3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
София, 23.03.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№23 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №1459 от 16.06.2014г. по в.гр.д.№1573/2014г. на Пловдивския окръжен съд е потвърдено решение №1195/21.03.2014г. по гр.д.№14064/13г. на Пловдивския районен съд, с което е била допусната делба на 35 бр. земеделски земи в землището на [населено място], [община], между К. Н. П., М. Н. К. и Д. Н. К., при равни квоти. Въззивният съд е приел, че земеделските земи са възстановени по реда на ЗСПЗЗ на наследодателите на страните – Н. Н. К. и Н. Д. К.. Съделителите са деца на посочените лица и дяловете им в наследството са равни. Прието е за неоснователно направеното от Д. К. възражение за изтекла в негова полза придобивна давност. Изложени са съображения, че земите са сънаследствени и съгласно ТР №1/2012г. на ОСГК на ВКС, за да се превърне във владелец на имотите, Д. К. е следвало да отблъсне владението на останалите сънаследници, като доведе до знанието им намерението си да свои земите само за себе си. По делото нямало такива доказателства. Не е зачетено несвоевременното оспорване на доказателства по делото от страна на Д. К., изложени са съображения защо са кредитирани свидетелските показания на съпруга на една от съделителките и защо според въззивния съд няма нарушение на чл.8, ал.1 ГПК при разглеждане на делото от първата инстанция.
Касационна жалба срещу въззивното решение е подадена от Д. К.. В изложението към нея жалбоподателят поддържа, че служебният защитник, който му е бил назначен от съда, не е имал представителна власт, тъй като не е бил упълномощен от него. Постановеното при тези условия решение било недопустимо. На следващо място – съдът лишил жалбоподателя от защита, постановявайки решение в условията на непредставена от служебния защитник писмена защита. И на последно място – основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа по въпроса как следва да се ценят действията на страната, оспорваща придобивната давност за конкретния десетгодишен период.
Ответникът в производството К. Н. П. оспорва жалбата. Счита, че не са налице основания за допускането и до разглеждане по същество от ВКС.
Ответникът М. Н. К. не взема становище
по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, приема следното:
В първите два пункта от изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК жалбоподателят не поставя правни въпроси, а само повтаря оплакванията от касационната жалба. Съгласно разясненията на т.1 на ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, касационното обжалване може да се допусне само по правни въпроси, поставени от жалбоподателя, като ВКС не може сам да поставя такива въпроси, освен ако не се касае за нищожност или недопустимост на съдебното решение. В настоящия случай няма основания да се мисли, че решенията на двете предходни инстанции са недопустими в контекста на изложението към касационната жалба. Надлежното процесуално представителство е предпоставка за допустимостта на постановеното решение само в случаите, когато искът е предявен от представител. Тази хипотеза не е налице в настоящия случай, тъй като жалбоподателят Д. К. е ответник по иска за делба. Той е бил представляван в производството пред районния съд от служебен адвокат, определен по реда на чл.95 ГПК, вр. чл.23, ал.2 и чл.21, т.3 от Закона за правната помощ. В тези случаи представителната власт възниква по силата на извършеното възлагане от съда, а не по договор за правна помощ между страната и нейния служебен адвокат. Такъв договор не се сключва, съответно липсата му не опорочава извършеното процесуалното представителство. На следващо място – не възниква соченото от жалбоподателя основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК във връзка с втория пункт от изложението към касационната жалба, дори да се приеме, че развитото оплакване съдържа в себе си въпроса за последиците от непредставянето на писмена защита по делото. Няма колебания в съдебната практика, че когато страната или нейният представител не подадат писмена защита в определения от съда срок, постановеното след това съдебно решение не страда от порок. Обстоятелствата по настоящото дело не разкриват някаква специфика, която да обуслови допускането на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по този въпрос. И на последно място – третият въпрос в по-общ план е за предпоставките, при които сънаследствен имот може да бъде придобит по давност от един от наследниците. Този въпрос е включен в предмета на ТР №1/06.08.2012г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК на ВКС, на което въззивният съд се е позовал. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с посоченото ТР на ОСГК на ВКС. Наличието на задължителна практика на ВКС по поставения въпрос, с която въззивният съд се е съобразил, изключва възможността за допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1459 от 16.06.2014г. по в.гр.д.№1573/2014г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: