2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 159
С., 26.03. 2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 109/2012 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК частна жалба от адв. С. Ц. – пълномощник на Ю. А. Х., срещу определение от 14.03.2011 г. по ч. гр. д. № 15022/2010 г. на Софийския градски съд с искане за отмяната му като неправилно, по подробно изложени съображения.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК не е подаден писмен отговор от ответника по частната жалба Т. К. Х..
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
По предявения от Ю. Ал. Х. иск за делба на недвижими имоти, останали в наследство от Х. К. Х., ответникът Т. К. Х. е поискал производството по делото да се спре, тъй като в Софийския районен съд е висящ спор по иск за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на един от делбените имоти – апартамент в [населено място], [улица], сключен между наследодателя на страните и М. Т. Х..
С определение от 27.10.2010 г. по гр. д. № 8495/2010 г. Софийският районен съд спрял производството по делбеното дело до приключване на гр. д. № 57435/2009 г. на същия съд по иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.
Това определение е потвърдено с определението на Софийския градски съд – предмет на частната касационна жалба.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателка е посочила, че произнасянето на Върховния касационен съд по съществения процесуалноправен въпрос за наличието на основание за спиране на производството по делото е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, разрешаван е противоречиво от съдилищата и е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото – основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1, 2 и 3 ГПК.
Настоящият състав на Върховния касационен съд, І-во г. о., намира, че предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК не са налице, тъй като не е направено позоваване на задължителна, съгласно разясненията в т. 2 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съдебна практика.
С определение от 22.01.2010 г. по ч. гр. д. № 4/2010 г. на Плевенския окръжен съд е разрешен въпросът дали спорът за подсъдност на иск за делба на недвижим имот, находящ се в района на даден районен съд, обуславя изхода на дело по иск между същите страни за делба на друг недвижим имот и движими вещи, предявен пред друг районен съд. С определение № 427 от 18.03.2011 г. по ч. гр. д. № 303/2011 г. Пловдивският апелативен съд е приел, че наличието на тълкувателно дело за постановяване на тълкувателно решение от ОСГК на ВКС е предвидено като основание за спиране само на производството пред ВКС по реда на чл. 292 ГПК, но не е преюдициален спор по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Разрешените с посочените съдебни актове случаи са различни от разглеждания в настоящото производство, а след като не се разкрива сходство на хипотезите, липсват и предпоставки по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е обосновано, а и от данните по делото не се установява то да е налице. Установеното в правната норма на чл. 182, ал. 1, б. «г» ГПК /отм./ правно положение е ясно и приложено с точното му съдържание, разкрито в трайната и последователна съдебна практика. В съответствие с тази практика е становището на въззивния съд за наличие на преюдициален спор, тъй като с решението по първата фаза на делбеното производство съдът се произнася и за кои имоти тя ще се извърши, а е възможно имотът, предмет на иска по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, да не бъде включен в делбената маса.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението от 14.03.2011 г. по ч. гр. д. № 15022/2010 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: