4
гр. д. № 4238/2016 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 159
София, 17.03.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на четиринадесети март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 4238/2016 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С. А. М. е подал касационна жалба срещу решение № 3403 от 27.06.2016 г. по гр. д. № 271/2016 г. на Благоевградски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 279 от 22.01.2016 г. по гр. д. № 1020/2014 г. на РС-Гоце Делчев, с което е допуснато да се извърши делба между касатора и А. А. О., З. А. С., А. А. К., А. А. Д. и Р. А. М. при равни права (по 1/6 ид. ч.) на 36 земеделски имота, в землището на [населено място], [община], които са им били възстановени в качеството им на наследниците на А. М., техен баща.
Касационният довод е за необоснованост и незаконосъобразност. Допускането на въззивното решение до касационно обжалване се обосновава с позоваване на основанието по чл. 280, ал.1 т. 1 ГПК, като се твърди, че въззивният съд се е произнесъл по съществен процесуален въпрос за задължението му да обсъди всички събрани доказателства по делото в тяхната цялост, както и доводите на страните, който е разрешил в противоречие със задължителната практиката на ВКС.
Ответниците по касация не са подали отговор на касационната жалба в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе взе предвид следното:
За да уважи иска и допусне делбата при равни квоти между съделителите, съдът е приел за установено, че те са наследници от първа низходяща степен на наследодателя А. М.. Правото на собственост върху земеделските земи, предмет на исковете за делба, е възстановено с решение на ОСЗ Сатовча от 1994 г. и на основание наследствено правоприемство те се легитимират като съсобственици.
За неоснователен е намерен доводът, че ответникът М. е придобил правото на собственост върху идеалните части на останалите съсобственици на основание давностно владение, което е осъществявал след възстановяване на имотите до предявяване на иска и на което придобивно основание се е позовал през 2014 г. като се е снабдил с нотариален акт, съставен по реда на обстоятелствената проверка. Съдът е обсъдил събраните гласни доказателства, допуснати във връзка с оспорването на констативния нотариален акт от ищците, и въз основа на преценката им е достигнал до извода, че след възстановяване на имотите те са владяни не само от ответника по иска, но и от неговите сестри. В различни периоди от време някои от тях са владяли различни имоти и са получавали добивите от тях. Свидетелят К. е установил и това, че е виждал касатора да обработва земите заедно със сестрите си, които са заявявали, че помагат на брат си.
За неотносим към придобивното основание давностно владение е намерен фактът, че преди възстановяване на имотите, те са били предоставени за ползване на касатора. Правото на собственост върху земеделските земи се възстановява с постановяване на решение от ОСЗ по чл. 14, ал.1 ЗСПЗЗ, в което имотите се индивидуализират по картата на възстановената собственост. Едва след влизане в сила на това решение, правоимащите лица се легитимират като собственици на възстановените имоти и спрямо тях може да бъде упражнявано давностно владение.
Съдът е намерил, че касаторът не е придобил вещни права върху възстановените имоти на оригинерното основание давностно владение, тъй като при завладяването им е имал качеството на владелец за своята идеална част и на държател по отношение на частите на останалите съсобственици, предвид основанието на възникване на съсобствеността – наследствено правоприемство. Законосъобразно и в съответствие на задължителната практика, формирана с ТР № 1 по т. д. № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, съдът е приел, че касаторът не се ползва от презумпцията по чл. 69 ЗС. По делото не е установено той да е противопоставил владението си на останалите съсобственици и да е демонстрирал по отношение на тях, че владее имотите за себе си, с цел да стане изключителен собственик.
През 2006 г., след смъртта на майка им, съгласно обясненията на касаторът, дадени пред съда, той е дал по една нива на сестрите си съобразно обичая: на дъщерите да се даде по една нива, а останалата земя да я получи синът. Тъй като сестрите му са работили по една две години земята и след това са я изоставили, той отново е установил владение върху нивите, които им е предоставил.
След съвкупна преценка на гласните доказателства е направен извод, че касаторът не установява да е владял всички имоти непрекъснато в продължение на 10 години, нито да е противопоставил на останалите съсобственици намерението да ги придобие за себе си, поради което не е придобил притежаваните от ищците вещни права върху имотите на основание давностно владение.
Фактът на предоставяне от касатора на имоти на сестрите му след смъртта на майката, е косвено доказателство за това, че той не се е считал единствен собственик на имотите, а е съзнавал и признавал техните наследствени права.
Също в изпълнение на задължението си за обсъждане на доказателствата и доводите на страните, съдът е намерил за неоснователно позоваването на завещанието, направено от майката на страните в полза на касатора, поради това че с гласни доказателства е установено, че завещанието е написано от касатора, от което е формиран извод, че то е нищожно на основание чл. 25, ал. 1 ЗН, тъй като не е написано саморъчно от завещателката. С графическа експертиза е установено, че завещанието не е подписано от завещателката, което също сочи на неспазване на установената форма и съответно е основание за нищожност. Приел е и това, че завещателката е била собственик на 1/7 ид. ч. от имотите, поради което е могла да се разпореди валидно само с този обем права чрез завещание. За останалата част от имотите, то не е могло да породи действие, ако е било написано и подписано от нея по аргумент от чл. 19, ал. 1 ЗН.
Друго порок на завещанието е намерил в това, че след изявлението за завещаване в полза на касатора …”на всичко, което се води на завещателката и съпругът й А. М. – къща, земя, ниви, градини, имущество и всичко останало”… е записано: „Продадено за 2720.60 лв.”. Това записване правилно е определено като сочещо на липса на намерение за безвъзмездно разпореждане с имотите. От съвкупната преценка на пороците на завещанието е направен извод, че касаторът не се легитимира като собственик и на 1/7 ид. ч от имотите, принадлежала на наследодателката към момента на откриване на наследството, на основание направено в негова полза завещание.
Поставеният процесуален въпрос не обуславя основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка. Той е решен от съда при правилно прилагане на закона и в съответствие с установената задължителна съдебна практика. Както районният, така и въззивният съд са извършили своя преценка на събраните доказателства. Обсъдили са ги поотделно и в тяхната взаимна връзка и въз основа на това са формирали правните си изводи, които съвпадат и кореспондират на установените правнорелевантни факти.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3403 от 27.06.2016 г. по гр. д. № 271/2016 г. на Благоевградски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: