О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
[населено място], 17.02.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Недкова т. д. № 1278/2015г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] и Д. Г. Димитров срещу решение от 27.11.2014г. по гр. д. № 6428/2014г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 12.03.2014г. по гр. д. № 31029/2013г. на Софийски районен съд в частта, в която е признато за установено, че дължат на ищеца, [фирма], сумата от 12 553,14 лева по договор за спогодба, ведно със законната лихва от 03.10.2012г. до изплащането, както и в частта за присъдените в полза на ищеца разноски.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно и се иска отмяната му, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон от въззивния съд. Претендират се направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата, [фирма], моли касационната жалба да се без уважение, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Въззивният съд е препратил по реда на чл.272 ГПК към мотивите на първата инстанция, според които, видно от твърдението на двете страни, договорът за лизинг е прекратен преди датата на твърдяната кражба, като насрещното вземане на ответниците по възражението за прихващане се основава на действащ към застрахователното събитие договор за лизинг, по времето на който рискът носи лизингополучателят, от което е изведено противоречие в твърденията на ответниците, препятстващо разглеждането на възражението за прихващане. Съдилищата са се позовали и на сключената между страните спогодба от 21.07.2010г., според която договорът за лизинг е прекратен на основание чл.44, като лизингополучателят се е задължил да върне владението върху ремаркето. Прието е, че със сключената спогодба страните са изразили волята си да уредят отношенията си във връзка с договора за лизинг. Въззивният съд се е позовал и на факта, че договорът за лизинг между страните е развален на 21.07.2010г. преди твърдяната кражба, поради което договорът за лизинг и задълженията по него са извън предмета на спора.
В изложението към касационната жалба се твърди, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК. Поставят се следните въпроси: /1/ Длъжен ли е съдът да приеме за разглеждане своевременно предявено възражение за прихващане? Може ли съдът да откаже да допусне до разглеждане предявено възражение за прихващане и събиране на доказателства за неговото доказване, основавайки се на аргументи досежно неговата евентуална основателност по същество?; /2/ Как следва да се тълкува договора съобразно установените в чл.20 ЗЗД изисквания? Следва ли разпоредбите да се тълкуват като се отчита тяхната взаимовръзка и систематичното им място в договора, целения резултат, добросъвестността и обичаите в практиката? Следва ли при тълкуването да се преценяват и обстоятелствата, при които е сключен договорът, както и поведението и действието на страните преди и след неговото сключване? Кое е релевантно при тълкуването: волята на страните, изразена при подписване на договора и техните предходни и последващи действия по неговото прилагане или волята, изявена едва при възникване на спора?
Първият формулиран въпрос не може да обуслови допускането на касационното обжалване. Съдът не е излагал съображения относно обстоятелството, дали би следвало да бъде разгледано своевременно предявено възражение за прихващане и необходимо ли е да се събират доказателства за неговата евентуална основателност, а по същество е приел, че насрещното вземане на ответниците, основаващо се на твърдение за действащ към момента на застрахователното събитие /кражба/ договор за лизинг, не съществува, поради това, че към момента на кражбата договорът за лизинг вече е бил развален. Ето защо, поставеният от касатора въпрос не може да бъде определен като обуславящ изхода по конкретното дело по смисъла на дадените разясненията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което материалноправният и / или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за крайния изход на спора. Не са изложени мотиви от съдилищата относно приложението на критериите на чл.20 ЗЗД, поради което и вторият въпрос в изложението не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационния контрол.
Доколкото, поставените въпроси не отговарят на общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, това съгласно т.1 на цитираното тълкувателно решение, освобождава съда от задължението да изследва наличието на поддържаните допълнителни основания по чл.280, ал.1, т. 1 и т.2 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд,
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.11.2014 г. по гр. д. № 6428/2014 г. на Софийски градски съд в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.