5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
С., 14.03.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на пети март две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 553/ 2012 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 39 от 07.02.2011 г. по гр.д. № 1281/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено в обжалваната част Решение №78 от 15.08. 2011 г. по гр.д. № 190/2010 г. на Смолянски окръжен съд, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на [фирма] – [населено място] сумата 231 720.80 лв. – СМР, изпълнени на обект ”Ски център Ч.” – Лифт „Мечи чал” по Ф.№317/01.12.2008 г., Ф.№337/17.12.2008 г., Ф.№340/29.12.2008 г., Ф.№ 350/20.01.2009 г. и Ф.№379/27.03.2009 г., със законната лихва от 09.12.2010 г. и сумата 54 470.92 лв. – обезщетение за забавено плащане от датата на всяка фактура до 30.11.2010 г.,с оплакване за недопустимост, неправилност и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо,тъй като потвърждава недопустимо първоинстанционно решение:първоинстанционният съд се е произнесъл ”свръхпетитум” – уважил е исковете на различно от заявеното основание – ищецът иска освен изпълнени СМР, още „доставки, превози и механизация”, от които само претендираната сума за СМР е 231 720.80 лв., а съдът уважава иск за СМР в незаявения размер. Поддържа също, че по Ф.№317/01.12.2008 г. съдът е присъдил лихва за период, който ищецът не е предявил. Сочи, че исковата молба е нередовна – не съдържа описание на обстоятелствата, на които се основават исковете – ищецът не е посочил обстоятелствата, от които може да се изведе основанието за плащане, източника на задължението, мястото и времето на възникване, основанието, размерите на отделните плащания и как те са установени, без което ответникът не може да осъществи защитата си и не може да прецени настъпила ли е изискуемостта на задължението за плащане. Жалбоподателят поддържа, че в исковата молба липсва индивидуализация на вида, количеството, качеството, времето и мястото на предаване на стоките или осъществяване на услугите, индивидуализация на източника на задължението за цени, на времето, мястото и условията на евентуално постигнато съгласие за определяне на цени по конкретни доставки и услуги. В Изложение по чл. 280 ал. 1 ГПК поддържа, че са решени правни въпроси: 1. Налице ли е приемане на изпълнението ако не са подписани двустранни протоколи затова, 2. Дали фактурата е основание за плащане, каквото се дължи без покана, 3. Защо в нарушение на процесуалните правила съдът приема заключение на съдебно – техническа експертиза, която е непълна, неконкретна и необоснована и противоречи на другите доказателства, 4. За потвърждаването на първоинстанционното решение, без въззивният съд да извърши цялостна проверка на решението по всички изложени в жалбата доводи и без съвкупна преценка на доказателствата. Жалбоподателят поддържа основание по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК по четвърти въпрос, което обосновава с оплаквания за необоснованост и неправилност на решението. Сочи, че се решават противоречиво от съдилищата първи, втори и трети въпроси, което обосновава с оплакване за неправилност. Иска да се допусне касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество касационната жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение, с което са уважени осъдителни искове, цената на които не е до 10 000 лв., съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК, намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За допустимостта на въззивното решение: неоснователен е доводът за недопустимост на решението, с което се потвърждава решение, постановено по нередовна искова молба. Като е основал иска за неплатено възнаграждение за изпълнени работи на Рамков договор от 2008 г. с предмет рамките на изпълнение на СМР на обект на възложителя ”Ски център Ч.”, подобект кабели 20КV, кабели HH 380 и трансформаторни постове, на фактури за СМР, доставки, превози и механизация, за три от които ответникът не е оспорил, че ги е получил (които е осчетоводил) и четири протокола обр.19, съдържащи по вид, количество и единични цени извърше- ните работи, получени от ответника преди предявяването на иска, ищецът достатъчно ясно е индивидуализирал предмета на делото – твърдяното материално субективно право.Белезите,които индивидуа- лизират субективните права, а с това и предмета на делото, са правопораждащият факт, съдържанието на правото и носителите на правоотношението, в което се включва правото, които белези ищецът е посочил чрез основанието и петитума на иска. Така ищецът е основал спорното право и тъй като не е задължен да посочи мястото и времето на възникването на задължението, основанието, размерите на отделните плащания и как те са установени по всяко отделно правоотношение, неоснователно жалбоподателят възразява, че не му е предоставена от ищеца възможност да се защити срещу иска, неоснователен е доводът му, че е нередовна исковата молба, която прави недопустимо постановеното решение.
Неоснователно жалбоподателят поддържа, че решението е недопустимо, защото въззивният съд потвърдил недопустимо първо- инстанционно решение, с което се произнесъл ”свръхпетитум” – уважил е исковете на различно от заявеното основание – ищецът искал освен изпълнени СМР, още „доставки,превози и механизация”, от които само претендираната сума за СМР е 231 720. 80 лв., а съдът уважил иск за СМР в незаявения размер, и съдът по Фактура №317/01.12.2008 г. присъдил лихва за период, който ищецът не е предявил. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът поддържа, че е изпълнил строително – монтажни работи, доставка на строителни материали и превози на строителния обект на ответника, в подкрепа на което прилага писмени доказателства и иска заплащане на неплатени работи на обща стойност 231 720.80 лв. Първоинстанционният съд, като е изложил подробни съображения, че ищецът е изпълнил, а ответникът е приел, затова дължи възнаграждението, неизплатено на ищеца, е уважил първия предявен иск по чл. 266 ал.1 ЗЗД за 231 720.80 лв., с което не е уважил иск, какъвто не е предявен, и въззивният съд, като е потвърдил това решение, не е постановил недопустимо решение. По Фактура №317/01.12.2008 г. дължимото обезщетение за забавено плащане е присъдено от 19.12.2009 г., съобразно заключението на счетоводната експертиза (л.91) и така, както ищецът е заявил претенцията си, затова неоснователно жалбоподателят поддържа, че е недопустимо решението, с което е присъдена лихва за период, за който не е искан.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по решените от въззивния съд въпроси: кога е налице приемане от възложителя на изпълнената работа, как се доказва приемането, и основание ли е за плащане на възнаграждението съставена от изпълнителя фактура. Установена е съдебната практика по приложението на чл. 266 ал. 1 ЗЗД, която е в смисъл, че възнаграждение се дължи за изпълнена и приета работа, и при преценката налице ли е приемане от възложителя, съдът следва да обсъди всички доказателства и фактически извършени действия от страната, дължаща приемане на работата. Въпросите установено ли е приемане с оспорените от възложителя протоколи обр.19, въз основа на които са съставени фактурите за плащане, кое е лицето, подписало протоколите и ангажира ли възложителя, с оглед установената между страните практика, и въпросите дали ищецът е установил извършването на работата, надлежното й документиране и отчитане, и съставлява ли приемане, извършено с други действия: съставяне на акт 15, с който изпълнителят предава на инвеститора построените съоръжения, извършено по нормативно определения ред предаване на цялостния обект, и включва ли то предаване и приемане от инвеститора и на изпълнените от ищеца работи, са въпроси от фактическа страна, на които съдът дава отговор, като обсъжда доводите и възраженията на страните и събраните доказателства. Изложеното от жалбоподателя несъгласие с извършената от съда преценка на доказателствата и изведените въз основа на тях правни изводи, включително по въпроса има ли приемане от възложителя на изпълнените СМР, са доводи за неправилност на решението – основание за касационно обжалване по чл. 281 т. 3 ГПК, а не основание за допускане на касационно обжалване. За да е решен релевантен материалноправен въпрос в противоречие с постоянната съдебна практика, трябва изводите на въззивния съд да не са съобразени със задължителна съдебна практика, което в случая не е налице. Жалбоподателят не доказва и по тези въпроси да е налице противоречива съдебна практика.
Както излага и жалбоподателят, съдебно-техническа експертиза е доказателствено средство. То се допуска както за проверка на събрани доказателства, така и със самостоятелно значение за процеса на доказване, и когато страната оспорва отразените по количество, стойност и качество СМР в съставени протоколи обр.19, съдът следва да допусне експертиза за установяване на изпълнените СМР. Дали експертизата е определила количествата СМР, изпълнени от ищеца, дали е непълна, неконкретна и необоснована и противоречи на другите доказателства, в който смисъл изложеното съставлява касационно оплакване по чл.281 т.3 ГПК и какви изводи ще направи съдът при обсъждането на заключението, което жалбоподателят не е оспорил, са фактически въпроси по делото. Когато съдът е извел правните си изводи за основателност на иска по чл. 266 ал.1 ЗЗД, включително и след обсъждане на съдебно-техническата експертиза, не е разрешил процесуалноправен въпрос за приемането на техническата експертиза в противоречие със съдебната практика.
По въпроса за задълженията на въззивния съд при проверка на обжалваното решение и за излагане на свои съображения, неоснователно жалбоподателят поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК, което обосновава с доводи за необоснованост и неправилност на решението. Безспорна и непротиворечива е съдебната практика за задължението на въззивния съд да изложи съображения за приетата за установена фактическа обстановка, да обсъди доводите и възраженията на страните и събраните доказателства, да даде свое разрешение по спорния предмет на делото, да формира свои изводи по съществото на спора и приложението на закона. В изпълнение на тази съдебна практика въззивният съд се е произнесъл по спорния предмет на делото, подложил е на самостоятелна преценка доказателствата, обсъдил е защитните тези на страните при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на въззивното производство, основал е решението върху приетите за установени обстоятелства по делото и релевантните за спора доказателства, изложил е изводите си по приложението на закона.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 39 от 07.02.2011 г. по гр.д. № 1281/ 2011 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Ч. Курорт [фирма] – [населено място] 3600 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: