О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
София, 23.03.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 16.03.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 670 /2015 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на ОБЩИНА К. против определение на Пловдивския апелативен съд № 2287 от 03.12.2014 год., по в.ч.гр.д. № 1408/2014 год., с което е потвърдено прекратителното определение на Пловдивския окръжен съд № 2671/ 24.09.2014 год., по гр.д.№ 2559/2014год.. С частната касационна жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на процесуалните правила, поради което се иска отмяната му.
Становището на жалбоподателя е, че ако ЧСИ с рег.№ 827 на КЧСИ бе изпълнил задължението си да изпрати пълно копие от изпълнителното дело, действията, по което са предмет на подадената от страната частна жалба и в кориците на което се намира плика, с който същата, наред с други жалби, подадени по същото изп.дело, е постъпила в канцеларията му, то въззивният съд, в чието служебно задължение се включва и изискването на тази допълнителна информация, вкл. от канцеларията на съдебния изпълнител, не би постановил обжалвания съдебен акт.
В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване, към които чл.274, ал.3 ГПК препраща, касаторът се позовава на предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на процесуалното право, свързан с приложението на чл.62, ал.2 ГПК и на чл.436, ал.3 ГПК, относно задължението за изпращане на копие от изпълнителното дело.
Като израз на визираното противоречие по първия от поставените правни въпроси са посочени: определение на Великотърновския апелативен съд от 10.02.2014 год., по гр.д.№ 39/2014 год. и определение № 108 от 08.02.2011 год., по гр.д.№ 77/2011 год. на Врачанския окръжен съд, останали неприложени към частната касационна жалба.
Ответникът по частната касационна жалба в срока по чл.276, ал.1 ГПК е възразил срещу допустимостта и, поддържайки, по арг. от чл.274, ал.4 ГПК, че определението на Пловдивския апелативен съд № 2287/ 2014 год. е окончателно.
Алтернативно са изложени и доводи за отсъствие на предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК, които да обосновават достъп до касационно обжалване, поради липса на конкретно формулиран правен въпрос, както и за неоснователност на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид данните по делото и съобрази правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но срещу неподлежащ на инстанционен контрол съдебен акт на въззивен съд, поради което е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Определението на Пловдивския апелативен съд № 2287 от 03.12.2014 год., по в.ч.гр.д. № 1408/2014 год., с което е потвърдено определението на ПОС за оставяне без разглеждане, като просрочена, жалбата на [община] с вх.№ 23024/14.08.2014 год. против разпореждане от 08.04.2014 год. на ЧСИ В А. с рег.№ 827 КЧСИ за връщане на подадената по реда на чл. 435 и сл. ГПК от настоящия жалбоподател жалба срещу Постановление за възлагане по изп.д.№ 20138270400492 на същия ЧСИ и за прекратяване на производството по гр.д.№ 22559 / 2014 год. е постановено в рамките на функционалната му компетентност да се произнесе по частна жалба срещу определение за прекратяване на производството пред ОС по обжалване действията на съдебния изпълнител, което съгласно т.2 на ТР № 3/2005 год. на ОСГТК на ВКС, е окончателно. По силата на чл.130, ал.2 ГПК Тълкувателно решение № 3/12.07.2005 год. на ОСГТК на ВКС, което поради принципно идентичния характер на производството по обжалване действията на съдебния изпълнител по ГПК/ отм./, не е загубило значение и при новата процесуална уредба, създадена с действащия Гражданския процесуален кодекс, е задължително за настоящия съдебен състав и обстоятелството, че въззивният съд е дал указания за обжалваемост на съдебния му акт е ирелевантно, доколкото основанията за инстанционен контрол са предмет на изчерпателно посочване от законодателя.
Водим от гореизложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ без разглеждане, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на ОБЩИНА К. с вх.№ 7969/ 13.12.2014 год. против определение на Пловдивския апелативен съд № 2287 от 03. 12. 2014 год., по в.ч.гр.д. № 1408/2014 год..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС,ТК в едноседмичен срок от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: