ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 159
гр. София, 20.04.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 1466 по описа на Върховния касационен съд за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Р. Д. С. срещу Определение № 4/15.01.2016 г., постановено по гр.д. № 6197/2015 г. по описа на ВКС, I ГО, с което е оставена без разглеждане молба вх. № 11656/02.11.2015 г. за отмяна на влязло в сила Решение № 289/16.03.2015 г. по гр.д. № 2252/2014 г. по описа на Районен съд – Враца, на основание чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК.
Частният жалбоподател моли обжалваното определение да бъде отменено и да бъде разгледана по същество молбата му за отмяна на влязлото в сила решение на Районен съд – Враца на основание чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Твърди, че назначеният му от Врачанския окръжен съд особен представител, след като първоначално назначеният от Районен съд – Враца се е отказал от процесуалното му представителство, не го е уведомил за назначението си и не е осъществил ефективно защита на субективните му материални права. Поддържа, че особеният му представител не го е уведомил и за постаноявяване на крайният съдебен акт, който му е връчен. С оглед на така изложеното, твърди, че в процесния случай не е реално представляван в съдебното производство.
Ответникът по частната жалба – [фирма], [населено място], не е подал в законоустановения срок отговор.
Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С Определение № 4/15.01.2016 г., постановено по гр.д. № 6197/2015 г. на ВКС, I ГО е оставена без разглеждане молба вх. № 11656/02.11.2015 г. за отмяна на влязло в сила Решение № 289/16.03.2015 г. по гр.д. № 2252/2014 г. по описа на Районен съд – Враца, на основание чл. 303, ал. 1, т. 6 ГПК. Решаващият състав на ВКС е приел, че решението, чиято отмяна се иска, потвърдено с Решение № 237/22.05.2015 г. по гр.д. № 287/2015 г. на Врачанския окръжен съд е влязло в сила на 25.06.2015 г., когато е изтекъл срокът за касационното му обжалване, в производството по което молителят е бил представляван от назначения му на 08.05.2015 г. особен представител на основание чл. 26, ал. 1 ЗПП и чл. 95, ал. 2 ГПК – адв. Ю. Г. от АК – В.. Молбата е оставена без разглеждане, поради депозирането й след изтичането на тримесечния преклузивен срок, установен в разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК.
Определението е правилно.
За да остави без разглеждане молбата за отмяна на влязло в сила решение, ВКС, I ГО е приел, че моментът на узнаване на съдебното решение, от който е започнал да тече срокът по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, е датата, на която особеният представител на молителя е поискал издаване на препис от решението или най-късно – моментът на изпращане на съобщението за постановеното съдебно решение.
Подаването на молбата за отмяна на основание чл. 303 ГПК, в предвидения от закона тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно решението – чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК, е абсолютна процесуална предпоставка, за да може същата да бъде разгледана по същество.
В производството по гр.д. № 2252/2014 г., в което е постановено атакуваното решение, молителят е представляван от адв. Ц. Д. М., назначена за процесуален представител с Определение № 230/28.01.2015 г. по гр.д. № 2252/2014 г. по описа на Районен съд – Враца. Във въззивното производство по гр.д. № 287/2015 г. по обжалване на постановеното решение, назначеният представител – адв. М., е подала молба вх. № 3210/22.04.2015 г. за назначаване на друг процесуален представител на ищеца. С определение от 08.05.2015 г. Окръжен съд – Враца е допуснал процесуално представителство на ищеца по Закона за правната помощ от адв. Ю. Д. Г..
Решение № 289/16.03.2015 г. по гр.д. № 2252/2014 г. по описа на Районен съд – Враца е потвърдено с Решение № 237/22.05.2015 г., постановено по гр.д. 287/2015 г. Последното е връчено на процесуалият представител на ищеца адв. Г. на 11.06.2015 г., от който момент е започнал да тече срока за касационно обжалване на въззивното решение, следователно последното е влязло в законна сила на 11.07.2015 г., към който момент се е стабилизирал и атакуваният съдебен акт – Решение № 289/16.03.2015 г. по гр.д. № 2252/2014 г. по описа на Районен съд – Враца, арг. чл. 296, ал. 1, т. 2 ГПК.
Върховния касационен съд, състав на III гражданско отделение счита, че тримесечният преклузивен срок, установен в разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е изтекъл. Съгласно т. 2 ППВС № 2 от 29.09.1977 г. на Пленума на ВС на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т.е. които са задължителни за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Следователно тримесечният преклузивен срок за отмяна не може да започне да тече преди момента на влизане в сила на атакуваният съдебен акт, ако момента на узнаването предхожда последния. Узнаването на въззивното решение може да се отнесе към два момента – 25.06.2015 г., когато назначеният по ЗПП представител на молителя – адв. Г., е поискал и получил препис от постановения съдебен акт или 11.06.2015 г., когато процесуалният представител на молителя – адв. Г. е получил съобщение за изготвеното решение с препис от него. Тъй като решението е влязло в сила с изтичане на едномесечния срок за касационно обжалваме – чл. 283 ГПК във вр. с чл. 296, ал. 1, т. 2 ГПК, тримесечният преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 5 ГПК е започнал да тече на 11.07.2015 г. и е изтекъл на 11.10.2015 г. Молба вх. № 11656/02.11.2015 г. е подадена от Р. Д. С. на 02.11.2015 г., т.е. след изтичане на тримесечния преклузивен срок, поради което е процесуално недопустима.
Съгласно чл. 23, ал. 2 ЗПП, процесуално представителство под формата на правна помощ се предоставя на страна по гражданско дело, когато същата не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Молбата се подава до съда в писмена форма (чл. 95, ал. 1 ГПК) и към нея се прилагат писмени доказателства за обстоятелствата по чл. 23, ал. 4 ЗПП, въз основа на които съдът ще извърши преценка за нейната основателност. По молбата съдът се произнася с определение, с което се предоставя или отказва правна помощ. Определението, с което се предоставя правна помощ, представлява охранителен акт, поради което с оглед нормата на чл. 537, ал. 1 ГПК, не подлежи на обжалване. Видът на правната помощ е определена в чл. 21, т. 3 ЗПП и това е само процесуално представителство. Нито в ГПК, нито в ЗПП се определя обема на представителната власт на адвоката. Според чл. 44 ЗАдв., адвокатът, вписан в Националния регистър за правна помощ, е длъжен да осъществява правна помощ по реда на ЗПП, когато е определен за това, т.е. той няма право да я отказва. Адвокатът е длъжен да води възложеното дело със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента. Следователно, по принцип за представителя възникват общите права и задължения на адвоката – пълномощник, предвидени в ГПК и ЗАдв. По отношение обема на представителната власт би следвало да
се възприеме становището, че адвокатът има правата на пълномощник с общо пълномощно, поради което не може да извършва единствено действията по чл. 34, ал. 3 ГПК, въз основа само на акта за назначаването му. Следователно узнаването на постановеното въззивно решение, с което е потвърдено атакуваното, от процесуалния представител на молителя, е равнозначно на узнаване на решението от представлявания.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА Определение № 4/15.01.2016 г., постановено по гр.д. № 6197/2015 г. по описа на ВКС, I ГО.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.