О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
гр. София, 20.09.2019 год.
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 2989/2019 год. по описа на Върховния касационен съд и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Н. З. и И. Х. З., двамата от [населено място], представлявани от адв. М. М., против определение № 76 от 30.04.2019 год. по гр. д. № 1112/2019 год. на ВКС, IІ г. о., с което е оставена без разглеждане молбата им за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 16 от 22.03.2018 год. по гр. д. № 4178/2017 год. на ВКС, ІІ г. о. и са присъдени разноски на ответната страна. С последното решение е оставена без уважение като неоснователна молбата на жалбоподателите за отмяна на влязлото в сила решение № 146 от 12.07.2016 год. по гр. д. № 5844/2015 год. на ВКС, І г. о., на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.
Жалбоподателите поддържат оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение с искане за неговата отмяна. Твърдят, че решението, което подлежи на отмяна е решение № 146 от 12.07.2016 год. по гр. д. № 5844/2015 год. на ВКС, І г. о. – то следва да бъде отменено поради настъпили нови обстоятелства между страните, с доводи, че и двете решения, включително решение № 16 от 22.03.2018 год. по гр. д. № 4178/2017 год. на ВКС, ІІ г. о. са неправилни. Излагат се и съображения, идентични с изложените във върнатата с обжалваното определение молба за отмяна и уточненията към нея.
Ответниците по частната жалба – С. Г. И., Л. И. И., В. И. Х. и Й. Ж. Х., [населено място], представлявани от адв. С. И., възразяват срещу частната жалба в писмен отговор, представен в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК, като считат същата за неоснователна. Претендират присъждане на направените разноски, съгласно списък по чл. 80 ГПК.
Ответниците по частната жалба – Ц. П. А. и А. Н. А., [населено място], чрез адв. Д. А., в представен в срока по чл. 276, ал. 1 ГПК писмен отговор считат жалбата за недопустима, евентуално за неоснователна, с искане да се остави без уважение и присъждане на направените в настоящето производство разноски, съобразно списък по чл. 80 ГПК.
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, за да се произнесе съобрази следното:
Частната жалба е постъпила в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна, поради следните съображения:
С обжалваното определение предходният състав на ВКС, ІІ г. о. е приел, че с молба вх. № 56425 от 23.04.2018 год. жалбоподателите са поискали отмяна на решение № 16 от 22.03.2018 год. по гр. д. № 4178/2017 год. на ВКС, ІІ г. о., с което не е уважена молбата им за отмяна на влязло в сила решение № 146 от 12.07.2016 год. по гр. д. № 5844/2015 год. на ВКС, І г. о., без да е посочено конкретно основание за отмяна.
В изпълнение на дадени указания, с молба вх. № 17915 от 08.02.2019 год. молителите са заявили, че искат отмяна на решение № 146 от 12.07.2016 год. по гр. д. № 5844/2015 год. на ВКС, І г. о. на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК, като са представили седемнадесет писмени доказателства, с които се снабдили след постановяване на решението. Последното е постановено по иск по чл. 30, ал. 3 ЗС и с него са осъдени молителите Г. Н. З. и И. Х. З. да заплатят на В. И. Х., Й. Ж. Х., С. Г. И. и Л. И. И. по 5192,50 лв. на всеки от тях, представляващи получени наеми за съсобствен имот за периода 01.12.2006 год. – 01.07.2009 год., ведно със законната лихва, считано от 31.07.2009 год. до окончателното плащане, както и по 1000 лв. мораторна лихва за периода 01.12.2006 год. – 31.07.2009 год.
С разпореждане от 21.03.2019 год. на съдията докладчик по гр. д. 1112/2019 год. на ВКС, ІІ г. о. на молителите са дадени указания да уточнят кой съдебен акт е предмет на отмяна; кои са новите фактически обстоятелства, за установяване на които се представят новите доказателства; кога са се снабдили с писмените доказателства, които са създадени преди влизането в сила на акта, чиято отмяна се иска. С молба от 15.04.2019 год. е заявено, че предмет на отмяна е решение № 16 от 22.03.2018 год. по гр. д. № 4178/2017 год. на ВКС, ІІ г. о., постановено в производство по чл. 303 и сл. ГПК.
Въз основа на така направените уточнения, съставът на ВКС, ІІ г. о. е приел в обжалваното определение, че решенията на Върховния касационен съд, постановени в производство по отмяна по чл. 303 и сл. ГПК, не подлежат на обжалване, не подлежат и на отмяна по същия извънреден способ. Предмет на молба за отмяна може да е влязло в сила решение, разрешаващо правен спор със сила на пресъдено нещо. Целта на отмяната е да се осигури защита срещу неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на изчерпателно изброени в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. В производството по отмяна се извършва проверка дали е налице някое от тези основания, а не се разрешава правен спор между страните. Затова решенията, постановени по молби за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК, не могат да са предмет на отмяна.
Посочено е и, че поддържаните от молителите твърдения, че може да бъде погасено задължението им чрез извършени от кредиторите прихващания, са разгледани в първото производство по отмяна на влязлото в сила решение. В настоящето производство се навеждат по същество същите твърдения, а не се обосновават нови обстоятелства, които биха били от значение за изхода на спора по чл. 30, ал. 3 ЗС, респективно за съществуването на дълга на молителите. Ако съществуват насрещни, ликвидни и изискуеми вземания на страните, подлежащи на компенсация, то прихващането може да бъде осъществено чрез съответното изявление в изпълнителния процес, а не чрез отмяна на влязлото в сила решение.
Изводът се споделя и от настоящия състав на ВКС, ІІ г. о., поради което обжалваното определение следва да се потвърди. Съгласно т. 2 на ППВС № 2 от 29.09.1977 год. по гр. д. № 1/77 год. на отмяна по реда на чл. 231 и сл. ГПК /отм./, сега чл. 303 и сл. ГПК, подлежат само актовете, които се ползват със сила на пресъдено нещо, т. е. задължителни са за страните, техните правоприемници и наследници и по които спорните въпроси не могат да бъдат пререшавани. Сила на пресъдено нещо формират онези съдебни решения, с които се дава разрешение на материалноправен спор между страните по делото в двустранно, състезателно производство, каквото е исковото. В този смисъл са и разясненията, дадени в мотивите към т. т. 3 и 4 на ТР № 7 от 31.07.2017 год. по тълк. д. № 7/2014 год., ОСГТК, ВКС.
Решенията, постановени в извънредното производство по отмяна на влезли в сила решения по чл. 303 и сл. ГПК, както когато молбата се отхвърля, така и когато се уважава, не са решения по съществото на правния спор, те имат за предмет само проверка наличието на посочените от молителя и изчерпателно изброени в закона основания за отмяна на неправилни, влезли в сила съдебни решения. Решенията на ВКС в извънинстанционното отменително производство са необжалваеми и неотменими, поради което са извън приложното поле на чл. 303 и следващите от ГПК – в този смисъл е практиката на ВКС – определение № 69 от 21.03.2018 год. по гр. д. № 758/2018 год., I г. о., определение № 136 от 25.03.2019 год. по гр. д. № 314/2019 год., III г. о., определение № 250 от 26.07.2018 год. по гр. д. № 2005/2018 год., III г. о. и др.
В конкретния случай, с уточняващата си молба вх. № 3560 от 15.04.2019 год. молителите са посочили, че молбата им за отмяна касае решение № 16 от 22.03.2018 год. по гр. д. № 4178/2017 год. на ВКС, ІІ г. о., постановено в производство по чл. 307 ГПК. Молбата за отмяна е подадена срещу съдебен акт, неподлежащ на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, поради което е процесуално недопустима и правилно е оставена от предходния състав без разглеждане. Ето защо обжалваното определение като законосъобразно постановен съдебен акт следва да се потвърди.
Изложените отново в частната жалба фактически обстоятелства, доводи за неправилност на постановените решения, възможността между страните да бъде извършено съдебно прихващане, както и наличието на основанията за отмяна на по чл. 303, ал. 1 ГПК /с посочване на новите обстоятелства и новите писмени доказателства/ не следва да се обсъждат в настоящето производство, което има за предмет проверка на валидността и правилността на обжалваното определение и предвид началната недопустимост на молбата за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК по изложените вече съображения. В допълнение следва да се посочи, че както правилно е прието в обжалваното определение, голяма част от изложените в молбата за отмяна твърдения и представените към нея доказателства вече са били предмет на изследване и са разгледани в първото производство по отмяна, а останалите не биха били от значение за изхода на спора по чл. 30, ал. 3 ЗС, съответно не биха могли да обосноват неправилност на постановените по делото решения и тяхната отмяна по реда на извънинстанционното производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения по чл. 303 и сл. ГПК.
С оглед този изход на настоящето производство и претендираните от ответниците по частната жалба – Л. И. И., В. И. Х. и Й. Ж. Х., Ц. П. А. и А. Н. А., в отговорите разноски, такива следва да се понесат от жалбоподателите в размер на общо 6800 лв. – заплатени адвокатски възнаграждения, съобразно представените списъци по чл. 80 ГПК, адвокатски пълномощни и договори за правна защита и съдействие.
По тези съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 76 от 30.04.2019 год. по гр. д. № 1112/2019 год. на ВКС, IІ г. о., с което е оставена без разглеждане молбата на Г. Н. З. и И. Х. З., [населено място], представлявани от адв. М. М., за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 16 от 22.03.2018 год. по гр. д. № 4178/2017 год. на ВКС, ІІ г. о.
Осъжда Г. Н. З., ЕГН [ЕГН] и И. Х. З. ЕГН [ЕГН], [населено място], да заплатят на В. И. Х., ЕГН [ЕГН], Й. Ж. Х., ЕГН [ЕГН], и Л. И. И., ЕГН [ЕГН], [населено място], разноски за настоящето производство в размер на общо 4800 лв. /четири хиляди и осемстотин лева/, или по 1600 лв. /хиляда и шестстотин лева/ за всеки от тях, дължими за адвокатско възнаграждение, както и на Ц. П. А., ЕГН [ЕГН] и А. Н. А., ЕГН [ЕГН], сумата 2000 лв. /две хиляди лева/, представляващи разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: