О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
гр. София, 23.06.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 3190 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение от 05.06.2015г. по в.гр.д. № 13072/2013г. на Софийски градски съд, в частта, в която след частична отмяна на решение от 25.05.2013г. по гр.д. № 26638/ 2012г. на СРС, касаторът, [фирма], е осъден да заплати на К. С. С., на основание чл.92, ал.1, пр.1 ЗЗД, сума в общ размер на 5 945 лева, представляваща неустойка за забава по двата предварителни договора за покупко-продажба и изграждане на недвижими имоти.
В касационната жалба се сочи, че въззивното решение е неправилно, необосновано и постановено в противоречие на материалния закон, поради което се иска отмяната му. Претендират се сторените по делото разноски.
Ответникът по жалбата, К. С. С., не взема становище по нея.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК /редакцията преди изм. със ЗИДГПК ДВ бр. 50/ 2015г./ са изключени от обхвата на касационния контрол решенията на въззивните съдилища, постановени по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. и по търговски дела с цена на иска до 10 000 лв.
С оглед предмета на спора – две отделни вземания за неустойка, произтичащи от неизпълнение на сключени между страните две субективна търговска сделка по чл.286, ал.1 и ал.3 ТЗ /два предварителни договора, по които страна е търговско дружество/, определящ търговския характер на делото, и цените на предявените обективно съединени искове по чл.92, ал.1 ЗЗД – общо 5 945 лева, които не надхвърля 10 000 лева, на основание чл.280, ал.2 ГПК, атакуваното решение не подлежи на касационен контрол.
В останалата част решението е в полза на касатора, поради което липсва правен интерес от обжалването му.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на [фирма] срещу решение от 05.06.2015г. по в.гр.д. № 13072/2013г. на Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва от страните с частна жалба пред друг тричленен състав на ВКС, ТК, в едноседмичен срок от съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.