адрес-[населено място]. С оглед местонахождението на Софийския районен съд- в град с развити транспортни артерии е очевидно, че с оглед процесуална и материална икономии, в случая е целесъобразно делото да се разгледа от този съд.
При това положение Върховният съд намира, че са налице условията на чл. 43, т. 1 НПК и затова искането на Председателя на Районен съд-Самоков следва да се уважи.
Ето защо, Върховният касационен съд на Република България, ІІІ н.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ИЗПРАЩА нохд № 542/2010 год. по описа на Самоковския районен съд за разглеждане от състав на Софийския районен съд.
Препис от определението да се изпрати на Самоковския районен съд за сведение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: