О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
София, 14.02.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 06.02. две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 299/2014 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 във вр. с чл.248, ал.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от Д. П. С., чрез адвокат М. Т., с вх.№6333 от 03.12.2013 г. на Варненския апелативен съд, срещу определение №737 от 14.11.2013 г.по в.ч.т.д.№667/2013 г. на Варненския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено определение № 2699/0507.2013 г. по т.д.№1906/2010 г. на Варненския окръжен съд, с което е оставена без разглеждане молбата на касатора с правно основание чл.248, ал.1 ГПК за изменение на първоинстанционното решение №1340 от 23.11.2011 г. по т.д.№1906/2010г.на Варненския окръжен съд в частта за разноските. Варненският апелативен съд е споделил изводите на окръжния съд, че подадената от Д. С. молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК е просрочена, като подадена извън преклузивния срок, съдържащ се в тази разпоредба, както и че тази молба не представлява конкретизиране на искането му за изменение на решението в частта за разноските, направено във въззивната жалба. Варненският апелативен съд след като е изследвал съдържанието на въззивната жалба в частта за разноските, е стигнал до извода, че направеното в нея искане за отмяна на решението и в тази му част не съдържа основанията по чл.248, ал.1 ГПК, а представлява правна последица от подържаната цялостната отмяна на обжалваното решение.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, тъй като съдът е бил длъжен да се произнесе по направеното във въззивната му жалба за отмяна на първоинстанционното решение в частта за разноските искане по чл.248, ал.1 ГПК. Формулира следния правен въпрос: „При направено в срок с въззивната жалба искане за изменение в частта за разноските, може ли съдът да откаже да разгледа същото, поради липса на конкретни съображения за искането?” Подържа допълнителният критерии за достъп до касация по чл.280, ал.1 т.3 ГПК, като се позовава и на противоречива практика на ВКС с оглед приложените Определение №236 от 05.04.2013 г. по ч.гр.д.№1905/2013 г. на ІІІ Г.О. и Определение №39 от 11.02.2013 г. по т.д.№65/2012 г. І Т.О.
Ответникът [фирма] не взема становище.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол. Поставеният от жалбоподателя правен въпрос не е обусловил правните изводи на съда, поради което не представлява общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 във вр. с чл.274, ал.3 ГПК. Във въпроса се съдържа хипотетичното питане за спазване на срока по чл.248, ал.1 ГПК, когато във въззивната жалба се съдържа искане за изменение на решението в частта за разноските. В случая в подадената от настоящия частен жалбоподател въззивна жалба такова искане липсва. В нея, като изказва недоволството си от цялото постановено първоинстанционно решение, включително и в частта за разноските, той прави искане за отмяната му, без да искал изменение или допълване на обжалваното решение в частта за разноските. При това постановеното връщане на въззивната му жалба е влязло в сила, поради което и съдържщите се във въззивната жалба искания са преклудирани./вж.Определение №284 от 11.04.2013 г. по ч.т.д.№178682013г. на І Т.О., с което не е допуснато до касационен контрол определение №8 от 07.01.2013 г. по в.ч.гр.д.№735/2012 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставена без уважение частната жалба на Д. С. против разпореждането на Варненския окръжен съд за връщане на въззивната му жалба/.
Не са налице и допълнителните критерии за селектиране на касационната жалба, този по чл.280, ал.1,т.2 ГПК с оглед представената практика на ВКС, като и този по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Както в приложената практика на ВКС, така и в служебно известното на съда Определение №303 от 23.03.2011г. по ч.т.д.№84/2011 г. на ІІ Т.О. е застъпен принципът, че направеното във въззивната жалба искане за изменение на решението в частта за разноските, може да се разгледа по реда на чл.248 ГПК. Когато в жалбата, липсва такова искане, а произнасянето по разноските е обосновано само с последицата от обжалването на съдебното решение, жалбата в тази си част не следва да се разглежда като молба с правно основание чл.248, ал.1 ГПК.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване определение №737 от 14.11.2013 г.по в.ч.т.д.№667/2013 г. на Варненския апелативен съд, ТО, с което е потвърдено определение № 2699/0507.2013 г. по т.д.№1906/2010 г. на Варненския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: