О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
София, 14.03. 2012 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети декември, две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 1212/2011г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Т. П. и К. А. П., чрез процесуалния им представител адвокат П. Б., срещу въззивно решение от 17.09.2010г. по гр. дело № 78/2004г. на С. градски съд.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се сочи, че завещанието, което е оспорено от касаторите, не е подписано саморъчно от завещателката В. С.. Липсва неин подпис. Освен това е установено, че към момента на съставянето му завещателката е била неадекватна и не е могла да разбира и ръководи действията си. Налице е основанието на чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане касационно обжалване на решението. Произнасянето на ВКС по посочените въпроси е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците по касация не изразяват становище по чл.287,ал.1 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срока по чл.283 ГПК и е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
С обжалваното решение е оставено в сила решение от 08.04.2002г. по гр.д.№1652/1988г. на Софийския районен съд по жалбата на П. Т. П. и К. А. П.. С първоинстанционното решение е допусната делба между съделители и при квоти, както следва : П. П. Ш.-1/6ид.ч., Б. И. Ш.-1/6ид.ч., Л. И. Ш. -1/6ид.ч. и А. Г. М. -1/2ид.ч. на недвижим имот –жилищно второетажно помещение с площ 110,06кв.м., находящо се в [населено място], [улица]. Отхвърлен е искът против П. Т. П., К. А. П.,гр.Б., както и искът за делба на двуетажна вилна сграда, построена върху част от парцел VІ-624,кв.12 по плана на в.з.Бели бряг, Б..
За да постанови решението си въззивният съд е приел,че процесният жилищен етаж е бил еднолична собственост на О. Т. /поч.31.08.1987г./, придобит от нея след прекратяване на брака и чрез развод с Д. Х.. П. Ш., Б. Ш. и Л. Ш. са правоприемници по реда на чл.120 ГПК /отм./ на починалия в хода на производството ищец Д. Х.. В резултат на извършените две завещателни разпореждания от 07.05.1987г. и от 31.08.1987г. като собственици на по ? ид.ч. от апартамента са се легитимирали заветниците Д. Х. /бивш съпруг на Т./ и В. С. /нейна племенница/. Със саморъчно завещание от 06.09.1983г. Т. завещала на бившия си съпруг цялата своя част от имота в [населено място]. Законният наследник на Т. е брат и Г. Т., поч.1990г., който е наследен от дъщерите си – ответниците по иска А. Т. и Л. С.. Двете са наследници по закон на леля си В. С. /поч. 09.07.1998г./ и са конституирани по реда на чл.120 ГПК /отм./. Ответниците П. П. и К. П., както и А. М. са конституирани в хода на процеса също като правоприемници на С. на основание две саморъчни завещания : от 30.05.1998г. в полза на първите двама, и от 07.07.1998г. в полза на М.. С първото С. е завещала на П. 1/2ид.ч. от апартамента и полагаемата и се идеална част от вилата в [населено място]. С последващото завещание от 07.07.1998г. е завещала на М. цялото си движимо и недвижимо имущество, като е посочила, че завещанието отменя всички предходни завещания. По искане на ответната страна в делбената маса е включен имотът в [населено място]. Във връзка с направените от страните оспорвания на автентичността на оставеното от О. Т. саморъчно завещание от 07.05.1987г. в полза на Д. Х. и на оставените от В. С. саморъчни завещания от 30.05.1998г. и от 07.07.1998г. , както и за установяване завещателната дееспособност на Т. и на С., са приети графологични и психиатрична експертизи и са разпитани доведени от страните свидетели. Въз основа на тези доказателства е прието, че саморъчното завещание от 07.05.1987г., оставено в полза на Д. Х., е написано и подписано от посочения в него завещател О. Т.. Не са налице основания за приемане извод за неговата нищожност на основание чл.42,б.”б” вр.чл.25,ал.1 ЗН, както и доказателства, установяващи липса на завещателска дееспособност на Т. към момента на съставянето му, изключваща възможността валидно да се разпорежда с имуществото си. Завещанието е било валидно извършено и е породило съответни правни последици при откриване на наследството на Т.. Въз основа на експертните заключения, съдът е направил извод, че саморъчното завещание от 07.07.1998г. във всичките си части е изписано от завещателката С., в т.ч. и поставеното след завещателните разпореждания име „В. Р. С.”. З. разпореждане не страда от пороци, обосноваващи извод за неговата недействителност. В тази връзка са обсъдени непротиворечивите експертни заключения, приети в двете инстанции, установяващи, че завещанието е автентично, написано и подписано от С.. Прието е, че не е налице липса на завещателска дееспособност, която да обоснове извод за неговата нищожност. Обсъдени са свидетелските показания и заключението на съдебно-психиатричната експертиза. Изводът на въззивния съд е за липса на категорични данни и доказателства, установяващи че завещателката не е можела да ръководи действията си и не е съзнавала значението на постъпките си, респ. че не е притежавала годността да се разпорежда с имуществото си за след смъртта си. При това положение другата 1/2ид.ч. от процесния апартамент, придобита по завещание от В. С., е преминала след смъртта и по силата на универсалното завещание от 07.07.1998г. в патримониума на назначения наследник по завещание А. М.. Завещанието е универсално и има за предмет цялото наследствено имущество на завещателката и от изричното изявление, че отменя всички предходни завещания и приложимостта на чл.39 ЗН следва, че то отменя и съставеното на 30.05.1998г. в полза на П. и К. П. завещание. При това положение, доколкото последните основават правата си на него, то те не притежават квота в съсобствеността и на имота в [населено място].
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Въпреки дадените на касаторите указания от въззивния съд, приложението съдържа само касационни оплаквания като се релевират доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Така и доводът, че завещанието не е подписано от С., не съставлява конкретен правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд с оглед приетото от него за доказано от експертизите, че завещанието е написано и подписано от завещателката. Основанията за допускане на касационно обжалване обаче са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281,т.3 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 на ТР №1/2009г., ОСГТК, касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Касационната инстанция няма правомощие да изведе въпросите от касационната жалба, от изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК или от самото обжалвано решение. Посоченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, следва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение.Той трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. При липса на формулиран правен въпрос,релевантен за конкретното дело, който да е включен в предмета на спора и да е обусловил правните изводи на въззивния съд, без посочване на неговата значимост за изхода на делото, не може да се допусне касационно обжалване на решението. Непосочването на правния въпрос, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. В случая липсват както формулирани правни въпроси в изложението, но също и мотиви за прилагане основанието по чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
С оглед изложеното трябва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението. Въпреки изхода на производството по чл.288 ГПК поради липса на искане и доказателства за направени разноски, на ответниците по касация не следва да се присъждат такива.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 17.09.2010г. по гр. дело № 78/2004г. на С. градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: