4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 159
София, 27.03.2013 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 1486/2013 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК.
С решение V-98 от 18.07.2012 г. по в. гр. д. № 740/2012 г. на Бургаския окръжен съд е извършена делба на недвижим имот, съставляващ масивна салма /второстепенна постройка, дюкян/, построена в УПИ ІІІ-382 от кв. 139 по плана на [населено място], като е постановено същият да бъде изнесен на публична продан при първоначална цена 12 980 лева и получената цена бъде разпределена поравно между съделителите Р. Д. Й. и В. Д. В., които са осъдени да заплатят държавна такса в размер на по 259.60 лева; със същото решение е отхвърлен предявен от съделителката Й. иск за сумата 5 358.70 лева – обезщетение за лишаването й от ползване на делбения имот за периода от 25.05.2006 г. до 22.06.2009 г., ведно със законната лихва.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от съделителя В., който иска допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК в частта относно извършването на делбата.
Касационна жалба е подадена и от съделителката Й., която обжалва въззивното решение в частта за отхвърляне на предявената от нея претенция по сметките и като основание за допускане на касационно обжалване поддържа чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Касационните жалби са подадени в срока по чл. 283 ГПК, изхождат от легитимирани страни /предвид определение № V-4935 от 01.10.2012 г., с което въззивният съд е върнал подадената от Ж. Х. В. касационна жалба, а след връщането на жалбата на В. Д. В. е постановил определение № V-3147 от 18.12.2012 г., с което е възстановил в негова полза срока за отстраняване нередовностите на същата/, и към тях са приложени изложения по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., при произнасяне по допускане на касационното обжалване, намира следното:
По касационната жалба на съделителя В.:
Въззивният съд приел, че делбеният имот е неподеляем, тъй като страните, въпреки дадени им указания да представят инвестиционен проект, който да бъде изпратен за одобрение от главния архитект, или да представят на съда одобрен инвестиционен проект за делба на сградата, не са изпълнили процедурата по чл. 203, ал. 1 ЗУТ, а са заявили искане имотът да бъде изнесен на публична продан. Този способ за извършване на делбата е и възприет с обжалваното решение.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, както и в касационната жалба и допълнението към нея, са изложени доводи, с които се оспорва правото на собственост на съделителката Й., прави се позоваване на института на придобивната давност, тълкуват се реституционни закони, чл. 91а ЗН, както и направен от Й. отказ от наследство, изтъкват се допуснати от съда нарушения на материалния и процесуалния закони.
С оглед на това изложение следва да се посочи, че касаторът В. В. не е изпълнил първото условие на закона, а именно да формулира материалноправен или процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд и който е от значение за изхода на заявения за разрешаване правен спор.
Въпросите за делбените имоти и наличието на съсобственост, както и за страните и частите им, са предмет на първата фаза на делбеното производство. Страните обаче, са изправени пред хипотезата на въззивно решение, постановено във фазата по извършване на делбата, поради което поставените от касатора въпроси са неотносими към предмет на спора. В този смисъл не е налице първата предпоставка за допускане на касационното обжалване – формулиране на материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, включен в предмета на делото и обусловил решаващата воля на съда, обективирана в обжалваното решение.
Доводите в изложението не са съвместими и с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, което има предвид не неправилното решаване на даден конкретен правен спор, а произнасянето по такъв правен въпрос, по който липсва съдебна практика или се налага съществуващата практика да бъде променена – т. 4 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
По касационната жалба на съделителката Й.:
Съделителката Й. е предявила претенции по сметките, произхождащи от лишаването й от възможността да ползва делбения имот, ползването на който е разпределено с влязло в сила решение по гр. д. № 607/1999 г. на Айтоския районен съд. С покана от 16.05.2008 г. по изп. д. № 46/2008 г. В. бил поканен да предаде доброволно владението върху разпределената за ползване от Й. част, но изпълнението на този съдебен акт било спряно въз основа на определение № 156 от 09.06.2008 г. по гр. д. № 186/2008 г. Допуснатото обезпечение е отменено с определение № 105 от 01.03.2010 г., потвърдено от окръжния съд на 30.04.2010 г., предвид отхвърлянето на иска по гр. д. № 186/2008 г.
Предявените искания са за сумата 6 000 лева, намалена в съдебното заседание на 16.11.2011 г. на 5 358.70 лева, съставляваща обезщетение за лишаване от ползването за периода от 25.05.2006 г. до 22.06.2011 г., и за сумата 3 600 лева, увеличена на 4 029.20 лева, на основание чл. 403 ГПК за времето от 16.05.2008 г. до 22.06.2011 г.
Въззивният съд приел, че за установяване твърденията на съделителката не са ангажирани доказателства. Не се твърди и не се установява по какъв начин другият съделител ползва имота и с какви свои действия той е препятствал възможността й да го ползва. Напротив, извършената съдебно-икономическа експертиза установява, че имотът е необитаем и неизползваем в този му вид. Но дори да се приеме, че само В. ползва целия имот, той ще дължи на Й. съобразно квотата й само половината от пазарния наем, докато предложеният от експертизата касае наема за целия имот.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателката сочи, че при постановяване на решението съдът не е обсъдил всички относими доказателства по делото, а именно гр. д. № 186/2008 г. и гр. д. № 607/1999 г., двете на Айтоския районен съд, както и поканата за доброволно изпълнение от 16.05.2008 г. по изп. д. № 46/2008 г. на ДСИ, от които е видно, че ответникът по предявените претенции по сметки е лишил от ползване ищцата, спирайки въвеждането й във владение чрез посоченото изпълнително дело посредством допуснато обезпечение, което впоследствие, с оглед изхода на делото, е отменено. Тези доказателства са относими и към втория предявен иск с основание чл. 403 ГПК, по който няма произнасяне, респ. налице е непълнота на съдебното решение, пряко свързана с необсъждането на всички доказателства. В този смисъл според жалбоподателката делото е решено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, изразена в решение № 1488 от 08.11.1999 г. по гр. д. № 814/1999 г. на V-то г. о., според което необсъждането на всички доказателства е основание за отменяване на обжалваното решение от ВКС. Позовава се на основания по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК.
Така изложените доводи по същността си са оплаквания за допуснати нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост, които биха съставлявали основание по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на обжалваното решение. Те обаче не са правен въпрос по смисъла на разясненията, дадени в т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС: материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. В тълкувателния акт е посочено още, че въпросът трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Това е така, защото касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Същевременно с посочения тълкувателен акт е прието, че непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. С оглед изложеното, в разглеждания случай общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице.
В касационната жалба жалбоподателката е поставила въпрос по приложението на чл. 133 и чл. 131 ГПК: ако приемем, че правата по чл. 131 ГПК не са преклудирани, то не е ли накърнено правото на защита на другата страна в смисъл: допустимо ли е след направени възражения, оспорване на доказателства и т. н. от едната страна, едва във въззивната жалба другата страна да ангажира доказателства и сочи факти, които не са нови по смисъла на чл. 266 ГПК.
В т. 1 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС е посочено, че задължението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК за точно и мотивирано изложение на касационните основания, е относимо и към основанията за допускане на касационно обжалване, съдържащи се в приложението към касационната жалба по ал. 3, т. 1 на същата правна норма. Както не може обжалваното решение да се допусне до касационен контрол, без да е посочен правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, така не може да се допусне касационно обжалване без да са посочени основанията за това или на основания, различни от формулираните от касатора. Това е така, защото посочването на разпоредби от процесуалния закон, които според касатора са нарушени от въззивния съд, без да бъде свързано с конкретните специални основания по чл. 280, ал. 1 т.т. 1-3 ГПК, представлява довод за касационно отменително основание по чл. 281, т. 3 ГПК, който е неотносим към производството за селектиране на касационните жалби.
В обобщение, не са налице предпоставки касационната жалба, подадена от Р. Й., бъде допусната до разглеждане по същество.
Предвид довода в жалбата за непълнота на въззивното решение, делото следва да се изпрати на Бургаския окръжен съд за произнасяне по иска с правно основание чл. 403 ГПК.
С оглед изхода на делото разноските на страните в производството пред Върховния касационен съд следва да останат така, както са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение V-98 от 18.07.2012 г. по в. гр. д. № 740/2012 г. на Бургаския окръжен съд.
ИЗПРАЩА делото на Бургаския окръжен съд за произнасяне по молбата, съдържаща се в касационната жалба на Р. Д. Й., за постановяване на допълнително решение по иска по чл. 403 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: