О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
гр. София, 18.09.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети септември две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 2571 по описа за 2018 год. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на Ц. С. И., в качеството му на председател на управителния съвет на Етажна собственост на сграда, находяща се на адрес – [населено място], [улица], чрез адвокат Е. К., против въззивно определение № 826 от 09.03.2018 год. по гр. д. № 4899/2017 год. по описа на Софийски апелативен съд.
Жалбоподателят поддържа, че определението е незаконосъобразно и неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила. С подадената от Е. Ш. – Ц. искова молба се атакуват действия на председателя на управителния съвет на етажната собственост, а не на управителния съвет, която отмяна по реда на чл. 43, ал. 1 ЗУЕС е недопустима, налице е изначална липса на акт на управителния съвет. Иска отмяна на определението, отхвърляне на предявения иск и възстановяване на сторените пред трите съдебни инстанции разноски.
Жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице, отговаря на изискванията по чл. 284 ГПК за редовност, включително и е приложено изложение на основания за допускане на касационното обжалване.
Ответникът по частната жалба – Е. А. Ш. – Ц. я оспорва в представения в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор, като счита същата за процесуално недопустима – подадена срещу акт, който не подлежи на касационно обжалване, евентуално за неоснователна, с твърдения, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС взе предвид следното:
С обжалваното определение № 826 от 09.03.2018 год. Софийският апелативен съд е потвърдил определение № 19848 от 27.07.2017 год. по в. гр. д. № 9384/2017 год. по описа на Софийски градски съд, с което е оставена без разглеждане на основание чл. 267, ал. 1 ГПК във връзка с чл. 262, ал. 2 ГПК и чл. 43, ал. 5 ЗУЕС, въззивна жалба с вх. № 5022435/16.02.2017 год. на Ц. С. И. срещу решение № 20944 от 15.12.2016 год. по гр. д. № 72367/2014 год. по описа на Софийски районен съд, 88 – ми състав.
За да постанови определението си, въззивният съд е приел, че с решение по делото № 20944/15.12.2016 год. Софийският районен съд е отменил бездействието на ответника и жалбоподател – Ц. И. в качеството му на управител на етажната собственост, изразяващо се в отказ да предостави домовата книга за вписване на наематели на жилището към ЕС, квалифицирайки иска по чл. 43, ал. 1 ЗЕУС. Изложил е съображения, че правилата за ограничения въззив, въведени за въззивната жалба, се прилагат субсидиарно по отношение на частните производства. Липсват твърдения за неправилност на постановеното от Софийския градски съд определение. Освен това разпоредбата на чл. 43, ал. 5 ЗУЕС регламентира необжалваемост на съдебното решение, произнесено след сезиране на съда с искане за отмяна на незаконосъобразно действие на управителя на етажната собственост, и частната жалба е неоснователна.
В представеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят посочва правни въпроси, обосновавайки наличие на предпоставките за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК на обжалваното определение. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК се поддържа по въпроса: отказът за предоставяне на книгата на ЕС от управителния съвет (управителя) на собственик на самостоятелен обект в сграда ЕС за собственоръчно вписване на наемателите си по чл. 7, ал. 4 ЗУЕС, може ли да бъде атакувано по чл. 43, ал. 1 ЗУЕС. Сочи се противоречие с определение № 638 от 30.12.2011 год. по ч. гр. д. № 566/2011 год., ВКС, І г. о. Твърди се, че решението е постановено по недопустим иск и за него не следва да се прилага чл. 43, ал. 5 ЗУЕС. В хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК се поставя въпросът: подлежи ли на обжалване решение по чл. 43 ЗУЕС, когато в самото решение е указано, че същото подлежи на въззивно обжалване, като изрично е посочен срок за обжалване и съд, пред който да бъде обжалвано /в който смисъл са решение от 10.03.2014 год. по гр. д. № 46737/2010 год. по описа на Софийски районен съд, решение № 88 от 02.06.2016 год. по гр. д. № 692/2015 год. по описа на Районен съд – Несебър, решение № 171726 от 14.07.2017 год. по гр. д. № 53877/2016 год. по описа на Софийски районен съд, решение № 326342 от 30.01.2018 год. по гр. д. № 20666/2016 год. по описа на Софийски районен съд/. Във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се поставят въпросите: подлежат ли на съдебен контрол по чл. 43 ЗУЕС действия на управителния съвет (управителя), съхраняващ и поддържащ книгата при изпълнение на правомощията, дадени в чл. 23, т. 6, във връзка с чл. 6, т. 16 и чл. 7 ЗУЕС – вписване на обитатели – наематели на самостоятелно правно основание (несобственици) и временно пребиваващи лица над един месец; по кой член от ЗУЕС следва да се впишат (регистрират) наемателите, които са обитатели на самостоятелно правно основание по чл. 6, ал. 1, т. 16 – от собствениците или по чл. 7 – по тяхно задължение; съществува ли законова разпоредба в ЗУЕС, вменяваща задължение на собствениците на самостоятелни обекти в сграда в режим на ЕС да регистрират наемателите си, които са на самостоятелно правно основание (несобственици) и ако съществува, коя е тази разпоредба; противоречи ли искането от страна на собственика на обект в сграда в режим на ЕС да й се предостави книгата на ЕС за собственоръчно вписване на наемателите си на чл. 7, ал. 4 ЗУЕС.
Преди произнасяне по допускане на касационното обжалване, съдът констатира, че производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 43, ал. 1 ЗУЕС – за отмяна на незаконосъобразен акт на управителя на Етажна собственост, изразяващ се в непредоставяне на книгата на етажната собственост на ищцата Е. А. Ш. – Ц. – собственик на самостоятелен обект в сградата за справка и вписване данните на настанените в обекта наематели. Съгласно чл. 43, ал. 5 ЗУЕС решението на районния съд по местонахождението на етажната собственост, с което се оставя в сила или се отменя незаконосъобразният акт на управителния съвет (управителя) е окончателно. Разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК предвижда, че не подлежат на касационно обжалване определенията по дела, решенията, по които не подлежат на касационно обжалване, а разпоредбата на чл. 43, ал. 5 ЗУЕС изключва достъпа до въззивно и касационно обжалване на решенията по дела, образувани по иск с правна квалификация чл. 43 ЗУЕС. Съдебното решение не подлежи на касационен контрол с оглед посочения ограничаващ праг за допустимостта на касационното обжалване според предмета на делото, което изключва касационната проверка и на постановеното по делото определение, което е взето предвид и от въззивния съд при постановяването му. В допълнение следва да се посочи, че незаконосъобразните актове на управителния съвет и на управителя, като изпълнителни органи на етажната собственост подлежат на отмяна от съда съгласно чл. 43 ЗУЕС. Такъв акт може да се изрази както чрез действие, така и чрез бездействие, в зависимост от разписаното в закона като дължима престация на този орган, от което се променя съществуващото правно или фактическо положение. В случая дадената от първоинстанционния съд квалификация на предявения иск съответства на наведените в исковата молба доводи и обстоятелства, поради което не следва да се разглежда в настоящето производство по предварителна селекция на касационната частна жалба.
С оглед изложените съображения производството по частната касационна жалба е недопустимо, поради което и на основание чл. 278, ал. 4 ГПК, вр. с чл. 286, ал. 1, т. 3 ГПК, вр. с чл. 43, ал. 5 ЗУЕС, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба вх. № 5064 от 19.03.2018 год., подадена от Ц. С. И., председател на управителния съвет на Етажна собственост на сграда, находяща се на адрес – [населено място], [улица], чрез адвокат Е. К., против въззивно определение № 826 от 09.03.2018 год. по гр. д. № 4899/2017 год. по описа на Софийския апелативен съд, и ВРЪЩА същата на жалбоподателя.
ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 2571/2018 год. на ВКС, ІІ г. о.
Определението подлежи на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК с частна жалба пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: